Белгийското издание „Ню Юръп“ публикува анализ на медийната ситуацията в България и Чехия преди приемането на Европейски закон за свободата на медиите.
Изданието е водещо по въпросите на ЕС.
Според журналистите, у нас един медиен магнат използва своя контрол, за да подбира внимателно информацията, която излиза за неговите бизнес начинания, за да обслужва собствените си цели, а в Чехия изкупени от премиера Бабиш медии градили и лансиралин “симпатичния” му образ.
„Ню Юръп“ разглежда ситуацията в България в момента.
В контекста на антикорупционната програма на новото българско правителство, парламентът прие законопроект, който ще премахне „златните паспорти“ – схема, която позволява на хората, които инвестират повече от половин милион евро в икономиката, да станат български граждани, а с това , граждани на Европейския съюз, пише изданието.
Програмата за златен паспорт на България беше трън в очите на Европейската комисия, която дълго време я смяташе за риск за ЕС по отношение на „сигурността, прането на пари, укриването на данъци и корупцията“.
Настоящото правителство с премиера Кирил Петков, което пое кормилото на 13 декември миналата година, дойде на власт, обещавайки стабилност, икономическо съживяване и прекратяване на корупцията. В този контекст премахването на схемата за златни паспорти е първият обнадеждаващ знак, че най-бедната страна в ЕС най-накрая ще се справи с многобройните незаконни дейности, вариращи от монополизиране на медиите и корупция до всякакъв вид организирана престъпност, които осакатяват икономиката и гражданското общество, се казва в анализа.
Ето какво още коментира медията:
Няма илюзии относно факта, че трябва да се направи много. България от години е смятана за „най-корумпираната страна“ на ЕС от Transparency International, докато Европейската комисия, в последния си доклад за напредъка през 2019 г. относно реформите в България, подчертава липсата на независима и плуралистична медийна среда и отбелязва сериозна загриженост за начина, по който това се отразява негативно на съдебната система и върховенството на закона.
Всъщност тази оценка идва в момент, когато свободата на печата в страната е достигнала ниска точка, тъй като богатите бизнес магнати изкупуват все повече медийната индустрия. Вследствие на това независимото медийно пространство е избледняло, а на негово място са монолитни медийни конгломерати, обвързани с интересите на своите собственици. Тези конгломерати превърнаха медийния пейзаж на България в площадка за богатите, върху която те да продължат своите собствени схеми.
Иво Прокопиев: Сляпото петно в българския медиен пейзаж
Емблематична за такъв медиен конгломерат, ръководен от магнати, е Икономедиа, третата по големина медийна група в България и управлявана от бизнесмена Иво Прокопиев, един от най-ярките представители на олигарсите в страната, натрупал богатството си по време на бурната приватизация на българските държавни активи през 90-те години. Икономедиа обединява повече от 25 издания под своята шапка, а Прокопиев е показал, че използва своя медиен контрол, за да подбира внимателно информацията, която излиза за неговите бизнес начинания, за да обслужва собствените си цели.
Това стана доста очевидно през 2012 г. след замърсяването на питейната вода, причинено от една от мините, принадлежащи на групата Каолин. Разиграващите се събития бяха отразени от повечето български медии – с изключение по-специално от тези на Икономедиа. По-внимателният поглед разкрива, че това не е случайно съвпадение, като се има предвид, че Прокопиев е придобил Каолин майнинг груп през 1999 г. при неясни обстоятелства, включващи умишлено подценяване на активите чрез един от собствените му инвестиционни механизми. От своя страна това позволява на Прокопиев да придобие фирмата за много по-ниска цена от действителната й стойност.
Контролният пакет от акции на Каолин беше продаден на германския миньор Quarzwerke през 2012 г., малко след историята със замърсяването, но примерът с Прокопиев дава представа за това колко добре свързани и мощни бизнесмени явно се опитват да изкривят публичния наратив по важни въпроси, вариращи от екологични до политически решения.
Андрей Бабиш: Медиен магнат и премиер
Българските медии може да са затруднени от това, което в много други страни от ЕС би се разглежда като конфликт на интереси, но едва ли е единственият член на ЕС с подобни проблеми. С Андрей Бабиш, медиен магнат, вторият най-богат човек в страната и министър-председател на Чешката република до 17 декември 2021 г., страната имаше лидер, който илюстрираше опасенията си относно злоупотребата с „независимите“ медии за PR цели, както може би никой друг в Европейски съюз.
Бабиш започва да придобива множество медии през 2011 г., малко след създаването на политическа партия ANO, която ще го катапултира до премиерския пост през 2017 г. До 2015 г. чуждестранните наблюдатели отбелязват, че медиите, притежавани или контролирани по друг начин от Бабиш, започват да го отразяват в симпатична светлина, като използват същите издания за нападки към политически съперници.
Този модел до голяма степен продължи и по време на премиерстването на Бабиш, подпомогнат от факта, че Бабиш има значителни дялове в най-влиятелните медии в страната, включително националните всекидневници MF Dnes или Lidove Noviny, както и всекидневника Metro и радиостанцията Радио Impuls, и музикалния телевизионен канал Ocko. През 2019 г. беше изчислено, че изданията му достигат до 70% от всички потребители на чешки медии на седмична база.
Брюксел трябва да действа
Тъй като Бабиш вече не заема премиерския пост, Чешката република може да има шанс да си върне поне част от независимите медии, необходими на демокрацията – дори ако влиянието му се задържи. Междувременно Брюксел е притиснат да отвърне на онези, които се стремят да монополизират медийния сектор или да подкопаят неговата независимост, било то в България, Чехия, Унгария или Полша. Брюксел трябва да приеме Европейския закон за свободата на медиите в края на тази година, който има за цел да установи „правила за независимост на медийните регулатори, насърчава прозрачността на собствеността на медиите и признава, че редакционните решения трябва да бъдат свободни от намеса“.
Това е отчасти отговор на намаляващата свобода на медиите в бившите страни-членки на Източния блок на ЕС и трябва да служи като своеобразен закрепващ механизъм за медийните регулатори. Дали обаче наднационален закон ще бъде достатъчен, за да промени цели начини, остава да видим.
В Източна Европа Брюксел се смята за твърде далеч и медийните наблюдатели не хранят илюзии, че законодателните промени ще могат да обезсилят властта на местните медии.