„Скъпи мамо и тате… Дарина вече понесе своето наказание…“ Писмо със сходен текст пише до родителите си Викторио Александров – на 26, служител в частна охранителна фирма, с чисто съдебно минало.
Прави го преди дни. По всяка вероятност, малко след като се разделя с жената, с която живее на семейни начала – Дарина Министерска.
„В 18:31 ч. сме получили сигнал… 23-годишно момиче е починало от огнестрелни рани… Издирваме бившия й приятел, с когото са живели на семейни начала, детенце на 1 годинка, което най-вероятно е с него“, съобщи в нощта на убийството директорът на СДВР Ивайло Иванов.
„Родителите първоначално се опитват да осъществят обичайната си комуникация с дъщеря си, която обаче не се реализира. Тя не вдига телефона за определен период от време. Отива на място майката, която чува звука на телефона на дъщеря си отвън, пред вратата. Бащата предприема действия, собственоръчно разбива вратата, вижда какво се е случило и моментално подават сигнал с майката към 112”, съобщи Валери Кофетаров от СДВР.
„Детенцето така е било грабнато, че едната му терлъчка беше под дивана, а другата в… просто не мога да ви опиша какво беше горе. Намерихме униформа – негова, от СОТ, която най-вероятно с претекст е дошъл да си вземе и тя му е отворила. С претекст да иска да си види детето, но той е дошъл просто да я убие“, каза Валерия Филкова, приятелка на семейството на Дарина.
Часът е 13:06 – Бяга по стълбите с детето. Това показва запис от видеокамерата във кооперацията.
“Имам намерение да замина извън страната…“, пише в писмото му.
„Насочва се към Северния парк, където в кофа за боклук се отървава от мобилния си телефон. Отива на автобусна спирка, където взима автобус 26, който ходи до Нови Искър. Слиза на спирка Курило, в близост има пицария“, разказа Валери Кофетаров.
16 ч. – 17 ч. – В заведението
„Вътре сяда с детенцето. Поръчва си супа, бира, с която супа храни детенцето и филия хляб. За себе си след това поръчва и втора бира. На въпрос на сервитьорката, тя научава хипотеза от него, че живее в столицата, но са дошли на гости в Нови Искър.
В общи линии престоят му в пицарията е един час, съобщава, че жена му ще плати сметката. Излиза с детето навън. Не си плаща сметката в пицарията, напуска я тичешком. Започва да маха на спиращи автомобили“, допълни Валери Кофетаров
17:10 часа – Напуска заведението
17:20 ч. – Качва се при брокерката
„Почти пред колата изскочи човек с бебе на ръце и ми маха за стоп. Аз, като видях бебенцето, не можах да не спра. Спрях, качих го. Попитах го за къде е. До София съм, няма значение къде». И тръгнахме на път. Сподели, че имало скандал в семейството, че със съпругата си са се скарали, че той бил виновен, защото бил попрекалил с алкохола. Тя го оставила с детенцето и взела колата. Това, което аз му казах, че децата никога не бива да бъдат жертви на проблемите на родителите и че не трябва да бъдат потърпевши. Каза на детенцето – «Спокойно тати, утре ще си се приберем при мама или още днес». Изглеждаше като абсолютно нормален човек. Спокоен, не миришеше на алкохол, адекватен, с ясна и подредена мисъл. Да го беше оставил, аз щях да го взема. Дори не е правил намеци, дори аз не съм заподозряла, че има нещо, което може да подтикне този човек да постъпи по този начин“, разказа брокерката.
„Манипулативен е безспорно и това потвръждава факта, че деянието е било замислено. Че е бил под силни емоции, бил е. Сега, той, че е отнел човешки живот, знае, не е глупак, тръгнал е да се спасява и е съвсем нормално да се лута в емоциите си и да гради защитна теза“, обясни психиатърът Цветеслава Гълъбова.
19:10 ч. – Слиза от колата на брокерката; кв. „Хаджи Димитър“
Викторио се качва в такси.
„Усетих удар по тила и зареди пистолета. Вика – „Ако искаш да живееш, слушай какво ти казвам”. Карай ме, вика, на най-високия мост, да скочим от моста, да се самоубием. „Аз не искам да навредим на детето”, това през цялото време говореше и го гушкаше. Повтаряше: „Тати много те обича!“. Детето плачеше истерично. Като го питах детето какво ще го правиш, къде ще скачаш? Аз какво да го правя това дете? Той вика „Аз ще ти го оставя на тебе, ти ще го оставиш в най-близкото районно.“ Викам „Как ще ми го оставиш, аз не мога да се занимавам с дете.“ И той вика „Добре, тогава на Богоров ще ни оставиш заедно“, разказа таксиметровият шофьор.
21 ч. – Слиза от таксито край Долни Богров
„Ако се опитат да ни разделят – ще умра с дъщеря си“, пише в писмото му.
22:30 часа
„На мероприятията, които са организирани по претърсване на местността, при насочване на вниманието на колегите нататък и тяхното намерение, явно да го претърсят, чуват двата изстрела, огнестрелни. След, което Викторио сам излиза от постройката с детето в ръка. Съприкосновение не е имало между него и полицаите. Оръжието го е оставил на мястото“, обясни валери Кофетаров от СДВР.
„Не знам защо имам това шесто чувство, че той е убил детето, защото е чул полицейските сирени и е стрелял в момента, за да не издаде, че е плачело“, мисли си лелята на Дарина Таня Найденова.
„Много внимателно се е прострелял, за да има само одраскване, доста внимателно, за човек, който борави с пистолет, защото е страхливец, не го е мислел. Може да се е уплашил, мил му е живота и не иска да го отнеме“, коментира психиатърът Цветеслава Гълабова.
Викторио и дъщеря му бяха откарани в „Пирогов“.
Никол издъхна няколко часа по-късно.
„Това е най-болният въпрос – защо всички, които са го видели, не са отреагирали“, пита се бащата на Дарина Георги Министерски.
Майка й Ваня Министерска смята, че детето е можело да бъде спасено.
„Това са й последните два телефона. Имаше шест такива, баща й през няколко месеца й купуваше телефон, защото той чупеше всичко“, каза приятелката на младата жена Валерия Филкова.
„Той винаги е бил като деспот над нея. Тя нямаше приятелки. От момента, в който е с нея, тя няма приятелки. Чувство за собственост. Той, имам чувството, че и детето скачаше понякога и го взимаше, за да не е в нея“, каза лелята на Дарина Таня Найденова.
„Много пъти говорих с нея – че това не е човек за нея, че това не е първата жена, сама с дете. Самотна майка. Никой не е умрял от това, а тя умря от това, че просто замълча, не пожела да подаде жалба. Мълчеше за целия тормоз”, разказа Валерия Филкова.
Версията на Викторио е, че няма спомен за убийството. Твърди, че Дарина не се грижела за едногодишното им дете им и че дори го малтретирала.
„Изтръгна детето от ръцете ми, малката се разплака. Следващото, което помня, е, че бягам. Бях с пистолет“.
„В последните седмици тя се беше събудила, тя започна да живее, да иска самостоятелност и да се връща към стария начин на живот – да бъде независима, което не се допускаше при нея. Тя много държеше на това да се постъпи по изключително човешки начин, той да си вижда детето, тя не желаеше детето да остава без баща“, сподели майката на Дарина Ваня Министерска.
След като слязъл от таксито край Долни Богров, Викторио твърди, че заспал. Не помнел да е убивал и Никол.
„Видях светлина, чух крясъци. Нямам спомен какво стана. Никога не съм наранявал дъщеря си.”
„Това е афект, който е предизвикал краткотрайно разстройство на съзнанието му„, твърди адвокатът на Викторио Александров Елисавета Иванова.
„Имаше след случая няколко разговора с него. Непосредствено след като отне живота на дъщеря си, се държа доста неадекватно. Впоследствие на това издигна една защитна теза, че не помни нищо. Не зная. Просто човек първо как би извършил нещо подобно. Не знам как се живее с такова нещо”, съобщи Валери Кофетаров – СДВР.
„Делото още не е завършило така, че нямам какво да кажа. Има много неща за уточняване“, каза майката на Викторио Лидия Александрова.
„Отиде си от добрината. Аз лично изпитвам огромна вина за това, че я възпитахме да бъде добра, да бъде човек. Трябваше да я възпитаме да бъде злобна и егоистична. Сега щеше да е жива и щеше да е щастлива“, смята майката на момичето Ваня Министерска.
„Явно в този свят добрите хора не успяват. Да създаде дом и семейство. Това й беше мечтата. Да има уют и детенце, за което да се грижи. Другата й мечта е фотографията – да стане добър фотограф и да помага на хората, както го и правеше“, каза бащатата на Дарина Георги Министерски.
„Една от картините от изложбите, които правеше. Когато я гледам, аз я свързвам с Дани. В момента, в който се случи нещастието, видях нея на картината. Самата тя ми се иска да стане символ на спасените майки“, обясни приятелката на семейството на Дарина Даниела Сарастова.
„Аз не искам смърт за него, смъртта е избавление. Искам постоянно това нещо да гледа и да става с това нещо. Разбирате ли, сто години да живее. Ей това му пожелавам. Защото каквото и да направят с него, ако ще герой да го направят, ако искат ей там на парчета да го нарежат – нашите деца няма да се върнат“, каза лелята на Дарина Таня Найденова.
„Не успях да кажа на Дари колко много я обичам, не успях. Аз съм й го казвала и на Никол, но беше малка да го разбере, но съм убедена, че го усеща“, спомня си Ваня Министерска.
„Това е свещичката от рождения й ден, който беше само седмица преди да умре. Много искам сега да са спокойни и щастливи двете“, надява се Валерия Филкова.
Много бихме се радвали, ако нещата спрат до тук, да няма повече насилие, каза Георги Министерски.
„Да няма следваща Дарина и Никол, да няма такива жени и деца, погубени от домашно насилие. Иска ни се Дарина да затвори вратата на всичко това, на този филм на ужасите“, заяви майка й Ваня Министерска.
