„Има ясно изразена тенденция за овлажняване на сирената, ако през 2020 г. завишеното количество вода беше 78%, сега то е 85%, като дори при скъпите млечни продукти се забелязва тази мода. Винаги, когато в даден продукт имаме повече вода, това способства развитието на микроорганизми и когато ние не сме осведомени, това може да рефлектира негативно върху здравето ни“. Това заяви в интервю за БГНЕС Богомил Николов, председател на Асоциация „Активни потребители“.
„Ако следваме традиционната рецепта за направата на сирене много трудно ще получим водно съдържание над 60%. Има два начина, за да се постигне по-високо водно съдържание: Единият е ако продуктът не е достатъчно узрял, защото сиренето не може да се направи за един ден, има технология, която изисква определен период на зреене. По чисто икономически подбуди обаче е по-изгодно вместо 1 месец зреене сиренето да отиде на пазара още след първата седмица. Тогава може и да има по-високо водно съдържание. Вторият начин е чрез добавки, които съдържат вода. Те са много трудни за улавяне и за доказване, ние затова и тестваме косвения индикатор, който е водата. Тя трябва да се задържи по някакъв начин в сиренето, следователно има и такива добавки. Фактът, че те не са оповестени и ние не знаем какви са тези добавки е първата индикация за опасност“, заяви още Николов и продължи: Представете си, че имате непоносимост към дадена добавка, получавате алергия и не може да разберете от какво е предизвикана. Първият проблем е, че винаги когато в даден продукт имаме повече вода, това способства развитието на микроорганизми, тоест този вид сирене се разваля по-бързо.
Богомил Николов обясни и че след направеното проучване се е констатирало високо количество вода и в по-скъпите сирена. „За съжаление и в скъпите сирена се наблюдава тази тенденция. През 2005 г., когато беше първият тест на сирене, нямаше нито едно сирене с високо количество вода, но очевидно имаме ясно изразена мода за овлажняване на сиренето, защото това е най-евтината съставка в този продукт. По този начин се продава недотолкова скъпо сирене, доколкото скъпа вода“, коментира още експертът и уточни, че този проблем може да бъде решен много бързо. „Агенцията по храните трябва да започне да проверява системно и мащабно. Има сирена, които са обозначени с БДС и при тях самата процедура на производство и контрол е малко по-сериозна и на тях може да се има повече доверие. Освен това има и производители, които през годините са се доказвали включително и в наши тестове, така че на тях може да се има доверие. Това, което със сигурност можем да кажем е, че сирене под 15-16 лв. за кг няма как да бъде качествено. Там рискът да попаднете на такъв продукт е над 50%“, обясни още Богомил Николов.
Фермерът Ерик Борисов: От изкупната цена до тази в търговската мрежа скокът е 500%
„След наредбата между 2020 и 2022г., с която вече водното съдържание в сиренето е регламентирано, всички сирена, които имат водно съдържание над 60% трябва да бъдат етикирани. Тоест, те не трябва да стоят на щанда с насипни сирена и второ те трябва да имат надпис- бяло саламурено сирене със завишено водно съдържание. Нито един от тези 48 продукта, които сме закупили не е имал такъв надпис, даже голяма част от тях бяха на витрината с насипни сирена“, уточни още Николов. „Нищо не се е променило, въпреки че наредбата е в сила от май тази година. Ние изчакахме още три, четири месеца с надеждата, че производителите ще изпълнят изискванията на наредбата, но нищо подобно не констатирахме“, заяви още той.
БГНЕС припомня, че след резултатите от проучването БАБХ оповести, че от началото на годината до 17.11.2022 г. от търговската мрежа са взети 145 бр. проби от млечни продукти, които са изпитани за наличие на немлечни мазнини и за съответствие по физикохимични показатели съгласно технологичната документация на производителя. Към момента резултати от изпитване са получени за 144 бр. проби, като несъответстващи са 16 броя млечни продукти, 6 от които с високо количество вода. От БАБХ уверяват, че Агенцията ще засили официалния мониторинг на предлаганите на пазара млечни продукти чрез увеличаване на броя проби от търговските обекти. /БГНЕС