Инфлацията изяде увеличените пенсии, хората са все по-бедни

0
206

Високата инфлация изяде увеличението на пенсиите от 1 юли. Повишението на цените за първите шест месеца на годината е с 10,1%, показват официалните данни на Националния статистически институт. А пенсиите, като се вземат предвид и даваните досега добавки, от 1 юли бяха повишени само с между 6% и 9,6%.

Подобна е ситуацията и със заплатите в страната. Високата инфлация изяжда не само текущите заплати на хората, а и спестяванията им в банките. В резултат хората в България са по-бедни в сравнение със ситуацията преди на власт да дойде правителството на Кирил Петков.

От 1 април 2022 г. минималната заплата беше увеличена с 9,2% до 710 лв., което е по-малко от инфлацията само за първата половина на настоящата година. Но минималната заплата традиционно се вдига от 1 януари, а през тази година това стана с три месеца закъснение – от 1 април. Минималната заплата не беше вдигана в продължение на 15 месеца и въпреки настояването на синдикатите правителството в оставка на Кирил Петков не предложи увеличение на минималното възнаграждение и от 1 юли.

Инфлацията само за 15-те месеца, през които минималната заплата не беше променяна, е 13,4%, според официалните данни на НСИ. Така увеличението на минималната заплата от 1 април с 9,2% беше изядено още преди хората да получат по-високите си възнаграждения. А от тогава насам цените продължиха бързо да нарастват. В резултат годишната инфлация достигна рекордните 16,9%. Такава висока инфлация не е имало от Жан Виденовата зима и хиперинфлацията през периода 1997-1998 г.

Сред причините за високата инфлация има външни фактори като поскъпването на петрола. но същевременно има и редица действия и бездействия на правителството в оставка на Кирил Петков, които съществено допринесоха за покачване на цените. Първо бяха забавени компенсациите за бизнеса заради високите цени на тока, което накара предприятията и търговците да вдигнат цените си, при положение, че нямаше повишение на разходите за производство на електроенергия от българските електроцентрали и те реализираха огромни печалби. Правителството не успя да овладее спекулата в страната и лавинообразното надуване на цени от страна на търговците. Спирането на покупките на руски газ и отказът „Булгаргаз“ да плаща по поисканата от „Газпром“ схема създаде допълнителна несигурност в бизнеса, доведе до поскъпване на горивото и също допринася за покачването на цените в страната.

Цената на газа за месец април беше 142 лв. за мегаватчас, за май беше 162 лв., а за текущия месец е 186 лв. за мегаватчас. За зимата няма гаранции, че въобще ще има газ, а прогнозите на експертите са за поскъпване на горивото в границите от 30-40% до два пъти спрямо настоящите цени. В тези ситуация премиерът в оставка ходи до Азербайджан, откъдето няма как да бъдат договорени по-големи количества газ, защото страната вече има договори за целия си наличен капацитет, а не направи нищо за възобновяване на отношенията с „Газпром“.

Пенсионерите дават основната част от парите си за храна, битови сметки и лекарства. Само за първата половина на годината храните са поскъпнали с 16,2%, показват данните на Националния статистически институт. Това е близо два пъти повече от увеличението на пенсиите, което влезе в сила от 1 юли и беше в границите от 6% до 9,6%.

За полугодието поскъпването на месото и месните продукти е с 18%, на млякото, кашкавала и сиренето – с 16,3%, а на маслото и олиото – с 33,3%, показват данните на НСИ. Същевременно от 1 юли парното поскъпна с около 40%, а повишението на цените на твърдите горива за полугодието е с 16,8%. Оказва се, че основните неща, за които пенсионерите дават парите си, са поскъпнали в пъти повече от увеличението на пенсиите от 1 юли.

В рамките на една година храните са поскъпнали с близо 24%, показват данни на НСИ. Цените на маслото и олиото за година са нараснали с над 41%, на месото и колбасите – с близо 20%, а на млякото и млечните продукти – с 28%.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук