В последната седмица обществената енергия бе възпламенена от новината за унищожаването на овце и кози в Ямболско и Бургаско. След установяването на няколко огнища на чума в тези региони, което всъщност стана преди три седмици, снимката на баба Дора, прегръщаща и целуваща своите козички, успя да предизвика истинско цунами от емпатия в социалните мрежи. Че трагедията на баба Дора и не само на нея е реална – това никой не отрича. Че избиването на малкото животинки в и без това бедстващия заради липса на поминък, инфраструктура и младо население в Странджа – е катастрофа – това също не може да се отрече. Включително и в чисто човешки, емоционален и психологически план. Вълната на съпричастност към бабите с набръчкани на едва ли от мъдрост лица и ръце е напълно разбираема. Повече потребители на социални мрежи и на интернет виждат в тях своите баби, дядовци, родители. Сигурно една част от тях виждат и самите себе си след някоя и друга година или десетилетие. Аргументите на природозащитници, вегетарианци и вегани тук няма да обсъждам, тъй като са изначално несъстоятелни, когато става дума за болест, епидемия и наличие на опасност за други животни.
Паралелно с това тръгнаха и конспиративните теории за съзнателно и целенасочено унищожаване на поминъка в Странджа, за да се заселят там мигрантите, които Меркел ще ни върне някога. Подозрението, че с мигранти ще се заместят козичките на баба Дора, граничи с лудост, но досягайки дълбинни страхове у българската душа, не се и нуждае от аргументация.
В последните години симфонията на конспирациите в българското обществено пространство лесно премества тоналния си център и достига до кресчендо като в произведенията на Вагнер.
Че най-сериозната грешка в цялата криза е на ниво комуникация – за това се изказаха редица експерти, включително и политици. Допълнително бе налято масло в огъня от недоброто в чисто реторичен план включване на шефа на БАБХ, който обясни, че внезапните и изненадващи нахлувания на ветеринарите във фермите се налага заради очаквано шмекеруване на самите стопани. Макар и Дамян Илиев да изрече една истина за байганьовския ни характер – че може да се очаква собственици да крият заразени животни или да се опитат да ги продадат тайно, въпреки забраните, и така да разпространят заразата из цялата страна – такива констатации и превантивни мерки не се представят по този начин, действително.
В случая това кресчендо дори не беше показната поява на социалистическия лидер Корнелия Нинова в двора на баба Дора в неделя и оставането на съпратиеца й Зафиров на пост край оградата в село Шарково.
Кресчендото на цялата криза блика от едно привидно спокойно, уравновесено и неутрално изречение от изявлението на държавния глава Румен Радев вчера: „Кабинетът трябва да отговори и занапред ли масовото изтребление на здрави животни ще е единствената мярка за овладяване на подобни кризи.“
Това изречение институционализира всички страхове, слухове и конспиративни теории от социални мрежи, групи, групички и общества. Това изречение с ясното и категорично заявление, че се извършва „масово изтребление на здрави животни“ валидира и то на най-високо ниво – президентската институция – идеята, че всички български институции – от ветеринарните лекари и служителите в лабораториите, през здравните инспектори, кметовете, полицията, министерствата, та чак до Министерски съвет – са част от конспирацията за унищожаването на нас, българите. Няма значение, че самите инспектори, ветеринари, полицаи, министри и т.н. също за българи. Къде е границата между едните „нас“ – страдащите и пострадалите, и другите „нас“ – които са продали националните интереси е трудно да се каже, макар и че изявлението на президента е с ясен адресат правителството, което на фона искрите, които прехвърчат между Дондуков 1 и 2 до този момент, лесно може да бъде разчетено и като директно обръщение към премиера Борисов. Че може да се очаква да отговаря Цветанов, това също е друг въпрос.
Ако изявлението за „масово изтребление на здрави животни“ беше дошло от изказване на лидера на БСП Корнелия Нинова (а и такова реално имаше ден по-рано, но въпросът не е само кой диктува опорните точки) това никого нямаше до учуди. То и досега се повтаря – и тази сутрин Нинова обяви, че всички действия на правителството са незаконни – т.е. не само са насочени към изтребление на животните и поминъка на странджанци, но и са в противоречие с нормативните уредби. Дали това ще се окаже така най-накрая, може само да следим съдебната сага по случая.
Недоумение буди недалновидността на изявлението, което дойде от президентството, защото то противопоставя всички институции, които изброихме и засегнахме по-горе, на народа, на обикновения българин, на баба Дора. Самата президентска институция, според същата тази разделителна линия, комай също не се намира от страната на народа, а е от „другата“ страна, въпреки обвинителния тон и опита за уравновесено звучене на изявлението.
Трупането на рейтинг на база страховете на и без това бедното, отрудено и обезверено население на Странджа е много по-страшно и опасно от заразата, разпространяваща се по животинките им.
Чумата явно плъзна масово, но не по козите и овцете, а по политиците. Популизъм е другото й име, досто по-неутрално и банално вече. Самата дума „чума“ носи всички исторически наслагвания и много по-добре пасва и описва същината на бедствието, което всъщност ни е сполетяло.
Източник:
НЮЗ.БГ.