Българските емигранти вече почти не изпращат пари на своите близки в родината. Данните на Българската народна банка показват, че за първите 7 месеца на годината живеещите зад граница са изпратили близо 100 млн. евро – толкова, колкото преди пандемията са идвали само в рамките на месец.
Получените от януари до юли средства са с близо 200 млн. евро по-малко спрямо същия период на миналата година и с 646 млн. евро по-малко спрямо 2019 г. А държавите, от които сънародниците ни най-често пращат средства, са Германия, САЩ, Испания и Великобритания.
Две от трите деца на Мита Бадилова живеят в чужбина.
„В чужбина са, но всеки отговаря за себе си. Пращаха децата, но сега в момента виждате какво е положението и с епидемиите, сигурно и те са закъсали, нямат пари. От време на време за празниците ми пращат колетчета“, сподели пенсионерката.
На помощ от чужбина разчитат много хора като Мита, затова отливът на средства ще се отрази чувствително на потреблението, обясняват икономисти.
„Всичко това ще окаже негативен ефект върху доходите на домакинствата, които няма как да разчитат на стабилни трансфери от чужбина. Това се очакваше, макар и не в такава степен, поради простата причина, че не само в България цените вървят нагоре, но и в целия ЕС“, коментира доц. д-р Иван Бянов от катедра „Икономическа теория на международни икономически отношения“ – ВТУ.
За пенсионерите е още по-трудно да се справят, защото помощта намалява, а цените не спират да растат.
„С 300 лв. живея. Първо плащам сметките и каквото остане – за храна. Винаги съм на опашките, където има нещо по-евтино, некачествено е, ама няма как, животът си тече“, коментира още Мита.