- Със системи за средна скорост ще е най-лесно да се контролира, казва председателят на Българската асоциация на пострадалите от катастрофи Владимир Тодоров:
- Имаме 600 загинали и 7 хиляди тежко ранени души. Това са стотици милиони левове разноски за лечение
– Г-н Тодоров, вие сте радетел по време на годишния технически преглед да се проверява за задължения по Закона за движение по пътищата. Сега това е облечено в законово предложение. С какво ще помогне на проблема с неплатените глоби?
– Ще го реши на огромен процент, защото, ако не можеш да минеш ГТП, колата ти се спира от движение. Неплащането на глоба създава чувство за безнаказаност, а това кара водачите да карат в нарушение. Който го прави, рано или късно е участник в катастрофа.
Дали имаш гражданска отговорност, платил си си местния данък и глобите към КАТ, е пряко свързано с пътната безопасност, затова промяната е положителна. Веднага ви давам пример – ако отидете в една община и не сте си платили местния данък, то няма да ви издадат бележка. Така че защо да не е така и за глобите?
А аргументът, че Конституиционният съд се е произнесъл, че това е противоконституционно, е невалиден. Тяхното решение се отнасяше само за проверките по границата, и то за една конкретна.
– Как ще действа нововъведението?
– Отиваш на ГТП и на системата им светва, че не си платил глоба. Точно така работи и софтуерът за местния данък. Именно заради промяната там, се повиши събираемостта им. А местният данък е пряко свързан с пътната безопасност
– Но тук идва тънкия момент, че аз не съм си платил глобите, но хипотетичната ми приятелка не може да кара колата, защото тя е спряна от движение.
– Затова трябва да си платите.
– Има обаче един спасителен пояс – 100 лв. глоба, ако не мина ГТП в рамките на един месец.
– Ще спечелите само 1 месец, след това колата се спира от движение служебно. Така че не ви съветвам да го правите, г-н Мартинов.
И това е прекрасно, защото имате неизбежност на наказанието. Ще дам пример с Нидерландия. Шофираш с превишена скорост, директно ти вземат парите от банковата сметка, а в основанието пише, че на 65 км на магистралата Х си превишил скоростта с n на брой километри в час.
– Споменахте максималната скорост. Предлага се да се взема книжката при превишаването ѝ дори извън града. Това добре ли е?
– И в момента има такава разпоредба за града, когато става дума за над 50 километра превишение. Предлага се да се свали на 40, а при 50 извън града – също.
Нека разсъждаваме . При 90 километра ограничение допустимо ли е някой да кара със 140? Това е доста сериозно нарушение.
Винаги съм казвал, че размерът на наказанията не е толкова важен. Важна е тяхната събираемост и всъщност акцентът на този закон е да повиши събираемостта, като въведе нови методи за връчване на фишове и наказателни постановления, защото ние имаме една процедура, която е свързана с издаване, връчване и със събиране. Така че издаването криво-ляво го правят. Системите имат единен център, камерите бълват електронни фишове за скорост.
Вторият проблем, който съществува, това е с връчването. Досега полицаите бяха едни скъпоструващи куриери, които носеха чанти и играеха на котка и мишка с нарушителите. Сега вече възможностите за връчване се разширяват, включително и по електронен път. А е в сила възможност за електронно призоваване, както примерно фирмите си общуват с данъчната администрация.
По този начин ще се счита и за връчено, ако сам си отвориш файла. Не само Пътна полиция, но и други полицаи да връчват. Ще има възможност и администрацията, но не мога да кажа в детайли. Най-вероятно някакви услуги на МВР няма да се извършват, като смяна на паспортите и смяна на лични карти, ако има глоби към Пътна полиция.
– Скоростта на магистралата се сваля с 10 км/ч до 130. Как ще помогне това и 10 км/ч не е ли твърде малко?
– Дори Германия се отказва от аутобаните, в които няма скоростен лимит, и въвеждат лимит от 120 км/ч. Но нека ви обясня – Европейската комисия и Европейската федерация по транспорт казват, че намалението на средната скорост с един километър в час ще спаси почти 2000 души годишно. В Европа годишно загиват 25 000 души.
Аналогично, нека го приложим за България – при 600 жертви средно това означава, че могат да се спасят средно 60 живота. Разбира се, това са груби сметки, които важат за магистралата, но дори 1 живот е много.
– И все пак, не е ли твърде малко 10 км/ч?
– Не, защото всъщност спирачният път при 140 километра е по-дълъг, отколкото при 130. А има и нещо друго. Всички шофьори знаят, че има един толеранс, който камерите на КАТ не засичат. Той е 10 км/ч, защото за толкова няма наказание. Тоест, ако в момента е допустимо 140, не всички карат с толкова, а със 150.
И нека отбележа, че във всички държави, които имат най-добри показатели по брой загинали на пътя е по-ниска скоростта на магистралата.
А в Испания го направиха хитро. Когато бе финансовата криза, намалиха скорстта на магистралата на 120 км/ч и обясниха, че така се пести безнин, който поскъпна. Тоест хората имат финансови аргументи да се намалят скоростта.
– Но как ще се контролира – камерите са само 201, а не може да ги изсипем всички по магистралите, защото ще сменим местата на катасторфите с първокласните пътища например?
– Да ти кажа нещо много полезно и бих казал революционно. Това е въвеждането на система за средна скорост. За нея най-важното е да има постоянна скорост на отсечката. Оптималното е да е между 5 и 25 км дълга. Слагаш камери от двете страни и изчисляваш, че ако дадена кола бъде засечена от двете камери за по-малко от 10 минути например, то тя е превишила скоростта.
– Да се върнем на глобите. Ако не платя до месец, биха ми взели книжката, ако имах такава. Ще помогне ли?
– На практика и сега е така – срокът е 15 дни. И още 15, при които имаш отстъпка, стават 30.
– Хората обаче смятат, че така просто катаджиите искат да си повишат рушветите, защото иначе човек остава без книжка.
– Вижте, има решение и за това – камери. В Канада има на 5 километра. А физическият контрол остава за агресивните шофьори. В Сърбия ни изпревариха – взеха цивилни коли, които се движат по магистралите. Който превиши скоростта с, да речем 50 км/ч, залепват се за него. Свалят го от колата и някой трябва да я прибере, тъй като шофьорът остава без книжка.
А това помага много. Защото ние имаме 600 загинали и 6-7 хиляди тежко ранени. Това са стотици милиони левове разноски за лечение. Освен това има хора, които остават инвалиди. Почиват на на социални пенсии. Всичко това нещо удря по моя и по твоя джоб. А нека вземем и друг пример – пиян шофьор без здравни осигуровки се забива в дърво. Влиза в болница и тъй като това е спешен случай, го лекуват, а сметката я плащат Тодоров и Мартинов, които имат здравни осигровки, но не ползват в момента.
А има и косвени здравни щети – линейката, която отива да обслужи катастрофата може да е тръгнала за човек с инфаркт и да го загърби.
– Цяла София е осеяна с камери, които снимат трафика, обаче по никакъв начин не снимат за забранено изпреварване и за минаване на червено. Камерите имат способности да го правят. Защо не го правят? И сега не е предвидено в законопроекта.
– Според мен една от причините е, че видеонаблюдението е на общините. Освен това са сложени по най-различни проекти. Други са по спонсорски програми, трети са срещу битовата престъпност. Има микс от камери и системи. Няма единна система, която да ги сертифицира.
Така че идеята ви е добра, но трябва да се стартира система за унифицирането им. Вие снимате с някаква камера, ама тя е на общината, а тук пазарът на такива устройства не е много читав. Въпросът е, че всяка община по различни канали се снабдява с тези разнообразни камери.
– А какво е пропуснато в законопроекта?
– Аз бих добавил възможността в полицейските коли да имат пос терминални устройства. Да може да се плаща. Това е антикорупционна мярка.
Трябваше и фондът, в който се събират парите от глобите, да се обособи като самостоятелно юридическо лице, което да разполага с ресурс да инвестира в превантивни мероприятия. Защото в момента е към МВР и само МВР може да ги харчи тези пари, а трябва да се разшири обхватът и да се инвестира в превантивни мероприятия.
Няма и изискване за зимни гуми. Вместо това остават сегашните 4 мм дълбочина на грайфера. А разликата в детайла – нарезът на гумите, е огромен. Да не говорим за каучукът, който е съвсем друг. Разбира се, и там трябва да се прави внимателно, защото всесезонните гуми стават за през зимата.
– А къде от МВР пресолиха манджата?
– Вижте, в проекта има много положителни неща. Трябва и да е ясно, че проблемът с пътната безопасност не е в МВР. Ако си мислим, че вътрешното ведомство може да оправи проблемите на катастрофите, сме в дълбока грешка. Защото всичко започва още от това, че децата не се обучават. В курсовете по кормуване не ги обучават достатъчно, дори тези 30 часа не се спазват, пишат се фиктивно голяма част от тях.
Нека всяко дете да знае, че качвайки се на кола трябва да е на детско столче. Да не забравяме и инфраструктурата, която е необходимо да е добра. Трябва да има маркировка, знаци и така направени магистрали, че да няма аквапланинг. Вместо това, 5 години ремонтираме един тунел. А автопаркът трябва да има реални технически прегледи. Необходимо е да имаме политика в лицето на Държавната агенция по пътна безопасност, която да провежда обучения и други. Това е един комплекс от мерки и чак накрая – когато трябва да се спазват правилата, идва МВР.
И тук отварям една скоба за нещо извън вътрешното ведомство – как се ремонтират колите, с какви части? Кой носи отговорност?
– Е, как кой – бай Иван сам си оправя колата. Все пак си я познава, нищо че тя познава Берлинската стена.
– Но ако е в Германия бай Иван ще плати 20 000 евро за такъв ремонт.
– Добре де, но нека се върнем на шофьорите. В САЩ баща ми Мартин ме учи как да карам, няма курсове, само изпит. Не е ли добра идея, все пак татко има интерес да мога да шофирам добре и безопасно?
– Да, и затова техните книжки не важат никъде в Европа. А ако баща ви Мартин иска да станете лекар и има голямо желание да ви научи? Има си методология и има концептуални разлики между Европа и САЩ. В Австрия примерно трябва да минеш 3000 километра, преди да се явиш на изпит.
CV
l Роден на 26 октомври 1972 г. в Пловдив
l През 1996 г. завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
l Специализирал управление на риска в Georgetown University
l Работил като брокер, юрист и застрахователен агент
l От 2006 г. е председател на Българската асоциация на пострадалите от катастрофи
l Владее английски език