За никого от нас не е тайна, че разпространението на дезинформация онлайн вече заема застрашителни размери. Тя ерозира доверието на гражданите и поражда растящо недоверие в традиционните медии.
Това заяви комисарят по цифровата икономика и общество по време на конференцията „Фалшиви новини от истински тролове“. На форума тя представи политиката на ЕК за борба с дезинформацията онлайн и резултатите от предприетите до момента мерки, включително Кодекса за добри практики, целящ ограничаване на дезинформацията, съобщава агенция „Нюз“.БГ.
„Днес сме свидетели на влиянието на социалните медии, при които често трудно можем да достигнем до източника на информация, да проверим достоверността на информацията, да си отговорим на въпроси като например кой стои зад разпространяваната дезинформация, вътрешен или чуждестранен фактор е, мотивиран ли е от икономическа или политическа изгода. Днес повече от всякога е важно да бъдем амбициозни да се справим с общи усилия с негативното въздействие на дезинформацията онлайн върху демокрацията, обществото, нашите ценности.“ – посочи Мария Габриел.
Тя подчерта ключовата роля на Кодекса за добри, който беше представен на 26 септември.
„Този кодекс е основа за саморегулиране на онлайн платформите и рекламната индустрия, както и съществена стъпка за осигуряване на прозрачна, справедлива и надеждна онлайн кампания преди изборите за Европейски парламент. Очакваме онлайн платформите и рекламната индустрия да постигнат съгласие с представители на медиите, академичните среди и експертите и да започнат да прилагат бързо и ефективно кодекса. Редица компании като Гугъл, Фейсбук, Мозила и Туитър вече се ангажирахада прилагат кодекса и представиха подробни индивидуални пътни карти как планират да разширят своите инструменти срещу дезинформацията в навечерието на европейските избори.“ – посочи българският еврокомисар.
Сред мерките, декларирани от платформите Фейсбук, Мозила и Туитър , са проучване на публикуването на реклами, както и прекратяване на плащането на печалби от реклама на акаунти и уебсайтове, разпространяващи дезинформация.
Стремежът е политическата реклама да стане по-прозрачна. Например, реклами във Фейсбук и Туитър, които се отнасят до избори или определен политически кандидат, ще включват бележка „Платено от..“, така че гражданите да могат ясно да разграничат политически промотираното съдържание от други типове съдържание. Не по-малко важен е ангажиментът на платформите да предприемат действия спрямо фалшивите акаунти и нечестното използване на автоматизирани ботове. Оправомощаване на потребителите да могат да докладват за случаи на дезинформация е друго обещание, дадено от платформите и рекламната индустрия.
„Това са ангажименти, които сега трябва да бъдат приложени на практика. Ще бъда бдителна относно тяхното изпълнение и се надявам като доброволни мерки да постигнат резултат. През декември ще оценим прогреса и ще преценим има ли значителни подобрения или е необходимо адаптиране на Кодекса. Ако резултатите са неудовлетворителни, си запазваме правото да обмислим допълнителни действия, включително от регулаторен характер. Никой няма делегирано право да бъде министерство на истината. Не става дума за цензура, а за осъзнаване, че рушенето на доверието на гражданите не води до нищо добро за никого. Нужно е да останем единни в тази кауза, за да запазим доверието помежду си.“ – апелира българският еврокомисар.