Бившият министър на енергетиката в първия кабинет „Борисов“ и бивш кандидат за президент от името на Реформаторския блок Трайчо Трайков не знае за внесен в съда от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) иск за конфискуване на имущество за близо 2.4 млн. лв.
Той обясни, че преди месец е представил на антикорупционния орган бележки за своите доходи и след това не е бил известен нито дали са достатъчни представените от него доказателствата, нито какво става със започнатата от комисията проверка.
По думите му комисията му е дала едва едномесечен срок да докаже доходите си, а не тримесечен, както обеща председателят ѝ Пламен Георгиев. В края на септември той увери, че комисията ще изчака бившия министър още два месеца и половина.
Адвокатът му Георги Атанасов също не знае нищо за внесена искова молба в съда: „Нямам представа. Така пише в медиите. Но понеже те рядко са източник на достоверна информация, не мога да съм сигурен, че това е станало. Може би комисията се е похвалила, ако на техния сайт пише, значи са го внесли“.
Той заяви, че не само не е информиран, ами явно процедурата все още не е задействана, защото тя предвижда задължителното му осведомяване. И обясни: „Това е процедура, при която съдът трябва да прецени дали е редовна внесената исковата молба, а тя обикновено не е редовна, защото те много отдавна пишат неща, които съдът отдавна не приема. Ако евентуално съдът приеме, че молбата на комисията горе-долу става за нещо, чак тогава той пише резолюция да се връчи на ответника и ме конституира. Дотогава нямам достъп до делото“, обясни за „Дневник“ Атанасов.
По-късно през деня от антикорупционната комисия са заявили за специализирания правен сайт news.lex.bg, че Трайков е дал частични обяснения, но повечето не са били приети. Затова внесеният иск за отнемане на имущество се равнявал на 2 372 004.55 лв.
Официално съобщение на сайта на институцията все още няма, а внасянето на такъв иск не е отразено и в системата на Софийския градски съд (СГС).
Адвокат Атанасов заяви, че важен въпрос е дали исковата молба е подадена като секретна, което е практика на комисията.
Антикорупционният орган засекретява и молбата за обезпечение, за да изтече 7-дневният срок, в който страната, срещу която се иска обезпечение, може да обжалва и така ѝ се пречи да се запознае подробно с доказателствата за исканото обезпечение.
Съдът не е длъжен да уведомява страната за искано срещу нея обезпечение, обясни още юристът. След изтичане на 7-дневния срок тя получава запорно съобщение от държавен съдебен изпълнител и научава, че с определение съдът е наложил обезпечителна мярка – запор или възбрана. Но на засегнатия се предоставя само копие от определението, а всички останали документи са класифицирана информация, което означава, че може да ги чете в отделна стая, като не може да си води записки или прави ксерокопия. „Така сами можете да прецените колко достъпно е да се изследват всички доказателства и в законовия едноседмичен срок да се обжалва искането за обезпечение така, че да се изчерпят всички възражения. Трябва да се има предвид, че обикновено само исканията са между 80 и 400 страници, а доказателствата са описани отделно“, коментира още адвокат Атанасов.
„След това – 20 или 30 дни по-късно, за да не бъде комисията упреквана от обществеността, председателят ѝ говори пред медиите. Това означава, че предишния ден той е декласифицирал информацията, което зависи само от него, за да може да обяснява пред журналистите кой какъв престъпник“, посочи той.
Проверката на имуществото на Трайков започна в началото на 2017 г., след като той беше обвинен в безстопанственост по делото за продажбата на държавния дял в ЕВН на занижени цени. Сделката беше сключена, когато Трайков беше министър. Делото, по което обвиняеми са още бившият вицепремиер Симеон Дянков, съиздателят на „Дневник“ и „Капитал“ Иво Прокопиев и др., беше връщано на прокуратурата от специализирания съд на няколко пъти заради неясноти в обвинителния акт и процесуални нарушения. За последно през октомври беше внесено в спецсъда и се очаква насрочване на разпоредително заседание. Заради проверка по същото дело беше наложен запор и на имущество и сметки на Иво Прокопиев, който обжалва мярката.
Трайков получи обвинение в последните дни на 2016 г., а прокуратурата не обяви официално за това. „Политически неудобните получават обвинение по празниците“, коментира тогава бившият министър, който два месеца по-рано беше кандидат за президент от името на Реформаторския блок.
В края на септември тази година по искане на комисията съдът запорира имущество на Трайков,който сега е общински съветник в София. Нейна проверка, започнала в началото на 2017 г., установила несъответствие от 2.4 млн. лв. в доходите на Трайков за 10-годишен период. На Трайков бяха дадени три месеца да даде доказателства за произхода на средствата. Още тогава той отговори, че няма как физически да спази срока, защото това означава за 12 години назад да опише живота си и да приложи документи – от банкови извлечения през договори и пътувания. Трайков съобщи, че според документите, които е видял, комисията е описвала служебните му пътувания като екскурзии.
Възможността за т.нар. гражданска конфискация – отнемане на незаконно придобито имущество на обвинени, но неосъдени лица, беше въведена в българското законодателство през 2012 г. от ГЕРБ със Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество и премина в новия антикорупционен закон, приет отново по инициатива на управляващата партия. През март тази година Софийският градски съд поиска Съда на Европейския съюз да се произнесе дали такава практика отговаря на европейското право.
От март тази година заработи и новата антикорупционна комисия, която събра на едно място дотогавашните комисии за отнемане на незаконно придобито имущество и за конфликт на интереси, БОРКОР и звена от Сметната палата и ДАНС. Сред най-шумните акции на оглавяваната от Пламен Георгиев комисия досега са арестите на бившия кмет на столичния квартал „Младост“ Десислава Иванчева и на кмета на Септември Марин Рачев (ГЕРБ). И двете проверки, започнати от комисията – за имуществата на Иванчева и Рачев, все още не са приключили. В съда не са приключили и наказателните дела срещу двамата.
Неофициално Георгиев е споменаван като възможен наследник на главния прокурор Сотир Цацаров, чийто мандат приключва в края на 2019 г.