След 18-часово заседание ГЕРБ, ДПС и БСП прокараха промените в Изборния кодекс. Резултатите са, че машинното гласуване е на практика обезсмислено и във всички секции ще може да се гласува с хартиена бюлетина.
Хартиената бюлетина отново се връща. Тя обаче ще се брои на ръка, а не с оптични сканиращи машини, както предлагаха от ДПС. На ръка ще се броят и разписките от машините за гласуване. Това решиха окончателно депутатите.
Въпреки че при гласуване на машина данните от вота ще се записват на флашка, те не са определящи при отчитането на гласуването. Решаващи ще са разписките, които машините дават. Те обаче вече се наричат машинни бюлетини, защото разписките ще трябва да се сгъват и подпечатват.
Във всички секции ще може да се избира дали да се гласува с хартия или с машина. Секционните избирателни комисии ще броят три пъти – хартиените бюлетини, бюлетините от машините и сумата от двата вида гласуване.
С новите правила по принцип на избирателите се позволява да решат дали да гласуват с машина или с хартиена бюлетина. По предложение на ГЕРБ-СДС обаче, след като гласуваме на устройствата, те вече ще отпечатват бюлетини, а не контролни разписки, както преди. Тези „бюлетини от машинно гласуване“, както ги нарекоха от ГЕРБ, ще се подпечатват с печата на секционната комисия и ще се пускат в специална кутия.
В края на изборния ден машинните и хартиените бюлетини ще се броят ръчно от секционните комисии, за да се установи резултатът от гласуването. Затова машините повече няма да отпечатват протоколи с резултатите.
По новите правила данните от двата вида бюлетини ще се записват в общ за всяка секция протокол. Това означава много броене и събиране на числа от членовете на секционните комисии. От „хартиената коалиция“ изобщо не реагираха на призивите и компромисните варианти, предлагани от ПП и ДБ, за да се запази под някаква форма машинното отчитане на вота, вместо да се броят ръчно гласовете. „Какъв е смисълът да имате компютър вкъщи и да смятате на ръка?“, попита десният депутат Мартин Димитров, без да получи отговор.
В знак на компромис депутатите на Бойко Борисов приеха гласът на избирателя да се записва в паметта на устройството. Решиха това след дълга разправия с ПП и ДБ, които порицаха герберите, че превръщат машините в скъпи принтери, защото им отнемат възможността да запаметяват гласуванията. Ще се запазят, също така, и флашките, на които да се съхраняват данни за направените гласувания.
След 01,30 часа и над 16 часа заседание председателстващият парламента Кристиан Вигенин поиска проверка на кворума. Въпреки че залата бе пълна, регистрацията отчете едва 34 депутати.
Тогава Вигенин обяви, че дебатът за Изборния кодекс продължава, но гласуването прекъсва, тъй като няма кворум в залата.
По-рано бе постигнато съгласие между депутатите относно гласуването – промените се четат параграф по параграф, дебатират се и се гласуват пак параграф по параграф. Затова след проваления кворум Мирослав Иванов от ПП излезе и заяви, че при така създалата се ситуация, може да се обсъди само още един параграф и заседанието да бъде прекратено.
След 18 часа дебати заседанието на парламента беше прекратено. Изборният кодекс остана недовършен, като останаха около 40 страници от доклада на правната комисия, или близо половината от промените. Важните си искания обаче ГЕРБ, ДПС и БСП вече успяха да наложат.
Насред дебатите по прекрояването на Изборния кодекс в пленарната зала прозвуча националният химн. Искането за това дойде от „Възраждане“, като аргументът беше, че настъпва полунощ и трябва „да се разтури седянката“. Депутатът Цончо Ганев визираше разговор в пленарната зала между депутати от различни парламентарни групи.
Водещият заседанието Росен Желязков от ГЕРБ отговори на Ганев, че ще провери техническата възможност за пускането на химна, но, ако системата на пленарната зала не го позволява, ще удовлетвори искането на „Възраждане“, като пусне химна от телефона си.
Очаква се изборните промени да бъдат довършени след т. нар. блиц контрол, който се провежда в първия петък на месеца. Тогава премиерът и заместниците му отговарят на въпросите на депутатите.
Депутатите запазиха район „Чужбина“, но от ГЕРБ-СДС призоваха да не се бърза с методиката и определянето на мандатите там, предаде БТА.
С 0 гласа „за“, 186 „против“ и 26 „въздържал се“ на второ четене беше отхвърлена предложената от Десислава Атанасова (ГЕРБ-СДС) поправка в Изборния кодекс, която предвиждаше територията на страната да се разделя на 31 многомандатни изборни района, в това число три в област София-град и два в област Пловдив, а останалите да съвпадат с границите на областите. Така остана досегашната разпоредба, според която многомандатните изборни райони са 32, в това число и един извън страната.
Съпредседателят на „Продължаваме Промяната“ (ПП) Асен Василев призова район „Чужбина“ да стане реалност, а не само да стои на хартия. Нека да запишем допълнително изречение, че Централната избирателна комисия определя мандатите за район „Чужбина“, използвайки данните от ГРАО и МВР за това кой не е влизал в България в последните шест месеца, призова той. Според Василев преброяването на българите в чужбина може да се случи като се засекат двете бази данни.
Председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова отбеляза, че досега никой не е правил преброяване на българските граждани в чужбина. Тя посочи, че в момента, на второ четене ще бъде изключително трудно да внесат методиката за разпределение на мандатите като текст на редакция. Това са въпроси, които предлагам да обсъдим, но в експертна група заедно с ЦИК и ГРАО след приемането на Изборния кодекс, коментира Атанасова.
Председателят на правната комисия Радомир Чолаков също призова да не бързат да решават този въпрос, защото той може да се окаже много сложен. Той посочи, че методиката всъщност я има и коментира, че колкото един многомандатен избирателен район има представителство в България, толкова и район „Чужбина“ трябва да има представителство. Връщаме район „Чужбина“, но въпросът за броя на мандатите, за избирателните списъци нека да го помислим още малко, призова Чолаков.
Мирослав Иванов от ПП отбеляза бързането с Изборния кодекс. Този дебат можеше да се проведе с ЦИК и този въпрос да го затворим днес, коментира той.
Петър Чобанов от ДПС пък поиска да разбере къде в Европейския съюз има район „Чужбина“ и как той е уреден. Имам един контравъпрос – всъщност кажете ми в коя държава от ЕС 25 процента от нейното население живее в чужбина, попита в отговор Мирослав Иванов.Епицентър.бг