Колаж: БЛИЦ
Пет партии са сигурни на този етап, че влизат в 49-то Народно събрание, сочат социологическите изследвания
Пет партии са сигурни на този етап, че влизат в 49-то Народно събрание, сочат социологическите изследвания на „Алфа Рисърч“, „Маркет Линкс“, „Тренд“, „Галъп“, „Медиана“ в началото на старта на предизборната кампания.
Всички агенции посочват паритет на двете основни политически сили – ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“. Някои от социолозите дават малка преднина на ГЕРБ, а други – на новата коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“, уточнява flashnews.bg.
Алфа Рисърч
Слаба мотивация за участие в изборите и паритет в битката за първото място регистрира национално-представително проучване на агенция Алфа Рисърч на старта на предизборната кампания.
Настоящото изследване е проведено в периода 21 – 27 февруари 2023г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е двустепенна извадка, стратифицирана по регион и тип населено място, с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Невъзможността на партиите
в последните четири парламента да излъчат стабилно управление, както и недоверието, че този път ще бъде излъчен кабинет, демотивират избирателите да участват в поредните парламентарни избори. Декларираната на старта на кампанията активност е съизмерима с тази от октомври 2022 – 39%. Колебание заявяват 28 на сто, а 33% са категорични, че няма да гласуват. Относително висока мобилизация е налице сред най-политизираните избиратели, което очертава 2-ри април като битка между най-ревностните симпатизанти на партиите.
Предприетите от политическите сили предизборни ходове раздвижват електоралната картина, но без да пренареждат цялостната политическа ситуация. Водещите партии влизат с изравнени позиции в надпреварата, а по-малките формации до последно ще очакват дали ще успеят да преминат 4%-та бариера.
Нагласите на избирателите на старта на кампанията сочат паритет между коалициите ПП-ДБ (26.4%) и ГЕРБ-СДС (25.2%). Обединението между ПП и ДБ им носи символична начална преднина пред основния опонент ГЕРБ, но остава под сумарния им резултат от октомврийския вот. При очертаващата се ниска избирателна активност и в зависимост от кампанията, е възможно сравнително малък брой гласове да променят съществено тази дистанция във всяка от двете посоки.
Към момента ПП-ДБ се ползват с подкрепата на най-мотивираните привърженици на двете формирования и биха могли да подобрят позициите си, ако съумеят да привлекат по-млади и по-слабо следящи текущата
политика избиратели, които традиционно вземат
решение, дали и за кого да гласуват в последните дни на кампанията. Част от твърдите привърженици на ГЕРБ-СДС, най-вече жители на областните градове, все още не са намерили достатъчен стимул да отидат до урните на 2-ри април. От това как всяка от формациите се справи с тези предизвикателства ще зависи победителят във вота и получател на първия мандат за съставяне на правителство.
Макар и по-слаба, интрига е налице
и за третата позиция. Към момента тя се заема от ДПС с 13.2% от твърдо решилите да гласуват. В непосредствена близост до тях е Възраждане (11.3%), която се откроява като една от малкото формации, мобилизирали подкрепа в периода между двата избора.
БСП стартира кампанията със 7.4%,
като дори на този ранен етап се регистрира ясен спад в електоралната ѝ подкрепа. Вътрешните противоречия отливат привърженици от столетницата, които се преориентират в различни посоки. Изтичането е най-вече към новосформираната коалиция Левицата, но също към Възраждане и Български възход.
Три партии са относително близо до
изборната бариера, но на старта на кампанията са все още под нея. Поради сравнително ниската мобилизация на симпатизантите им, в своеобразната чакалня за бъдещото НС остават Български възход с 3.8%, Левицата с 3.6% и ИТН с 3.2%.
Независимо дали в 49-ия Парламент ще са представени петте относително сигурни политически сили, или ще влязат и някои от „малките“, предизвикателството пред излъчване на редовно управление остава толкова високо, колкото и пред 48 НС.
При регистрирания към момента сходен
изборен резултат за ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, вариантите пред всяка от двете водещи и силно конфронтиращи се помежду си формации са или да опитат да управляват с някоя от останалите партии (с които също имат очертани дълбоки разделителни линии), или да подкрепят под някаква форма общо правителство.
Евентуална широка коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС
е категорично подкрепена от едва 5% от пълнолетните българи и още 28 на сто я приемат за възможен компромис, като изразяват умерено одобрение за нея. Коалиция между първите две е нежелана от 50 на сто от българите. По-склонни да я подкрепят са привържениците на ГЕРБ, докато мнозинството от тези на ПП-ДБ остават дистанцирани.
Избирателите на ДПС, Български възход, ИТН се отнасят по-скоро неутрално, а сред най-ярките противници на тази възможност са симпатизантите на БСП и Възраждане. По всичко обаче изглежда, че решението на политическата криза няма да дойде от избирателите, а от способността на партийните лидери да ги убедят в правилността на следващите си действия.
Маркет Линкс
Връщане към дневния ред от 2021 и паритет на двете основни политически сили – февруари 2023.
Коалиционна форма би била задължителна за формирането на следващ редовен кабинет.
Превес от 0,5% на коалицията „Продължаваме промяната-Демократична България“ пред ГЕРБ-СДС сред гласуващите.
Това показва национално проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет линкс“, проведено сред 1080 лица над 18 г. в периода 18-27 февруари по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.
ПП-ДБ събира 20,9% от гласуващите, а ГЕРБ-СДС са втори с 20,4%.
Процентите на база всички запитани сочат първи да са ГЕРБ с преднина от 2%. За коалицията с лидер Бойко Борисов процентите сред всички са 15,4%, а за ПП-ДБ – 13,3%.
Към момента под 4-процентната бариера остават „Български възход“, „Има такъв народ“ и новата коалиция „Левицата“.
Следващото Народно събрание се очертава да е с пет партии. Според данните сред гласуващите ДПС е трета политическа сила с 13,3%, следва „Възраждане“ с 11,8%. БСП би била пета на вота на 2 април и ще е последната партия, която преминава прага за влизане в Народното събрание. Социолозите отчитат за социалистите 6,6%.
„Значително по-висока мобилизация виждаме в коалицията ПП-ДБ. В ГЕРБ-СДС можем да търсим и вариант за някакъв електорален резерв, тъй като виждаме, че мобилизацията не е на много високо ниво. Това може да е резултат и от други процеси, които текат в нашето общество. Възможно е този потенциал да не бъде реализиран в деня на изборите“, коментира социологът Добромир Живков.
При ДПС няма съществена динамика, но при „Възраждане“ има известно нарастване на политическата подкрепа.
БСП отбелязва низходящ тренд, който е постоянен и това е следваща стъпка надолу.Разчитането на хартиената бюлетина да промени този резултат може да доведе до някаква частична мобилизация отново в редиците на БСП, но като цяло резултатите могат да ни правят по-скоро скептични към подобно развитие“, посочи Живков.
Той допълни, че се вървим към процес на електорална консолидация около два големи политически центъра за сметка на по-малките партии. Така вероятно наистина може да се стигне до 5-партиен парламент.
Галъп
Неяснотата на върха се запазва, ако изборите бяха в началото на март. Развръзката предстои.
Ако изборите бяха в началото на март, резултатът вероятно щеше да е следният: ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС щяха да имат почти идентична подкрепа с 27,2% и 26,6%, ДПС и „Възраждане“ са другата двойка със сходни резултати и биха оспорвали третото място, съответно с 13,4% и 12,3%. Със 7,3% БСП е на петото място. В битка за възможност за прескачане на бариерата са „пакетирани“ „Български възход“ с 3,7%, „Има такъв народ“ – с 3,4% и „Левицата“ – с 3,2%.
Данните са от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за Българското национално радио, показващо нагласите на старта на кампанията. Кампанията обаче тепърва се проявява и на числата към този момент следва, както винаги, да се гледа като на моментна снимка на декларативните нагласи, а не като на прогноза. При близки стойности, колебания в активността, политическа криза и т.н., възможни са динамични развития, включително в последния момент.
Със сигурност са казали, че ще гласуват 40,6%. Това предполага активност, близка до тази от предходните избори – доколкото и в предишните избори декларативните нива на активност към този етап бяха подобни – но и тук кампанията ще бъде решаваща и тепърва ще се разбере процентът на база формалните избирателни списъци. 4,4% са онези от заявяващите, че ще гласуват, които биха предпочели „Не подкрепям никого“, ако изборите бяха днес.
Тренд
Формулата за следващото Народно събрание: 5+1 формации с парламентарно представителство. Практически паритет между ГЕРБ и обединението между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.
ГЕРБ запазва минимално предимство с по-малко от процент пред предизборната коалиция, като партията на Бойко Борисов се ползва с подкрепата на 25.6% от гласуващите, докато обединението между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ с 24.8% от гласуващите.
Данните сочат, че предизборната коалиция успява да събере електоратите на двете формации, като не се регистрира отлив в следствие на обединението. Засега не отчитаме и бонус от него.
В подредбата по-надолу не се наблюдават структурни промени в сравнение с предходните няколко месеца. Третото място остава за ДПС с 12.8%. „Възраждане“ достига нива от 11.9% сред гласуващите.
Пета в подредбата е БСП с 8.9% от гласуващите.
Реални шансове за парламентарно представителство запазва Български възход с 4% от гласуващите. Предизборната кампания ще се окаже решаваща за партията на Стефан Янев. На дистанция от парламентарната бариера, но над 3% остава „Има такъв народ“.
Опцията „не подкрепям никого“, която ще присъства и в самия изборен ден, продължава да събира сравнително висок процент (4.8%).
Медиана
Към момента ГЕРБ води пред коалицията „Продължаваме Промяната – Демократична България“ с около 2 %. Коалицията „Продължаваме Промяната – Демократична България“ засега не успява да консолидира напълно бившите избиратели на
двете основни формации участващи в нея.
Изследването е проведено в периода – 19 – 24 февруари 2023 г. с 973 човека (18+ години) чрез пряко стандартизирано интервю и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е изследователски проект на агенция МЕДИАНА и е реализирано със собствени средства.
„Възраждане“ към момента е трета политическа сила, като данните показват както силна консолидация на избирателите им от предишните избори, така и потенциал да разширяват влиянието си. ДПС са четвърти, като тук традиционно влияние ще окаже гласуването в чужбина. След бурния конгрес БСП се намира в тежко положение.
Данните показват силно разколебаване на „червените“ избиратели, които макар и намалели са традиционно силно консолидирани около своята партия. Сега значителна част от тях се колебаят за кого да гласуват и дали изобщо да отидат до урните. Засега БСП са петият сигурен участник в следващото народно събрание.
Към момента още три партии имат сериозни шансове да преминат 4 %-ната бариера и да влязат в Парламента – Български възход (4.5%), новата лява формация „Левицата“ (3.5 %) и Има такъв народ (3.1%).