„Смъртността у нас е с 60% по-висока от раждаемостта, а 5% от селищата вече са напълно обезлюдени.“ Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на конференция, посветена на демографската криза в България, предаде агенция „Нюз“.БГ.
По думите ѝ стана ясно и че през 2030 година се очаква 50% от страната да остане пуста.
Йотова отбеляза, че между 800 и 1000 селища ще престанат да съществуватв близките години.
Според нея мерките и политиките не търпят отлагане, а темата заслужава национален консенсус.
„Липсва умна икономическа програма за развитие на България“, подчерта Йотова.
Вицепрезидентът напомни, че дълги години водещо място в статистиката по обезлюдяване в страната има Северозападна България и допълни, че през последните години тази тенденция се наблюдава и в Североизточна част на страната.
„През 2016 г коефициентът на възрастовата зависимост между населението над 65 години и до 14 години в област Силистра достига 170% . Няма друга страна в ЕС с такива показатели“, категорична бе Йотова.
Йотова изброи приоритетните области, към които държавата трябва да насочи усилия. На първо място, според нея, се нарежда развитието на високите технологии – производство на софтуерни продукти.
Тя подчерта, че имаме достатъчно кадри и много добро образование във висшите учебни заведения, но голяма част от младите търсят реализация в чужбина.
На второ място Йотова отбеляза развитието на туризма на високо ниво, заради нашата история, природни дадености, традиции. По отношение на селското стопанство – „градината на Балканския полуостров“ , както беше наричана България, загива“, заяви вицепрезидентът.
„Ще отпадне необходимостта изкуствено да се поддържат училища и здравни заведения, защото те няма да са заплашени от закриване“, смята Йотова. През последните 15 години са закрити 15 училища, припомни Йотова.
Образованието в България трябва да бъде координирано с приоритетните политики, според вицепрезидентът. Тя заяви, че бюджетната и финансова рамка, националните средства, както и европейското финансиране през оперативните програми трябва да бъдат подчинени на тези национални приоритети.
Йотова изтъкна, че европейските програми за насърчаване на бизнеса у нас не са проработили. Според нея не се използва постигнатото добро качество на скоростния интернет, както и постиженията на българската наука.
Вицепрезидентът е на мнение, че връзката между управлението, политическата класа и нашите учени е сбъркана.
„Развитие на регионите и изравняване на неравенствата е задача на всяко едно правителство, но за съжаление този приоритет остава само в предизборните кампании“, отбеляза Йотова.
Тя допълни, че българското население живее предимно в големите градове, а все повече села се обезлюдяват и тази тенденция продължава.
„Конкуренцията и свободният пазар не са достатъчни, държавата трябва да се намеси със своите механизми“, посочи вицепрезидентът.
По думите ѝ има много неизползван потенциал в планинските райони за екологични производства и биоземеделие. Йотова отбелязва, че в последните 8 месеца чуждестранните инвестиции у нас са намалели три пъти.
Вицепрезидентът коментира и недостигът на работна ръка у нас.
„Опитваме се да компенсираме липсата на работна ръка в страната като облекчаваме достъпа до пазара на труда за представители на историческата ни диаспора.“, изтъкна Йотова.
Тя наблегна, че през последните няколко години туристическите сезони се спасяват от сезонни работници от Украйна и Молдова. Това, според нея не е решение на въпроса.
„Повечето от хората ,които получават българско гражданство, не остават в страната, а са само част от статистиката“, обобщи Йотова. Тя е категорична, че ако към изискванията за гражданство се добавят изисквания за познания по културата и езика, тази статистика може да се промени.
Вицепрезидентът подчерта неравенствата в доходите на българите и задълбочаващите се проблеми в социалната политика на страната.
„Имаме нужда в България от обществено обсъждане на тези въпроси“, категорична е Йотова.