Близо седмица след като вицепремиерът Валери Симеонов определи протестиращите майки на деца с увреждания като “кресливи жени” и ги обвини в това, че спекулират със своите “уж болни” деца, неговата оставка така и не дойде. Лидерът на НФСБ, една от тройката партии в „патриотите“, вече поднесе своите извинения на обидените от думите му, призован от партньорите си и най-вече от премиера Бойко Борисов. И така напълно разсея съмненията, че има намерение да сдаде поста. Очакван ход. В тази ситуация друг възможен няма.
Дори това да звучи отчайващо за мнозина, от стратегическа гледна точка не се вижда реален изход от публичната бъркотия. Непремереното изказване на Симеонов предизвика оправдан гняв у обществото, но ситуацията вероятно щеше да се размине без последствия, ако не беше упорството на вицепремиера. Той категорично застана зад думите си и до последно бранеше тезата, че е бил разбран грешно и е станал обект на политическа атака.
Принуден да влезе в обяснителен режим, той изтъкна факта, че между “кресливи жени” и “уж болни”, в които се вгледа обществото, изказването му е съдържало други 13 думи. Всъщност казаното от него само потвърди това, което всички разбрахме – фактът, че осъзнава здравословното състояние на тези деца, но по никакъв начин не разбира всекидневния институционален терор, на който са подложени семействата им в бездруго трудното си всекидневие.
Фактът, че Симеонов е склонен да говори, преди да мисли, не е изненада. Този път обаче думите му поставиха на карта цялото управление и накараха предсрочните избори да изглеждат една идея по-близо.
Причината за това е скрита още в коалиционното споразумение, подписано между „“Обединени патриоти и ГЕРБ още през април 2017 г. Именно в него е разписана структурата на сегашния кабинет, която включва четирима вицепремиери и 17 министри.
За да бъде запазен балансът в коалицията, две от вицетата на Борисов бяха излъчени именно от „патриотите“. Така те успяха да разпределят тежестта и в “малката коалиция”, като лидерите на две от партиите (НФСБ и ВМРО) Валери Симеонов и Красимир Каракачанов влязоха в изпълнителната власт, докато лидерът на „Атака“ Волен Сидеров остана в законодателната като председател на парламентарната група на обединението. Желанието на „големите“ в трите националистически формации да бъдат във властта с лицата си премахва възможността да бъдат използвани като „бушони“ в случай на публичен гаф и изпускане на напрежението – характерен стил за управленията на Борисов, който не се церемони с главите на министрите си.