Младежи спасиха от удавяне жена, която в понеделник е обявена за издирване от свои близки в Смолян, съобщи „24 часа“. Тя е открита премръзнала и дезориентирана, но без опасност за живота.
По сигнал, постъпил в 16 ч на 30 юли, полицията и доброволци започват търсенето на Радка Стоименова от родопския град. Всичко завършва щастливо благодарение на проявената всеотдайност от шестима млади мъже.
Те намират жената в езерото Рибката над Смолян същата вечер. Мирослав Каров, Наско Мазнев, Николай Кючуков, Любен Ушев, Михаил Михайлов и Стоян Василев изваждат давещата се и премръзнала Радка от ледените води с риск за живота си.
Мирослав, който през същия към 17 ч. е отишъл да лови риба във водоема, разказва за станалото: „Жената стоеше права на тревата, усмихваше се. Когато си тръгвах, ми каза: „Ако някой те пита, не си ме виждал!“ Не реагирах, но ми се стори странно. Прибрах се и излязохме с приятели да играем карти. Докато играхме, около 23,30 ч Любен разглеждаше фейсбука си и видя снимка на жената, която се издирва. Показа ни я, на мен ми приличаше на тази жена, която видях на езерото.“
„Миро спомена, че е видял жена на езерото, която прилича на издирваната, гледах, че много хора са споделили тази снимка, и прибирайки се, решихме да минем да проверим какво става. Стигнахме до половината на пътя до езерото, по средата на пътя чухме стенене. Сякаш жената се давеше, викаше за помощ. Беше много тъмно и мокро, веднага се затичахме надолу. Миро и Михаил скочиха във водата, обадихме се на тел. 112. Трудно извадиха жената, Миро без малко да потъне, тогава влезе и Михаил във водата. Имаше късмет, че стъпи на нещо твърдо, за да успеят да я извадят.“ – допълват Любен и Наско.
Разказват, че когато извадили жената, тя е била синя от студ. Докато Наско чака линейката над езерото, другите я завивали с дрехите си и я топлели. Линейката не успява да слезе и шестимата изнасят Радка до пътя на носилка. Тя е приета с 33 градуса телесна температура в МБАЛ – Смолян. Състоянието ѝ е стабилно.
„Бях подготвен да намерим жената, само се надявах да не е късно. Поехме риск, защото се давеше – да стоя да я гледам ли?
Плувам, колкото да не се удавя. Но в такъв момент не ти идва на ум рискът. Не се чувстваме като герои, просто добро дело, не искаме награди“, споделя Мирослав, който е курсант във военния университет в Шумен.
Засега не е ясно дали жената е паднала, или сама е скочила в езерото.