„Имало е много разправии и препирни в парламента през годините, но те са били главно на идейна основа, някои на историческа, по конкретни законопроекти. А сега всеки е срещу всеки, омразата доминира и ситуацията изглежда катастрофално. Не просто тежка политическа криза, а криза на политическото, на идеята за парламентаризма. Създава се чувството за безизходност, за безнадеждност“. Това каза в интервю за „24 часа“ президентът в периода 2002-2012 г. Георги Първанов.
Според него няма основание за оптимизъм за следващия парламент.
„Може би ще има някакви корекции – един ще отпадне, друг ще влезе, но това не ме прави по-голям оптимист. Ако не им дойде акълът, както казват хората, нищо няма да се оправи. Ако не се разбере, че трябва работещо мнозинство – да намерят допирните точки и да преодолеят разприте, с тези плаващи мнозинства ни чака същото“, посочи той.
Първанов смята, че президентът Румен Радев взема страната на част от политическия спектър.
„Вдигнатият юмрук е много ясен знак за това. Може историята да прецени, че това е по-успешното. Дори и да допуснем, че към онзи момент това е било необходим знак, то два парламента по-късно се задълбочават негативните процеси. И тук президентът трябва да бъде активен, защото хората очакват от него много. Да бъде активен в широкия смисъл на думата – като посредник, който преодолява различията и помага за формирането на голяма и работеща коалиция. Не мога да кажа кой ще бъде в следващия парламент, имаме и президентски избори, не знаем и оттам как ще се излезе. Това усложнява ситуацията“, каза Първанов.
Относно изборите той посочи, че е неизбежно те да са 2 в 1.
„Президентът и партиите не трябва да си правят тънки сметки дали ще извлекат полза от това, а да направят сериозна и различна кампания от предишните. Стига омраза и агресия, стига реваншизъм! Хората жадуват да видят нещо позитивно и конструктивно, което да им решава проблемите“, отбеляза той.
Според нето не е изключено, ако има политически проект на министрите Кирил Петков и Асен Василев, който да е добре финансиран, с външна подкрепа и с някакви вътрешни очаквания, да разбърка картите.
„Но тъй като от доста години съм в политиката, ще кажа, че да направиш успешен проект от днес за утре, ми се струва доста рискована операция, граничеща с авантюра. Не става дума за това дали може да вземе 5, 10 или 20%. А за това, че подобен проект ще се сглоби от обичайните хора, които през целия преход обикалят от една партия в друга. Ще се наместят в този проект, което става взривоопасно в бъдещия парламент. Така че съм по-скоро скептик, но всеки има конституционното право да се пробва“, каза Първанов.
Според него е важно е да има стабилни и работещи партии в управлението.
„Би било чудесно, ако могат да направят коалиция, която да включва хора и от едната, и от другата страна. Но при много ясно разписана програма за управление, а не само на дадена дума в кулоарите“, посочи той.
Според него БСП абсолютно трябва да се включи в следващото управление.
„БСП и лявата коалиция показаха разум. Първо, това може би беше най-разумната кампания от много години насам. Второ, запазиха цивилизовано отношение при разговорите в парламента. Не мога да си представя бъдещото управление без левицата. Ако трябва образно да кажа – левицата премина през “чистилището”. Протестърите са от онзи ден, а левицата е опонент на Бойко Борисов на приливи и отливи повече от 10 г. Така че премина през чистилището и ще е един нормален кандидат за бъдещо управление“, каза Първанов.
Според него трябва да се предостави възможност на ГЕРБ да бъдат конструктивна опозиция.
„Тоест не всяко действие на парламента и правителството да носи идеята за мъст, мачкане и чегъртане. Защото това идва в повече, има дори преиграване. Там има качествени и свестни хора, сигурно има и такива, които са се набъркали и са крали, но кесаревото – кесарю, както е казал народът“, посочи Първанов.
Той смята, че е важно да се възстанови нормалният разговор в парламента.
„Нека да спорят, но стига с това непрекъснато противопоставяне и обиди. Познавам цялата парламентарна история на нова България – е, няма такова чудо дори по времето на Димитър Петков, т.нар. Свирчо, получил прякора заради цветистия си парламентарен език“, коментира той.