Образователната система остава недостъпна за децата в увреждания

0
1462

846 деца са напуснали общообразователните училища в София през учебната 2017/2018 г. От тях 664 са били все още във фазата на основното образование. Най-честата причина за отпадане от училище е заминаване за чужбина (536 деца или 63.4%). Семейни причини са били в основата 138 деца или 16.3% да останат извън класните стаи, а за 9.6% от хлапетата причината да не ходят на училище е нежеланието да учат. Рискът от отпадане от училище остава висок най-висок след 4-ти клас, съобщава агенция news.bg.

Данните са от анализ за проблемите на малките жители на София „Гласът на българските деца“ на Българско училище за политика „Димитър Паница“. Данните показват, че ситуацията в София град се различава спрямо останалите райони на страната, обяснява Надежда Денева, експерт закрила на детето и социални услуги, но независимо от тенденцията за разширяване на капацитета на детските градини, продължава да има системен недостиг на места.

На 100 деца се падат 88,5 места, които освен това са и неравномерно разпределени в административните райони.

Надежда Денева разказа за сайтът откроените основни проблеми пред столичния родител, а това означава и пред децата.

Всъщност София дава много добра среда, демографски, икономически, и от гледна точна на нива на безработица, но тогава опираме до системи около детето. Те са законодателни, нормативни, методологически, процедурни, които могат да затруднят грижата за децата, смята Денева.

Контекстът на проблемите е свързан с процеси като деинституционализация и стигаме до там, че децата с увреждания не могат да влязат в масовото училище, не могат и да излязат на кварталните улици. Тогава, всъщност, човек разбира, че средата е негостоприемна. Ако интеграцията е едностранен процес, тя няма как да се случи, обясни Денева. По думите й институцията е продукт, решение и резултат от онова, което го няма в общността. Според експерта след като не е налице промяна в общността, а са закрити домовете за деца, новоизградените институции ще бъдат подобни на старите.

Недостатъчна е възможността за прием на деца с увреждания или със затруднения в развитието, обясни за медията Надежда Денева. Всяка от детските градини има квота за прием на деца със затруднения, но тя се заема от деца със хронични проблеми и по-леки здравословни проблеми. Така деца с тежки увреждания остават без достъп до детските градини.

Паралелно с това всички деца с увреждания са записани в масови училища, но центровете за социална и образователна подкрепа на практика не предоставят по-различна база от старото помощно училище по думите на Денева.

Политиката за закрила задължава работещите в образователната система да следват определени стандарти, принципни положения. В училище се нарича механизъм за действие при насилие. Той описва само процедурите, които трябва да се следват след получен сигнал за насилие на деца, а действията трябва да бъдат насочени към превенция, към процедури, за да не се стига до насилие, подчерта Денева. Според нея, въвеждането на действащ механизъм е в компетентността на Министерство на образованието.

Образованието като система трябва да разпознае своята важна роля в грижата за детето, включително и неговата закрила.

„Не може един социален работник да е отговорен за онова, което се случва в училище, няма как“, категорична е Денева.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук