„Членовете на Съвета се обединиха около позицията, че ескалацията на напрежението в Черноморския регион, нестихващите конфликти в Близкия Изток и Азия, международният тероризъм и миграционните потоци изправят страната ни пред съществени предизвикателства. Страните от региона заделят все по-голям ресурс за превъоръжаване. Процесът за придобиване на нови способности и поддържане на високотехнологични военни сили е все по-отчетлив”, заяви Румен Радев в изявление след КСНС.
В рамките на заседанието бе актуализирано състоянието на въоръжението сили на Република България с оглед тяхната роля за гарантиране на суверенитета, сигурността и независимостта, както и защитата на териториалната цялост на страната. Очертани бяха областите с определени дефицити от способности и технологично изоставане в тяхното развитие, породени от недостатъчно финансиране и ограничения в нормативната уредба. Темпът на модернизация на българската армия не съответства на съвременните предизвикателства. Проектите за модернизация на въоръжените сили не се развиват балансирано, посочи президентът.
„Констатирано е забавяне в изпълнението на придобиване на нов боен самолет, а процедурата по проекта за придобиване на бойна машина на Пехотата е прекратена“, каза още Радев.
В сключените договори са неглижирани част от първоначално заложените способности в проеките за инвестиционните разходи, приети от 44-то Народно събрание. Налице са нормативни уредби, които допълнително възпрепятстват и забавят процеса по превъоръжаване и модернизация – всичко това води до загуба на способности, неизпълнение на поети съюзни ангажименти, нарастващ риск за здравето и живота на военнослужещите и налага осигуряване на необходимите ресурси за поддържане на наличната техника и въоръжение до момента на постъпване на нови такива. Съществен дефицит от способности се поражда от некомплекта на личен състав на въоръжениете сили, който въпреки положените усилия през годините, не е превъзмогнат. Освен ресурсната неосигуреност и забавената модернизация, съществена причина за некомплеката е често променящата се нормативна база, добави той.
Членовете на съвета се обединиха около мнението, че са необходими ефективни мерки за повишаване на интереса към военната професия и преустановяване на негативната тенденция за напускане на военнослужещи, съобщи Радев.
„Постигнат беше консенсус за необходимостта за преодоляване на дефицитите от способности и развитие на съвременен отбранителен потенциал на Република България в рамките на ЕС и НАТО. Членовете на КСНС се обединиха около следните предложения към изпълнителната и законодателната власт:
👉Изпълнителната власт да предложи, а законодателната да обсъди промени в нормативната уредба, позволяващи:
– ускоряване на процедурите, свързани с модернизацията на Въоръжените сили и поддръжката на наличното въоръжение и техника;
– преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия;
👉 Изпълнителната власт да разработи приоритизирана, ресурснообезпечена и съответстваща на тенденциите в развитието на съвременните технологии „Инвестиционна план-програма до 2032 г.“, съобразена с целите и плановете за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.;
👉 Министерски съвет да анализира възможността за актуализиране на приетия през 2017 г. „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.“ така, че крайната цел да бъде постигната още през 2023 г.
👉 Министерски съвет да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, с приоритет недопускане загуба на способности за контрол на въздушното и морско пространство на Република България.
👉 Изпълнителната власт да предприеме действия за преодоляване на изоставането и ускоряване на придобиването на нова техника по вече сключени договори за модернизация на Военновъздушните и Военноморските сили, както и за стартиране на проекта за модернизация на Сухопътните войски.
👉 Министерски съвет да оцени възможността за създаване на Целеви инвестиционен фонд за модернизация на Въоръжените сили, в който да постъпват както неусвоени в предходни години средства по инвестиционните проекти за модернизация, така и средства от приходната част от бюджета на Министерството на отбраната.
👉 Изпълнителната власт да предприеме стъпки за включването на България като пълноправен член във фонда на НАТО за иновации и пълноценно използване участието в акселератора на иновации на НАТО, наречен DIANA (NATO’s Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic).