събота, ноември 23, 2024
Google search engine
дом Темата Европейският съд не видя дискриминация при събаряне на незаконните къщи в Гърмен

Европейският съд не видя дискриминация при събаряне на незаконните къщи в Гърмен

0
1537

България спечели дело в Страсбург по жалба за разрушаване на незаконни къщи на семейства от ромски произход в Гърмен, съобщиха от МС, позовавайки се на съдебно решение от Европейския съд за правата на човека.

Решението е обявено на 25 октомври 2018 г. С него ЕСПЧ отхвърли оплакванията на жалбоподателите по делото „Айдаров и други срещу България“ (жалба № 33586/15).

Няма дискриминация при събарянето на незаконната постройка на семейство Айдарови в Гърмен. Лъжливо е твърдението, че властите са показали нечовешко отношение при изпълнението на заповедта на ДНСК за събаряне на постройките, защото те многократно са отлагали изпълнението, признавайки сериозните последствия, до които би довело, гласи решението на ЕСПЧ.

Ищците на делото в ЕСПЧ са две семейства от ромски произход – Айдарови и Илиеви. Те живеят в кв. „Кремиковци“, община Гърмен. Постройките на този квартал са върху общинска и земеделска земя. През 2011 г. от Дирекция национален строителен контрол (ДНСК) установяват, че постройките, обитавани от жалбоподавателите, са незаконни. Още тогава ДНСК издава заповеди за премахването им, но те не са изпълнени. Само някои постройки са съборени четири години по-късно.

Господин Айдаров обжалва заповедта на ДНСК, но жалбата му е отхвърлена от Благоевградския административен съд. Съдът се мотивира, че жилището е построено на общинска земя, без необходимите строителни книжа и не може да бъде узаконено. Земята е земеделска и за нея никога не е издаван подробен градоустройствен план, каквото е законовото изискване за строеж. Това първоинстанционното съдебно решение не е обжалвано. Другият жалбоподател не подава жалба до съда.

Две години след като е издадена заповед за събаряне – през 2013 г. самата ДНСК спира изпълнението на заповедите за разрушаване на постройките докато хората не бъдат настанени в други жилища.

След още две години – през 2015 г., ДНСК отправя покана до двете семейства – Айдарови и Илиеви доброволно да премахнат постройките си и определя срок. Решението на ДНСК е отговор на писмото на областния управител на Благоевград, провокирано от сблъсъци между ромското население на квартал „Кремиковци“ и жителите на Гърмен. След изтичане на срока за изпълнение ДНСК ангажира фирма за събаряне на постройките между 13 и 24 юли 2015 г.

Събарянето е оспорено пред административния съд, който отхвърля жалбите. Мотивът на жалбоподателите е, че това са единствените им жилища и разрушаването им ще засегне правото им на зачитане на личния живот и жилище. На 7 септември 2015 г. жилището на семейство Айдарови е разрушено. Разрушаването на жилището на семейство Илиеви е отлагано неколкократно и все още не е изпълнено.

В заведената жалба пред Европейския съд Айдарови и Илиеви твърдят, че разрушаването на домовете им е непропорционална намеса в правото им на личен живот, заявяват, че са дискриминирани и че решението за разрушаване на къщите им противоречи на забраната за нечовешко и унизително отношение.

Европейският съд отхвърля всички оплаквания като недопустими. Това става след подробно разглеждане на възраженията по допустимост на държавата. Европейските магистрати разглеждат подобни случаи в страната и установяват, че незаконни постройки, като тези в квартал „Кремиковци“, не подлежат на узаконяване. Според постоянната практика на ВАС такива постройки подлежат на премахване, независимо дали хората имат или нямат друго жилище.

На базата на проучване на съдебната практика в България европейските магистрати приемат, че жалбоподателите е трябвало да се оплачат и пред ЕСПЧ още през 2011 г. Това е другата причина да отхвърлят жалбата на двете семейства от ромски произход – те са просрочили срока за подаване на жалба пред ЕСПЧ.

За твърдението на жалбоподателите, че действията на властите са били дискриминационни, ЕСПЧ приема тезата на държавата, че жалбоподателите са разполагали с ефективно средство за защитаЖалбоподателите са имали възможност да подадат жалба или иск по реда на Закона за защита от дискриминация, но не са го направили.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук