Надявам се след вота наесен да се направи правителство на спасението, защото предстоят тежки месеци за човешката цивилизация, смята той
Има ли шанс партиите да се споразумеят за ново правителство, или страната ни поема курс към нови предсрочни избори? Изгодно ли е за България френското предложение и ще го спазва ли Северна Македония? Говори професор Михаил Константинов, пише Стандарт нюз бг.
– Проф. Константинов, очаквахте ли, че вотът на недоверие ще е успешен и кабинетът ще падне?
– Вие съобщихте тази дата още на 19 юни в едно свое интервю, посочихте и още две възможни дати, едната бе октомври 2023 г.
– Отиваме към първата дата, когато е най-добре изборите да се случат. Защото другото е агония и блокаж на държавата. Няма смисъл да си го причиняваме.
– Но все пак предстои президентът да завърти рулетката на мандатите, първи са ПП, които може би ще направят някакъв опит за съставяне на кабинет – може би на малцинството. ГЕРБ казаха, че веднага ще върнат мандата. Ще се стигне и до третата партия, избрана от президента. Няма ли все пак някакъв шанс да се създаде правителство?
– Не, шанс няма. Така че по-добре е партиите да не бавят топката и да тръгваме към избори. Най-добре е това да стане през септември.
– В сряда като че ли Тошко Йорданов малко открехна вратата към ПП като каза, че „ако от „Продължаваме промяната“ се научат как да преговарят, при втория мандат може и да се случи нещо“. Ясно е, че няма как някоя партия да управлява сама, пак ще е нужна коалиция. Възможно ли е двете партии отново да намерят допирни точки?
– Първо нека уточним какво е това ПП. Вие знаете ли? Хубаво, че са „Продължаваме промяната“, аз нямам нищо против всеки да се кръсти както иска. Но какво представляват те като политическа организация, като структура? Такава партия няма. И не се и опитват да я направят.
Аз ще дам за пример Стефан Янев. Нали знаете през колко етапа мина той за своята партия „Български възход“? Първо направи едно събрание, на което се обсъждаха въпроси и т.н.
След това направи събрание, на което приеха устав. Сега документите му са в Софийски градски съд, който най-вероятно ще ги приеме.
И чак тогава ще станат партия – ще си изберат партийни органи, управителни тела, общински и областни организации.
Партийната работа не е шега работа. А това ПП, за което говорим, са двама души. Това е малко несериозно. Да бъдат така добри да си направят партия и тогава ще говорим за партия.
– В интервю, което дадохте за „Стандарт“ през април, препоръчахте да се направи правителство на националното спасение, което да преведе България през кризите. Този вариант съществува ли сега, когато падна кабинетът „Петков“?
– В този парламент няма как да стане, защото прекалено много се мразят. Прекалено много лоши думи се казаха.
Но след изборите през септември се надявам да се направи такова правителство на националното спасение, защото предстоят изключително тежки месеци – не само за България, но и за Европа, и за света, бих казал дори за човешката цивилизация.
– Как виждате конфигурацията на партиите при тези следващи избори през септември?
– Аз не съм врачка и няма как да знам какво ще се случи. Аз обичам да казвам, че бъдещето не се е състояло и то ще бъде такова, каквото го направим ние, с нашите действия и бездействия. Така че какво ще се случи на 25 септември зависи от всички нас, от нашето поведение до тогава и от нашето поведение в изборния ден.
– Все пак ще има ли „наказани“ партии заради политическите кризи, които се редуват в България през последната година?
– Българският народ дълго време прощава на своите политици. Но пък от време на време се събужда. Не очаквам кой знае какви драстични промени.
Вероятно ГЕРБ ще бъде първа политическа сила, вероятно партията на господин Стефан Янев ще влезе в парламента и то с нелош резултат, възможно е „Възраждане“ да си повишат резултата – да го докарат някъде до 10%.
Това е, което се очертава. Какво ще стане с тези партии, които са в лошо положение – и вътрешнопартийно, и с лош имидж – не мога да кажа. В крайна сметка те трябва да си коригират поведението. Когато искат доверието на българския народ, трябва да се държат по подходящ начин.
– Как виждате представянето на другите партии – ДПС, БСП, ДБ, на предстоящите избори?
– Шанса им ще го даде българският народ, който е търпелив, но накрая търпението му се изчерпва.
ДПС е традиционно добре представяща се партия, те имат около 30-35 депутати обикновено. Очаквам нещо подобно и наесен. Те са падали и до 15 депутати, но са стигали и до 38. Техният потенциал е около числото 30 и малко нагоре.
За БСП е малко трудно да кажа, защото там от една страна ги натиска „Възраждане“, от друга страна ще ги натисне партията на Стефан Янев. Те са притиснати от две страни и техният електорат може да се разцепи.
Ако пък говорим за градската десница – с тази коалиция, в която участва с БСП, изгуби доверие сред своите избиратели. За първи път в новата ни история – вече 32 години, се случи такова нещо – демократи и комунисти в един единен строй.
Това нещо мен не ме шокира, но много неприятно ми стана. Предполагам, че и много други хора, които от дълго време са привърженици на десницата, не се чувстват добре от тази коалиция.
Разбира се, омразата към Бойко Борисов съществува, но не може на базата на омраза да се правят безпринципни коалиции. Тук се действа на принципа: „Врагът на моя враг е мой приятел“. Това е изключително лицемерно политическо поведение, йезуитщина.
И така не се правят стабилни конструкции. Моите приятели трябва да са ми приятели защото са такива, а не защото са врагове на моите врагове.
– Каква ще е развръзката по темата за ветото на България върху преговорите за ЕС на Северна Македония?
– Това, което може да се констатира след публикуването на документите, е, че само по себе си френското предложение не е лошо. Но няма никакви гаранции, че македонците ще спазват каквото и да е било. Те нищо не спазват от договора от 2017 г. Това е проблемът.
Иначе във френското предложение са застъпени българските интереси в доста голяма степен. Но пак повтарям – как ще накарате тези хора от другата страна на границата да изпълняват каквото и да е било?
Те са заслепени от омраза към българите, пържат се в някакъв собствен сос, имат си проблемите и нямат намерение да слушат каквото и да е било по линия на подобряване на нашите взаимоотношения.
Това е проблемът. Ако можехме да сме сигурни, че и двете страни ще изпълнят насоките във френското предложение, да го приемаме. Но то няма да бъде изпълнено от северномакедонската страна.
Затова нашето вето има за цел именно да ги накара да седнат на масата за преговори и да свършат нещо добро за двата народа.
Цялата т.нар. македонска държава се гради върху омразата към България. И то точно такава омраза, каквато има между братя. Защото сме близки народи. Езикът ни е почти еднакъв.
А когато две групи хора говорят почти еднакъв език, те са близки – германци и австрийци, турци и азербайджанци и още много примери. Щом езикът е същият, значи народите не са много различни.
– Така е, но все пак от България се очаква да съобщи своето решение – ще отхвърли или не ветото. Притиснати сме.
– Затова са политиците – да могат да вземат съответните решения. Това е.
blitz.bg