Д-р Владимир Кръстев е един от първите, пристигнали при ада край Своге
Д-р Владимир Кръстев е един от първите, които пристигат на мястото на катастрофата край Своге, в която преди месец загинаха 17 души. Помага на оцелелите, но и неговият живот е бил под заплаха. Опирали са нож в него, докато спасява човешки животи. Медикът от 10 години е част от Бърза помощ.
„Беше подаден сигнал до Бърза помощ за катастрофа с много пострадали, валеше много силен дъжд. Въпреки всичко, успяхме да стигнем бързо. Не знаехме какво ще видим, какво точно се е случило, без много подробности – само че рейс е катастрофирал. Когато пристигнахме. Имаше доста екипи, но повечето от пациентите не бяха пациенти, а мъртви хора“, спомня си д-р Кръстев.
„Имаше пострадала жена с гръбначна травма, по най-бързия начин я обработих. Качихме я на линейката, обезопасихме. Действахме по най-бързия начин. Жената беше в шок, не беше ориентирана какво се е случило. С тежко комоцио, освен гръдната травма, редица охлузвания, не знаше къде е, коя е, какво прави там“, казва медикът пред bTV.
„Когато има такива спешни състояния, човек действа. След като се отпусне, си дава сметка какво точно е станало. Дава си представа за мащаба на трагедията. Първата мисъл е да помогнеш, да направиш всичко възможно за пациента ти“, заявява лекарят.
„Когато човек работи, колкото и да си мисли, че свиква с такива гледки, не свиква. Всичко това се отразява. Това си е една психическа драма за нас. С времето отшумява, забравяш, но идва следващ случай и си остава поражението. Не може всеки ден да си се сблъсквал със смъртта и да неглижираш нещата и да ти е все едно. Самите ние го приемаме лично, защото участаваме в този процес. Когато е неуспешно, се питаме – можеше ли още нещо да направим, имаше ли шанс този човек да оцелее. Със смъртта не се свиква… Много често, като минем с линейка покрай дадено място, където е имало инцидент, си припомняме“, посочва медикът.
„София стана много голям град. Ние не отговаряме на европейските стандарти за голям град. Вечно ни упрекват, че закъсняваме, ние стигаме много бързо – максимум 20-25 минути. Е, стигаме понякога, с перипети. Автопаркът ни е стар, линейките са ни амортизирани. Очакваме с нетърпение новите линейки. Тръгне кола, счупи се, ако има такава на разположение. Когато има тежък случай, близките смятат минутата за час, посрещат ни много остро, с овикване, ругатни“, коментира д-р Кръстев.
„Имаме бити колеги, имаме колеги с избити зъби. Тежки ситуции, тежки случаи. И чест прави на тези хора, че продължават да работят – въпреки всичко, въпреки неволите. Имало е агресия и към мен, дори нож ми е опиран в гърдите, после се оказа, че е психично болен. И какво – няма да го съдят?“, пита лекарят.
„Много често ни викат за няма нищо. Дори един господин от ромски произход, си позволи в 00:30 –1:00 ч. да извика линейка, за да го откараме в квартал „Мечта“ в Панчарево. Защото си изпуснал рейса, решил, че линейката е такси. Аз му казвам – не, няма да стане. Той каза – тогава ще си повикам друга линейка. А случаят е подаден като паднал на платното, вероятно блъснат от колата. Ние щяхме да се изпотрепем да бързаме. И го заварвам да си яде вафличка. Подивях, побеснях“, възмущава се се д-р Кръстев.
Медикът заявява, че въпреки трудностите, никога не му е минавало през ум да напусне Спешна помощ. Д-р Кръстев заяви, че обича работата си, защото чрез нея се чувства пълноценен.
По публикацията работи: Златко Желев
dnes.bg