Остри сблъсъци, драматизъм и конфронтация. Такъв се очертава да бъде първият ден на 48-о НС

0
177

Остри сблъсъци, драматизъм и конфронтация – такъв се очертава да бъде първият ден на 48-ото Народно събрание. И от самото начало да проличи, че то трудно ще състави правителство, ако въобще успее.

 

Нажеженият до бяло тон между партиите не остана в предизборната кампания. Атаките продължиха от телевизионните студиа и след изборите. Затова денят, който по замисъл носи церемониални функции, едва ли ще бъде такъв.

Отдавна бяха нарушени неписани традиции, осигуряващи този тържествен ред. Най-важната от тях бе най-голямата парламентарна сила да посочи кандидат за председател, а останалите – за зам.-председатели. Загубилите уважаваха правото на победителя, каквито и остри думи да си бяха разменили по време на кампанията. Той пък уважаваше правото им да имат зам.-председател.

 

До април 2021 г., когато мнозинството отказа да гласува за предложената от най-голямата партия – тогава ГЕРБ, Цвета Караянчева. Защото политическата мода на деня бе „всички срещу ГЕРБ“. Днес ГЕРБ отново е на първо място, но модата не се е променила особено. Нещо повече – напрежението сякаш ескалираше с всеки изминал ден след изборите.

А това предвещава горещ  политически 19 октомври.

 

Макар че всичко ще започне спокойно – всеки депутат, влизайки в парламента, ще получи папка с конституцията, правилника за работа на НС и временна карта за гласуване.

Депутатите ще заемат местата си по предварително съгласуваното между партиите разпределение на залата (поне за това се разбраха), а най-възрастният ще заеме високата катедра – мястото на председателя. Това е Вежди Рашидов от ГЕРБ – СДС. По конституция на него се пада честта да удари първия звънец, откривайки работата на новоизбраното Народно събрание.

 

Традицията повелява той тържествено да прочете клетвата: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“, а депутатите да повтарят след него.

 

Но после идва ред на химните – на Република България и на Европейския съюз, първа възможност на партиите „да проявят нрава си“. При откриването на последния парламент на 3 декември м.г. депутатите от „Възраждане“ демонстративно седнаха, докато звучеше „Одата на радостта“. Едва ли сега ще постъпят по-различно, отношението им към членството на България в ЕС и НАТО не се е променило.

 

Първото заседание по замисъл трябва да има церемониални функции – звучат тържествени речи, редят се обещания за служба на българския народ. Но то е и знаково – по него може да се гадае какъв ще бъде животът на новия парламент. Най-възрастният депутат казва няколко думи, в които пожелава успех на парламента.

 

Помни се как Мика Зайкова от ИТН пожела да е „добра орисница“ на 45-я парламент, но след преждевременното му закриване тъжно констатира, че не се оказала такава. През 2021 г. имаше два парламента, чиито живот завърши бързо – бързо – 45-ят и 46-ият. Следващият – 47-и по ред, успя да се задържи едва седем месеца.

 

След клетвата на депутатите президентът Румен Радев ще приветства новоизбраното Народно събрание. И от думите му ще стане ясно какво очаква държавният глава. А от поведението на депутатите, докато той говори – какво е отношението им към него.

Няма съмнение, че Радев ще пожелае бързо да се състави правителство и ще предупреди, че страната е в окото на бурята на няколко кризи, едва ли ще пропусне да наблегне, че на 500 – 600 км от границите ни се води война.

 

Почти със сигурност за това ще говорят и председателите на седемте парламентарни групи – на ГЕРБ – СДС, „Продължаваме промяната“, ДПС, „Възраждане“, БСП, „Демократична България“ и „Български възход“. От словата се очаква да прозвучат различията помежду им, да се видят „червените линии“, които всяка партия поставя.

 

Времето от проведените на 2 октомври избори до днес не мина гладко в политическо отношение – доминираше желанието за разграничаване, тон за което често даваха партийните лидери.

Единствен Бойко Борисов от ГЕРБ заговори за търсене на съгласие в името на страната в тежките месеци, които ни очакват.

От другата страна най-често се чуваше – „Съгласие с ГЕРБ? Не!“ Това бе позицията и на ПП, и на БСП, и на ДБ.

Нека коалицията, която ни свали, да управляха – казваха бившите управляващи от трите партии, сочейки към ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. ГЕРБ и ДПС пък декларираха, че нямат нищо общо с „Възраждане“, а „Възраждане“ – че се борят да управляват сами. Някога.

И всички втвърдяваха тона и чертаеха „червени линии“.

 

Но те едва ли ще позволят на парламента бързо да избере председател. Най-малкото, защото кандидатите са четирима и всяка една от тези четири парламентарни групи ще гласува за своето предложение. Това са Росен Желязков (ГЕРБ – СДС), Никола Минчев (ПП), Петър Петров („Възраждане“) и Кристиан Вигенин (БСП). „Шпагите“ най-вероятно ще се кръстосат още при разискванията по приемането на процедурата за избор на председателя.

Дори да се разберат по процедурата, отделните фракции имат възможност „да се сбият“ при обсъждането на кандидатурите. И едва ли ще пропуснат възможността да изтъкнат предимствата на своя кандидат, сравнявайки го с неговите конкуренти.

 

Депутатите имат и друга работа в първия си работен ден – да приемат решение за временно прилагане на правилника на предишния парламент, а след това да излъчат временна комисия, която да работи по правилника на 48-ото Народно събрание. Тъй като България е парламентарна република, парламентът е върховната власт. И като такъв винаги изработва свои правила.

 

И по двата въпроса са предвидени разисквания – още една възможност на депутатите да демонстрират различията си (най-вероятно) или намеренията си за търсене на консенсус (почти изключено).

 

Ако всичко мине добре, новите народни представители ще се подредят на стълбите пред парадния вход на парламента за „семейна снимка“. Не е сигурно обаче, че такава ще има или, че ще бъде пълна.

Миналата година депутатите от „Възраждане“, например, не уважиха общото фото. Те обаче го направиха организирано, докато техни колеги от всички групи тихо си тръгнаха. Тогава имаше и друга специфика – „семейната снимка“ бе пред парламентарната трибуна, а не навън, защото пред парламента имаше протест против ковид ограниченията.

 

46-ят парламент пък въобще остана без „семейна снимка“ – ГЕРБ и ИНТ отказаха да се включат.

 

И, ако на снимката се гледа като на орисия – гражданите веднага ще разберат имат ли намерения техните представители да бъдат „семейство“ или предпочитат да са „скарана команда“. Но „скарана команда“ не може (а и не иска) да ръководи страната в тежките дни, които предстоят, това е сигурно.Епицентър.бг

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук