За повечето хора затворът е място от което се опитват да избягат. За южнокорейците, които все повече се нуждаят от почивка от работата и всекидневния живот, един ден в измислен затвор се оказва подходящото бягство, пишат в свои статии „Ройтерс“ и БиБиСи.
След като е работил близо 100 часа седмично всяка седмица в продължение на шест месеца, адвокатът Куон Йонг-сук започва да се пита дали един затвор може да е по-добра алтернатива за положението му и решава да създаде такъв. В „Затворът вътре в мен“, участниците трябва да се разделят с телефоните си и посетителите приветстват това правило.
Четиринадесетчасовите работни дни не са необичайни, нито шестдневните работни седмици и не е чудно, че различни професионалисти търсят начини да се освободят от натрупаната умора. „Този затвор ми дава чувство за свобода“, коментира Парк Хири, 28-годишен служител в офиса, който плаща 90 долара, за да прекара 24 часа заключен в затвора.
„Някога ни учеха на култура и уважение към старейшини и висши мениджъри, а служителите искаха да покажат лоялност и да правят каквото се иска от тях. Преди десетилетия това се разглеждаше като необходимост за ускоряване на икономически растеж. Но самата работа се превърна впрофесионална опасност, причинител на обществени болести, като намаляващата раждаемост и тревожна степен на самоубийства„, коментира адвокатът Куон Йонг-сук.
Технологията също е част от проблема с прекалените изисквания и очаквания от работниците и служителите. Някои компании започват да ограничават използването на KakaoTalk, най-популярното приложение за съобщения за смартфони в Южна Корея. За много потребители услугата за незабавен чат се е превръща в бреме, позволяващо на работодателите да се свързват със служителите по всяко време на денонощието.
В „Затворът вътре в мен“ в североизточната част на Хонгчеон минават повече от 2000 затворници, много от които са офис работниците и студенти, търсещи спокойствие от претоварващата работа и академичната култура на Южна Корея.
„Бях прекалено заета. Не трябва да съм тук точно сега, като се има предвид работата, която трябва да върша. Но реших да се замисля и да погледна в себе си и за по-добър живот“, коментира Парк, която е наела помещение от 5 кв.м.
Правилата са строги, не се говори с други затворници, няма мобилни телефони или часовници. Клиентите получават синя униформа в затвора, комплект чай, химикалка и бележник. Спят на пода. В стаята има малка тоалетна, но няма огледало. Менюто включва задушени сладки картофи и бананови шейкове за вечеря и оризова каша за закуска.
Съпругата на основателя, Но Джи-Хианг коментира, че 100-те часови работни седмици настини са били вдъхновението за създаване на съоръжението. „Той каза, че ще отиде в изолация за една седмица, за да си почине и да се чувства по-добре и това беше началото„, обясни тя.
За да помогнат на хората да работят по-малко и да печелят повече, правителството увеличава минималната работна заплата и намалява праговата граница на работното време до 52 часа на седмица от 68 часа.
„След престоя в затвора хората казват: Това не е затвор, истинският затвор е мястото, където се връщаме. Не мисля, че 24 или 48 часа престой тук е достатъчно време за промяна на живота на човек“, коментира Куон Йонг-сук и допълва, че това все пак е някакво начало, човек да се вгледа в себе и това, което прави.