В Световния ден на свободния печат – 3 май, нека покажем, че свободният дух на медиите в България не е изчезнал. Като начало можем да отказваме да отразяваме политици, които не смятат, че дължат отговори на обществото, свеждат комуникацията до монолози от джипката и бягат от журналистическите въпроси.
В Европейския съюз свободата на медиите е ценност, която за съжаление в последните години е под заплаха, особено в някои от държавите от Източна Европа. България е на последно място в ЕС по този показател. Европейските институции предприемат мерки, включително обсъждат европейско законодателство, за да засилят устоите на истинската журналистика, и аз съм активна част от този процес.
Междувременно трябва да направим така, че да не позволяваме средата да се влошава. Преди дни разговарях с Павол Сзалай от „Репортери без граници“ за стъпките, които се подготвят в ЕС. Павол познава много добре ситуацията в България, но все още не може да си обясни защо журналистите у нас позволяват към тях да се отнасят с пренебрежение, а трудът им да се обезценява и да се поставя под заплаха. Всички ние имаме интерес да спрем девалвацията на медиите, тя е саморазрушителна не само за професията, но и за обществото.
Нека се замислим за труда на журналистите. Водени от интереса, любопитството и чувството за обществена мисия да бъдат в центъра на събитията и да информират обществата за същността на случващото се, да помагат за вземането на решения, които да движат държавите към по-добро развитие, да са пазители на ценностите и свободите, някои от тях плащат с живота си, други – със здравето си и с разрушени семейства, трети – с цената на съдебни битки с непосилни финансови задължения.
Бих искала да оценяваме и да уважаваме техния труд. Без свободни и смели медии всички ние лесно ще ставаме жертва на манипулации и просто участници в чужди схеми.
