Честит празник, българи! Честваме 112 години от обявяване на Независимостта на България

0
2632

На 22-и септември България чества едно от най-значимите събития от новата си история. На тази дата през 1908 г. българската държава, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост.
Това става 30 години след Руско-турска война от 1877-78 г., която приключва с подписания на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор.
Така България отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.

 

Политическият акт е извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския договор от 1878 г. 

Условията да обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били много благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария – една от Великите сили наложили Берлинският договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята – Босна и Херцеговина – т. е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си.

Същевременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това води до икономически противоречия между България и Австро-Унгария.

Какво се случва

 

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември.

В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.

Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“ – символичен акт на продължение на Второто българско царство.

Княз Фердинанд прочита Манифеста за обявяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

 

Това подейства като електрически ток върху множеството и единодушни ентусиазирани „Ура!“ зацепиха въздуха. Урата се подемат от множеството, натрупано вън, и мощни овации разлюляха атмосферата. Ученическият хор със същия ентусиазъм запя „Шуми Марица“, и цялата околност се препълваше с величествен кипеж от звукове – народът ликуваше. Всичко това бе тъй величаво, тъй трогателно, щото при живо възкресения спомен от някогашното славно минало, когато тук на същото място са коронясвани чутовни български царе, извикваше сълзи.“ Така пресъздава събитието в-к „Пряпорец“ от 23 септември 1908 г.

„След това, от името на народа, председателят на Народното събрание, г-н Христо Славейков, приветства Царя на Независима България със следната реч:

Ваше Величество! С провъзгласяването на независимостта на България се изпълнява едно от най-важните желания на народа. И тая акция, поддържана и от държавата, е с не малко значение. Аз, от името на народното представителство, Ви моля да приемете славните лаври като Български Цар. Ура!“

От името на правителството министър-председателят, г-н Александър Малинов, приветства Българския Цар:

Ваше Величество! Държавните интереси, националното достойнство Ви продиктуваха светото решение да провъзгласите в това историческо и свето място България за независимо царство. Позволете ми, от името на правителството, да Ви помоля да приемете титула „Първи Български Цар“. Царю честити! Живейте! Живейте за щастие и величие на България! Ура!“

След това, Негово Величество Царят отговори на приветствията със следните думи:

„С радост и благодарение приемам предложения от Народа и правителството титул Цар Български. Да живее България! Ура!“

Фердинад излязъл от църквата, приветстван от хилядния народ с въодушевени възгласи„Ура!“и „Да живее Царя!“, после поздравил войските от Търновския гарнизон – 18 пехотен Етърски и 20 пехотен Добруджански полк. Войниците, със светнали от радост лица, с енергични гласове, отговорили на своя Цар за първи път: „Здраве желаем, Ваше Величество!“

Н.В. Царят, придружен от свитата, министрите и ликующия народ, приветстван по пътя от хилядното множество, отишъл на поклонение в старата митрополитска църква. Трапезица и Царевец били буквално натъпкани от с очакващ народ. Царят се появил. Народът се разлюлява на вълни, нови оглушителни възгласи и благопожелания, радост, патриотически чувства обладават всички, отбелязва вестникът.

„На Царевец министър-председателят Малинов направил с ръка знак за тишина. И възторжено заявил: „Търновци, чуйте словото на Царя!“, и от негово име прочете пак манифеста. Историческата околност екнала от народните възторжени акламации.

Царят, развълнуван, от радост се покачил на един стол, за да отговори на излиянията и поздравите на своя народ:

Търновци! 22 години как работя за обединението на българите, как страдам за тяхното преуспяване и величието на българското име и всякога в тия си трудни минути съм черпил подкрепа в тяхната преданост. В тия тържествени и съдбоносни минути, в тая историческа местност, седалище на старите славни български царе, всред тия вековни скали, неми свидетели на толкова славни подвизи, като обявявам независимостта на съединената през 1885 г. България, аз с благодарност си спомням и сега, в тая тържествена минута, за моите верни и предани търновци, за старата българска столица, откъдето прокламирам народната независимост. Ура! Да живее независима България!“

Въздухът екнал от възторжени „Ура!“, „Да живее Царят!“, „Да живее независима България!“.

Придружен от целия народ, който по целия път не преставаше да прави овации на Царя, Негово Величество отишъл на гарата, отдето заминал за Св. Троицкия манастир. Там бил приготвен обяд за Царя, свитата и министрите. Царят и министрите се върнали и нощували в Търново. Навсякъде били устроени народни празненства. Градът е в знамена, вечерта е имало импозантно факелно шествие. На следващия ден Царят потеглил към гарата. Конете едва си пробивали път всред многохилядното множество. Царят бил посрещан и изпращан навсякъде с гръмки овации.

Тъй се свърши този ден, незабравим по ентусиазма си, бележим по важните си политически сетнини в Търново“. Това е разказът за този ден във в-к „Нов век“ от 24 септември 1908 г.

Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация – след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал – цар.

 

С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост.

Международно признаване

Трудната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието – да започнат преговори между българското правителство и Високата порта (Турция).

Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.

 

Руската империя не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта ѝ. Oфициално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.
Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония. 

 

Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България.
„Случва се така, че най-сетне България е призната за равноправен компонент на европейската държавно-политическа общност. Дотогава страната формално, но легитимно е в състояние на зависимост от Османската империя. Главният управител на Източна Румелия се назначава от султана. България няма формално право да сключва външнополитически договори и търговски конвенции. Най-емоционално можем да кажем, че най-сетне „фесовете от нашето минало паднаха от главите ни и ние бяхме пълноправен, а по-късно, през Балканската война, и значим фактор в европейската политика“, е оценката на проф. Андрей Пантев за Независимостта на България.

„Сами държахме ключа на нашата национална къща – държава в собствения си джоб и вече имахме право да предпочитаме този или друг съюзник. В това отношение ние вече изпълнихме свещените завети на априлци, на мъчениците от Илинденско-преображенското въстание, на героите от Съединението. Все пак да не забравяме, че най-сетне сенките на нашите прадеди от небето са се успокоили, а ние вече можехме с пълно право и без никакви предварителни условия и уговорки да се държим наравно с останалите балкански и европейски държави“, категоричен е историкът.

По неговите думи Независимостта е последният акорд на едни героични и мъченически усилия.

„Най-сетне можем да кажем, че България е свободна страна, независима от всичко това, което стоеше напред. Вече не бяхме в зависимост от никого. Ние сами решавахме какво да правим по-нататък“, казва още проф. Андрей Пантев.

Денят на Независимостта е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.

Празникът се отбелязва тържествено в различни краища на страната, но център на националното честване е Велико Търново.

 

Ето е текстът на

Манифест за провъзгласяване независимостта на България
прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 г. в гр. Велико Търново

„По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.

 

Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

 

Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги – бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ!“

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 г. двадесет и втората годишнина от Нашето царуване.

На първообразния с собствената ръка на Негово Величество подписано:
ФЕРДИНАНД I.Епицентър/снимка:БНР

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук