Правителство на голямата промяна със сигурност няма да има. Това мнение изрази пред БНР Милен Любенов, преподавател в Катедра „Политология“ на Софийския университет, бивш секретар по вътрешна политика в Президентството между 2012-а и 2017 г. Според него „това е показателно от спечелилата изборите партия ИТН – поведение, което трудно може да се анализира“.
„Кабинет може да има единствено, ако ИТН има някакъв скрит дневен ред. Този кабинет да е съставен от БСП и под някаква форма ДПС. Аз изключвам при това положение ДБ и ИБГНИ да подкрепят това правителство, което в момента е предложено като състав. Това е единственият вариант за правителство, но това ще бъде правителство на подмяната и няма да е в никаква степен обществено приемливо. Аз очаквам пред едно такова правителство къс хоризонт. Но по-големият процент вероятност е да вървим към предсрочни избори.“
„На дневен ред все повече излиза тезата, че става дума за инженерингов политически проект, такъв е бил първоначалният замисъл на този проект. Другата хипотеза е, че през последния месец след изборите партията на Слави Трифонов е станала жертва на политическо рейдърство – това е всъщност и основният въпрос: кой взема решенията?
Дали ги вземат създателите на партията или някой друг. Вчера и служебният министър-председател Стефан Янев постави този въпрос. Когато тези въпроси се поставят от такава висока трибуна, всички ние трябва да погледнем много внимателно на случващото се“, коментира Любенов в предаването „Преди всички“.
Бизнесът и политиката в България през последните години са в симбиоза – това, което наричаме с класическия термин олигархия, посочи преподавателят.
„Но след като става дума за политически проект, става дума и за политическо рейдърство.“
Милен Любенов припомни случая с „България без цензура“ и Николай Бареков и изтъкна, че „на подобен тип рейдърство вече сме ставали свидетели“.
Запитан грешка ли е, че от ИТН не са заложили на приемственост от служебното правителство, той подчерта:
„За мен е изненада. Всички очаквания, или болшинството очаквания бяха такива – че част от служебното правителство ще останат и в редовния кабинет. Това сме го виждали с кабинета „Близнашки“. Кабинетът „Близнашки“ беше замислен като формула на бъдещо управление между ГЕРБ и Реформаторския блок. Не им стигнаха гласовете, имаше много сложна коалиция, но тогава част от служебните министри на Близнашки останаха във втория кабинет на Бойко Борисов.
Да не се връщаме назад при кабинета на Стефан Софиянски, който си беше партиен кабинет на практика. Петър Стоянов назначи кабинет с представители на СДС, повечето от които останаха министри след това в правителството на Иван Костов. Съвсем закономерна е такава приемственост, още повече, че това служебно правителство виждаме се радва на подкрепата на 60% от българските граждани.“
Едни от най-харесваните министри – Кирил Петков и Асен Василев, имат положителната оценка на експерти от различни части на политическия спектър, допълни Милен Любенов.
„Хора, които са били канени в проектокабинета на Николай Василев, изведнъж станаха крайно неприемливи, дори станаха обект на атаки, които съвпаднаха като ден и час с атаките от ДПС.“
Според Милен Любенов обаче няма как целият състав на служебния кабинет да остане като редовен и би било проблем, ако партиите не предлагат кабинет.
„Това е бягане от отговорност на партиите. Партиите трябва да посочат лица и хора, които да следват определена програма – програмата на партиите, не програмата на президента.“
„Странно е поведението на българските политици. Те не се държат адекватно“, обобщи Любенов.