Право да упражняват регулираната медицинска професия „медицинска сестра“ имат само лицата, придобили тази професионална квалификация. Това не могат да бъдат лица с професионална квалификация „лекар”, „фелдшер”, „акушерка”, „лекарски асистент“, „медицински лаборант“, студенти по медицина или студенти по друга специалност от висшето образование, се посочва в писмо от Министерството на здравеопазването, информира Lexmedica news.
Това нормативно изискване е посочено в писмо от Министерството на здравеопазването с изходящ №15-00-288 от 05.02. 2024 г. Документът е подписан от заместник-министър проф. Илко Гетов и изпратен до директорите на Регионалните здравни инспекции (РЗИ) в страната, председателите на сдружения и асоциации на лечебни заведения за болнична помощ, председателя на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи г-жа Милка Василева и националния омбудсман проф. д-р Диана Ковачева.
Министерството на здравеопазването поставя акцент върху необходимостта от спазването на нормативните изисквания, тъй като те са нарушавани от много работодатели в системата на здравеопазването заради кадровия дефицит. Това беше подчертано от председателя на УС на БАПЗГ г-жа Милка Василева и председателя на Националния съвет по качество на БАПЗГ г-жа Петя Недкова на среща със заместник-министрите на здравеопазването проф. Илко Гетов и доц. д-р Петко Стефановски, която се състоя по покана на Министерството на здравеопазването на 4 януари 2024 г. в отговор на отвореното писмо за спасяване на професиите в направление „Здравни грижи“, което БАПЗГ изпрати на 5 декември 2023 г. до министър-председателя на Република България акад. Николай Денков, председателя на Комисията по здравеопазването в 49-о Народно събрание проф. д-р Костадин Ангелов, министъра на здравеопазването проф. д-р Христо Хинков, омбудсмана на Република България проф. д-р Диана Ковачева и медиите.
В получения от МЗ отговор е поставен акцент върху задължителното членство в БАПЗГ на медицинските сестри, които упражняват професията си. В писмото се изтъква още, че един от факторите, допринасящ за недостига на медицински сестри, е претоварването на работното място поради значително по-малкия им брой от необходимото: „ В тази връзка работодателите следва да бъдат насърчавани да се възползват от възможността да назначават болногледачи и здравни асистенти, които на практика са помощници на медицинските сестри … Извършването на общите грижи от болногледачи и здравни асистенти в значителна степен ще подпомогне медицинските сестри, като намали свръхнатоварването им и им даде възможност да се фокусират върху специфичните за професионалната им квалификация дейности, които не могат да бъдат извършвани от лица, обучени в по-ниско ниво.“
Друга мярка за преодоляване на кадровия недостиг според МЗ е увеличаването на трудовите възнаграждения на медицинските сестри. „Справедливото разпределяне на финансовите ресурси за трудови възнаграждения в лечебното заведение е ключово за привличане и задържане на персонала. Също така в правомощията на работодателя е да предвиди и стимули при повишаване квалификацията на медицинските сестри, за да имат тези специалисти мотивация за кариерно развитие. Липсата на реална кариерна перспектива е един от сериозните проблеми при професията „медицинска сестра“, което води до напускане на едни от най-добрите медицински сестри“, изтъкват още от МЗ.
„Не на последно място следва да се подчертае, че една от най-важните мерки, които трябва да се предприемат по отношение на медицинските сестри и която не изисква финансов ресурс е изразяване на уважително отношение към медицинските сестри от целия екип на лечебното заведение (директор, началници на клиники и отделения, лекари и останалите медицински и немедицински специалисти), което е в унисон с ролята им на основни и равноправни членове на медицинския екип в лечебно-диагностичния процес“,се казва още в писмото от МЗ. В документа се посочва, че Регионалните здравни инспекции следва да уведомят всички лечебни заведения за болнична помощ на територията на областта за изложеното в настоящото писмо и за необходимостта от стриктно спазване на посочените нормативни изисквания, както и привеждане в съответствие с тях на всички назначения на медицински сестри.
В писмото от МЗ са представени стряскащи данни за недостига на медицински сестри у нас: „За последните 30 години броят на медицинските сестри е намалял почти 2 пъти – от 53 810 през 1990 г. на 28 827 през 2022 г. по данни на Националния център по обществено здраве и анализи и Националния статистически институт (за разлика от лекарите, при които се наблюдава увеличение – от 28 497 през 1990 г. до 29 599 през 2022 г. при непрекъснато намаляващо население). По данни на анализа „Недостигът на медицински специалисти в здравеопазването“, изготвен през 2023 г. от Съвета за икономически анализи, е налице сериозен дефицит на медицински сестри в България. Съгласно посочения анализ за достигане на медианата в държавите-членки на ЕС са необходими още приблизително 16 900 медицински сестри, а за да бъде достигнато съотношение медицински сестри:лекари от минимум 2:1 са необходими допълнително над 29 000 медицински сестри. По данни на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) над 40% от медицинските сестри, упражняващи професията си и вписани в Националния електронен професионален регистър на БАПЗГ, са на възраст над 55 години (общо 9 366 медицински сестри), което предполага, че през следващите 10 години те ще напуснат професията. В допълнение по данни, събрани през 2022 г., броят на свободните длъжности за медицински сестри в лечебните заведения е 5 164. Съответно през следващите 10 години ще са необходими минимум 14 530 медицински сестри.“
От МЗ изтъкват още: „ Най-важното за разрешаване на посочения проблем е повишаване привлекателността на професията „медицинска сестра“, за което е необходим всеобхватен комплекс от мерки, насочени към преодоляване на идентифицираните проблеми, а именно: свръхнатоварване на работното място, включително с дейности, неспецифични за професията (това води до понижена ефективност, предоставяне на услуги с по-ниско качество и burn out синдром); неуважително отношение от другите медицински специалисти, което води до недобър работен микроклимат и липса на ефективно партньорство в екипната работа; ниско заплащане; недостатъчно изградена система за кариерно развитие чрез разширяване на компетенциите им.“