Кремъл цели символична победа с искането за плащане в руска валута – всъщност не може да си позволи да спре кранчето
Кремъл обяви миналата седмица, че “Газпром” е инструктиран да приема само плащания в рубли за руския природен газ, изнасян към “неприятелски страни”. На “Газпром” и Руската централна банка е дадена една седмица срок да уточнят детайлите по новата политика.
Пазарите и аналитиците вече няколко дни се чудят дали това е някаква реална заплаха за доставките на газ, или поредната символична стъпка на Кремъл, част от информационната война.
В деня на обявяване на решението за плащане в рубли цената на природния газ на основните борси в Европа се вдигна с 20%, но само 2 дни по-късно се върна обратно на същото ниво.
Реториката на Русия увеличава пазарната волатилност, но засега няма очаквания, че Русия ще се осмели да врътне кранчето. Това не е учудващо, защото играта “плащане в рубли” вече беше играна веднъж – по отношение на външния дълг.
Преди около месец Русия обяви, че ще плаща външния дълг в рубли – като един вид “наказание” за Запада. Проблемът е, че плащане в неконвертируема валута би представлявало фалит по външния дълг, какъвто Русия не е обявявала от времето на Ленин. Един фалит би имал тежки репутационни щети за самата Русия, но и би наказал най-вече западни инвеститори, които вярват в Путин въпреки войната. Вероятно поради тези причини Русия вече цял месец не осъществява заплахата си да плаща външния дълг в рубли.
Вместо това и руското правителство, и руските енергийни компании платиха близо 4 милиарда дългове в долари. Милиарди долари платиха и частните руски компании, които уж също бяха задължени да плащат в рубли.
Русия заплаши да плаща външния дълг в рубли, но
засега не се
осмелява да го
направи. Дали
ще е същото
с природния газ?
В първите дни на войната в Европа имаше притеснение дали Русия няма да врътне кранчето и да спре газа посред зима. Всъщност ако искаше да направи този ход, Москва щеше да го изиграе през зимата – това би създало големи проблеми за Европа.
Мина вече месец, зимата приключва, но кранчето не е спряно. Причината е много проста – Русия има нужда от приток на валута, за да не рухне изцяло, а Европа осигурява почти всички приходи на “Газпром”.
Русия е тотално
зависима от
европейския пазар
на газ –
за сравнение, износът за Китай е над 10 пъти по-нисък, отколкото за Европа, а и Китай купува газа по много ниска цена.
Основният капацитет на руските газопроводи е насочен към Европа, това е инфраструктура, изграждана повече от половин век. Засега има само един действащ газопровод към Китай. Нещо повече, европейската и азиатската част на Русия все още не са свързани с газопроводи – т.е. Русия и да иска, не може да пренасочи газ от европейския пазар към Китай. На този етап Русия няма къде да изнася своя газ освен към Европа.
Това може да се промени след години, но ако в момента Русия иска приходи от газ, те могат да дойдат само от Европа. А Москва явно иска приходи от газ и затова изнася максимални количества и дори ги пренася през Украйна – т.е.
Русия плаща на
страната, с която
е във война, само
и само да може
да продаде газ
на Европа
Явно Русия не може да спре кранчето, затова иска да постигне някаква символична “победа” като промени плащането за газ от твърда валута към рубли.
Забележете – самата цена на природния газ си остава в твърда валута, само плащането е в рубли. Сега е моментът Европа да поиска не само плащането, но и цената на газа да е в рубли. Фиксира се някаква цена в рубли и тя е валидна за 20 години напред. Русия веднага ще откаже. И съвсем логично, защото руската рубла постоянно се обезценява – не само от началото на войната, но и много преди това.
Преди финансовата криза през 2009 г. един долар струваше под 25 рубли, сега струва над 100. Ако имахме дългосрочен договор за газа в рубли, газът днес щеше да е без пари.
Какво означава плащане на газа в рубли? И в момента “Газпром” получава долари и евро за продажбата на газ, но е задължен да обърне тези валутни приходи в рубли, за да подкрепя цената на руската валута.
Изискването за плащане в рубли означава, че ще стане абсолютно същото, но една стъпка по-рано – купувачът на газ ще обърне твърдата валута в рубли, които след това ще отидат в “Газпром”. Както знаем, рублата не е конвертируема, т.е. човек не може да обърне рублите си в твърда валута когато си поиска. Но обратното не е вярно – възможно е твърда валута да се обърне в рубли, това активно се насърчава от властите в Русия.
Така че технически може да се намери решение за превалутиране и плащане в рубли. Но това би било нарушение на договорите. Една страна по договор не може да наложи едностранно промяна в клаузите по договора – промяна може да има само при предоговаряне, а то често се проточва месеци наред.
Отворят ли се договорите за предоговаряне, европейските компании задължително ще поставят въпроса за цената. Така или иначе, някои от големите вносители на газ обявиха, че ще продължат да плащат в евро и долари. Русия едва ли ще посмее да им спре газа. “Газпром” винаги е твърдял, че е сигурен доставчик, който винаги си изпълнява договорите – спре ли газът без договорно основание, ще унищожи своята репутация и
ще загуби
пазарите си в
Европа за много
дълго време
Какво ще стане с по-малките купувачи? Някои по-малки потребители могат и да се съгласят да плащат в рубли – Унгария например едва ли много ще се съпротивлява. Но други пък още по-бързо ще се ориентират към алтернативни доставки. България, както знаем, плаща авансово за руския газ и ако в “Булгаргаз” имат някакъв здрав разум, вероятно вече са платили газа за месец април, така че ще има един месец на разположение, преди да предприеме нещо.
Дотогава отоплителният сезон отдавна ще е свършил и руският газ няма да е толкова критичен.
Но цялата ситуация с газа показва, че трябва час по-скоро да се завърши газовата връзка с Гърция и терминалът за втечнен газ в Александруполис, където страната ни е съсобственик. С тази инфраструктура ще можем не само да получим единия милиард куб.м евтин азерски газ годишно, които вече имаме по договор, но и да осигурим и други алтернативни доставки.
Така или иначе, Русия ни таксува за газа по пазарни цени, но по пазарни цени можем да намерим и други доставчици. Обаче това може да стане само когато завършим газовата инфраструктура.