България дава най-висока минимална работна заплата в ЕС спрямо БВП на глава от населението. Това каза Васил Велев, председател на УС на АИКБ, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria.
Той заяви, че не подкрепя средносрочната бюджетна програма. Тя следва да се преработи и ревизира. Може би това трябва да е главната задача при актуализацията на бюджета, която е обявена още от сега, преди бюджетът да бъде приет. Ръстът, който се предвижда между 3 и 4% за следващите две години не може да ни удовлетворява, смята той.
„Проектобюджетът има много дефекти, но ние, с много уговорки, препоръки, условности, го подкрепихме, защото кабинетът нямаше толкова време да го подготвя, а и някои параметри в него бяха предопределени от предходни решения на парламента, правителства, обещания и т.н.“, обясни той.
Прогнозата на Асоциацията на индустриалния капитал е за по-висока инфлация и по-нисък ръст на БВП в сравнение със заложените в проекто бюджета. Това очакване бе потвърдено и от данните на БНБ. „От една страна това е буфер, по-високата инфлация, но от друга страна би трябва да се направи опит тя да се подтисне, а не допълнително да се налива масло в огъня“. Предвижданията на АИКБ са за инфлация 6,4% и ръст на БВП 4%. Въпросът е дали може да се управляват тези процеси. Настоящето е детерминирано от миналото, но на бъдещето може да се влияе.
Причината да се оспорва бюджета на социалното осигуряване е защото там има много „дефекти, които се добавят към хроничните от миналото. Не става дума само за минимални работни заплати, минимални осигурителни прагове и трите дни болнични, които се плащат от предприятията, вместо само първия. Към тях се добавиха нови, които в процеса на обсъжданията само се задълбочиха“.
„Вместо да се мотивират хората за градивен труд и пълноценна реализация, те се демотивират и им се казва, че могат да получават повече, даже без да работят, в сравнение с това, което са получавали преди да излязат в отпуск по майчинство, например, или да станат безработни“.
Последните данни на Евростат гостът коментира така: „Има много статистики. Рискът от бедност при работещите в България, например, е по-нисък от средноевропейските стойности. По стандарт на покупателна способност съотношението е 2 към 1, каквото е и съотношението при продуктивността на труда по паритетна покупателна способнот. В абсолютни стойности, ако го мерим, е 4 към 1. В абсолютни стойности в евро производителността, средно в ЕС, е четири пъти по-висока, отколкото българската и съответно възнагражденията са четири пъти по-високи“.
„Когато е в абсолютни стойности е 4 към 1, а когато е по паритетна покупателна способност е 2 към 1. Но когато сравняваш паритетна покупателна способност с абсолютна стойност, се получава това манипулиране, което го направиха синдикатите, а министър Василев го преповтори“, коментира Велев за изказването на Асен Василев за БНР.
Има позитивни данни на евростат, подчерта гостът. „Процентът на компенсиране на работещите в БВП в годините при нас нараства най-бързо и вече сме изпреварили редица страни от ЦИЕ. При нас трудът получава по-голям процент в БВП, отколкото Полша, Унгария, Литва, Румъния, Чехия, Гърция, като говорим за относителни стойности“. „За България тази стойност е 0,64, за Румъния – 0,62 и Франция с 0,59, а Ирландия, най-бързо растящата европейска икономика е с 0,32“.
„БВП ни е нисък, това е абсолютен факт. Той е най-нисък и затова не е учудващо, че и минималната ни заплата е най-ниска. Но ако сложим в числителя минималната работна заплата, а в знаменателя БВП на глава от населението се получава първо място в Европейския съюз. Тоест за Брутния вътрешен продукт, който имаме на глава от населението, ние даваме най-високите минимални работни заплати в ЕС. Това е част от стремежа, без да се работи повече, с решение на „ръководството“ да си повишим благосъстоянието“.
Това е една от най-слабите черти на проекта за нов бюджет, заяви събеседникът. „Той води дотам, че половината от работещите са обложени при минимални доходи, по данни на Министерството на финансите. Води дотам, че половината от пенсионерите получават една и съща минимална пенсия, въпреки че част от тях са се осигурявали на минимални доходи, други на средни, част от тях са с ниска квалификация, а други с по-висока“.
„Минимална работна заплата означава забрана да работиш, ако не можеш да я изработиш. Тук е основното различие между нас и министъра, и синдикатите. По добре е човек да е горд с труда си и да взима толкова, колкото е успял да изработи, отколкото или да е в сивия сектор, защото не може да се класира над тази летва, или да е на социални помощи.“
Когато има по-добро място за този работник с неговата квалификация, той е свободен да го заеме. В България има недостиг на работници, включително и с ниска квалификация. В България няма безработица, а хора, на които не им се работи или не искат да мигрират в съседния град или съседен областен център, каза Велев.
По отношение на енергетиката, вече имаме цена за месец януари и би следвало бързичко да има и решение за възстановяване на част от надвзетото, коментира гостът. „Програмите за конпенсация – подчертавам, че това е компенсация, а не помощи – това е връщане на част от надвзетото – е одобрена до декември включително. Компенсациите за декември не са платени, но поне са одобрени. Очаква се да се приспаднат от фактурите, които февруари месец трябва да се плащат. Но за месец януари още не е и одобрена. Може би се изчакваше да се види месечната цена. Ето, вече я имаме – тя е 373,88 лв. По възприетия модел, при тази цена компенсацията би трябвало да бъде 141,66 лв. и съответно крайната цена, които колегите би следвало да калкулират, е 232 лева“.
Проблемът е, че не е ясно казано каква е схемата, която е одобрена. Не е достатъчно тя да е обявена на пресконференция, а трябва да бъде облечена в решение на Министерски съвет и има сигурност в тези диапазони да се планира, прогнозира, да се потвърждават оферти, да се осигуряват доставки и да се сключват договори. Налага се да се гадае дали казаното ще се случи или ще се сложи например някакъв таван, който да промени значително ситуацията.
„Това не е трудно да се направи, защото в БЕХ се акумулират печалби над средните за последните три години. И тези печалби са в много по-голям размер, отколкото е компенсацията, която се следва по тази формула“.
„За първото тримесечие на тази година, например, в БЕХ би имало 0,5 млрд. лв. печалба повече след компенсации без тавани по формулата над 185 лева три четвърти да се възстановява на потребителите – в това число са и общините, и болниците, и манастирите. Ние говорим за това от август месец“, заключи събеседникът.