КНСБ: Феноменът енергийна бедност е особено характерен за България (ГРАФИКА)

0
27759

Репортер по темата: Тодор СТЕФАНОВ, ДЕЙЛИ ПРЕС / ВАРНА

Въз основа на увеличението на цените от 1 юли на природния газ с 10.81%, на топлоенергия средно със 7.33% (като диапазонът за отделните дружества е  от 0.94 до 17.12%), на електроенергията за домакинствата средно с 2,03% (в диапазон от 1.75 до 2.78%), се направиха разчети и екстраполация за влиянието им върху съответните стоки и услуги за нарастването на необходимите средства за издръжка на живота.

Увеличението на цените на електро и топлоенергията ще окажат пряко влияние за нарастване на издръжката на живота от по-високите разходи за поддържането на жилището, а именно от по-високите сметки за ток, парно, вода.

Това стана ясно от думите на президента на КНСБ Пламен Димитров по време на семинар във Варна, предаде репортер на Информационна агенция „Дейли Прес“.

Експертни прогнозни показват на КНСБ, че:

С 1.2% се очаква да се повиши издръжката на живота само от влиянието на новите цени на топло и електроенергията. Общата стойност за издръжка на живота на 4-ри членно домакинство ще достигне до 2 354 лв. Издръжката на живота за 1 лице от този тип домакинство ще достигне  около 588 лв. или увеличение със 7 лв. ( 581 лв., през дек. 2017.).

С около 3.5-4% ще се увеличат необходимите разходи в подгрупата на горивата за отопление, топла вода, осветление, поддържане на електроуредите. Тази група формира около 2/3 от разходите за поддържане на жилището и 12% от общо необходимите средства за издръжка на живота. През летните месеци тези разходи са по-малки, но не трябва да се забравя, че през този период домакинствата заделят средства от семейния бюджет, за да поемат сметките си през зимния период.

Най-силно засегнати ще бъдат живеещите в София (столица), където 61.2% от жилищата са с  парно отопление от централен източник. Ако през м. март сметките за парно на столичани, живеещи в гарсониери, достигат до 190 лв., след като през м. януари са плащали средно около 120-140 лв., условно приемаме, че средните сметки за този тип жилище са били около 150 лв. (няма точни официални данни, или поне не са публикувани за целия отоплителен сезон). С новото увеличение на цените на парното през настоящите зимни месеци столичани ще плащат повече с около 11 лв., което означава, че общо разхода за целия отоплителен сезон ще нарасне с около 55-60 лв.

Средната стойност на месечната фактура на домакинство клиенти на EVN през 2017 г.  е от  50,86 лв.  и  ще нарасне до 51, 78 лв.  или с 0,93 лв, годишно с нови 11 лв.

Всички тези данни говорят за увеличаване дела на енергийната бедност. Феноменът енергийна бедност е особено характерен за България. На фона на високите стойности на групите в риск от бедност и социално изключване, битовите потребители навсякъде са изправени пред сериозни проблеми по отношение на непосилните разходи за енергия.

Според изследване на енергийната бедност в ЕС през 2010, България е страната с най-високи стойности и на сериозна дистанция от другите страни-членки по комбинираните показатели: невъзможност да се поддържа жилището топло, непропорционално високи разходи за жилищата, неадекватно изолирани жилища, неизплатени сметки за комунални услуги.

Както е известно, доходите в България остават най-ниски в целия ЕС и на голяма дистанция от средните в ЕС. Средният месечен общ доход на  лице от домакинство за 2017 г. е от 466 лв. и бележи реално нарастване с 5.5% спрямо 2016 г., а спрямо 2010 г. – с 41.3%. (НСИ)

През 2017 г. средното българско домакинство отделя относително висок дял на разходите за жилища, вода, електроенергия и горива за битови нужди от 14.8%, докато през 2010 г. този дял е от 14.3%. В абсолютно изражение тези разходи са нараснали с 11% спрямо 2016 г. и с 52.2% спрямо 2010 г.

Тези данни показват  значително изоставане на дохода на домакинствата и очертават ниската покупателна способност на основни групи доходи в страната (тези от труд и свързаните с тях, като например пенсии и обезщетения за безработица).

Същевременно, средният доход на лице от домакинство едва ли е надежден индикатор, поради високите неравенства в страната. По отношение на разглеждания проблем са налице ясно очертани групи в много по-неблагоприятна ситуация. Относителният дял на разходите за жилища, вода, електроенергия и горива за битови нужди при първите три децилни групите с месечен доход на лице средно от 138 лв. до 287 лв. е от 19.2-18.5%, а на тези с месечен доход на лице от 332 лв.  е 16.7%. Това са най-бедните четири децила от населението, които са особено  засегнати от увеличение на цените на топло и електро енергията, семействата на пенсионери, тези на безработни и икономически неактивни.

Допълнителните изчисления за ефекта от увеличението на тока и парното, показват по-сериозно увеличение на разходите при последната децилна група. Средно на лице разходите в тази група нарастват с 5,16 лв. и достигнат средномесечно около 120 лв. Тежестта на тези сметки ще нарасне едва с 0.5 процентни пункта, от 12% на 12.5% от общите разходи. Докато, при първите три децила нарастването на тежестта е с 0,9 процентни пункта от около 19% до 20% от общите разходи, въпреки по-ниския номинален размер на увеличение от 1,41 до 2,35 лв. средномесечно на лице. Важно е да се отбележи, че за едногодишен период доходите на последната децилна група нарастват с 10.9%, докато при първите три е в диапазон от 6-7%.

Следователно, всяко ново увеличение  на цените, което да не е съпроводено с адекватно нарастване на доходите води до нарастване на комуналните разходите за битови нужди, които вече както отбелязахме са непосилно високи за нискодоходните групи.

Ниската покупателна способност на доходите на българските домакинства поставя въпроса за несъразмерните цени на енергията. Независимо че цената на електричеството е най-ниска в ЕС, динамиката на цените на енергия изпреварват динамиката на основните доходи, а това е доказателство, че реформите през прехода доведоха до значително повишаване на цената на енергията за битови потребители.

За периода 2000-2017 г. цената на електроенергията се увеличили със 135%, а на топлоенергията със 125%.

От началото на 2016 г. междуведомствена работна група обмисля определение за „енергийна бедност“. Данни на Евростат сочат, че 36.5% от българските граждани през 2017 г. нямат възможност да поддържат домовете си достатъчно топли, при средно за ЕС-28 от 8.2%.

За отоплителния сезон 2017/2018 г. на 204 635 лица и семейства е отпусната целева енергийна помощ, като намалява с 6% спрямо предходния период, когато са 217 635 лица и семейства. При това общият размер за петте месеца на целия отоплителен сезон нараства за годишен период едва с 0,8%, като достига до 365,10 лв., при 362,30 лв. през 2016/2017г.

Въпреки че критериите за достъп са насочени към бедните, намаляването на броя на отпуснатите помощи е показател, че не всички нуждаещи се от помощи могат да имат достъп до тях. Причините за това явление не са изследвани, но може да се допуснат слабости в методиката, както и застаряване на населението, отказ или неинформираност на бедните домакинства в отдалечените населени места.

В крайна сметка, ниското покритие  на отпуснатите енергийни помощи в съчетание със скромните размери на доходите значително намалява тяхното въздействие върху бедността и неравенството. Мерките са остатъчни и последващи, вместо дългосрочни и превантивни.

Като се има предвид, че около 1,2 млн. пенсионери у нас получават пенсия под линията на бедност (321 лв.) и около 73.3 % от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота (585 лв), това означава, че всяко дори и незначително поскъпване на живота ще свие потреблението, а хората в бедност и социално изключване ще продължават да нарастват.

Прогнозите също не са оптимистични: Цените на горивата най-вероятно ще продължават да се качват и общите очаквания са, че броят на потребителите в неравностойно положение вероятно ще продължава да се увеличава, ако не се предприемат адекватни мерки.

Влияние на новите цени върху общото ценово равнище

Все още е твърде рано е да се правят дългосрочни прогнози за ефекта от увеличението на цените на природния газ  върху всички стоки и услуги, защото това зависи и от поведението на стопанските субекти. Възможно е да се допусне, че бизнесът ще има възможност да поеме тези изменения, след като при намаление на цените на природния газ нямаше драстично намаление на цените на стоки и услуги от първа необходимост.

Това твърдение се основа на факта, че до този момент браншовите организации не заявяват увеличение на цените на крайния продукт. При оранжерийното производство на плодове и зеленчуци 70% от продукцията се отоплява с газ. Обяснимо е, че през летните месеци увеличението на природния газ няма да се отрази в бранша, но дали това е така при хлебопроизводителите? Оставаме с надеждата, че няма да има забележимо поскъпвания  на крайните цени на стоките и услугите и разликите ще се покрият от печалбата на бизнеса.

В България има обаче много сериозни затруднения при осигуряването на достъпни и устойчиви енергийни услуги, особено по отношение на домакинствата с ниски доходи. Поради това и особено поради острата диспропорция между доходите и цените на електроенергията, най-общите прогнози са, че ще последва продължаващо обедняване на населението.

В. Иванова – ИССИ на КНСБ:

ОБЩ РАЗХОД И ОБЩ ДОХОД ПО ДЕЦИЛНИ ГРУПИ
2017 средномесечен общ разход – средно на лице от домакинство
Общо Първи децил Втори децил Трети децил Четвърти децил Пети децил Шести децил Седми децил Осми децил Девети децил Десети децил
Общ разход –средно на лице (лв.) Общ разход 2017 434,75 162,42 245,50 282,33 328,25 362,58 405,58 453,92 522,17 626,17 958,33
 2017            Жилища, вода, електроенергия и горива 64,17 31,25 47,58 52,17 54,75 57,75 63,08 65,25 72,00 83,33 114,67
Прогноза 2018 със средно  увел. от 4,5% 67,1 32,7 49,7 54,5 57,2 60,3 65,9 68,2 75,2 87,1 119,8
Нарастване прогноза 2018 с/о 2017 в лева 2,89 1,41 2,14 2,35 2,46 2,60 2,84 2,94 3,24 3,75 5,16
Структура – % Общ разход – структура % 100 100 100 100 100 100 100 100 100 100 100
 2017     Жилища, вода, електроенергия и горива 14,8 19,2 19,4 18,5 16,7 15,9 15,6 14,4 13,8 13,3 12,0
Прогноза 2018 с увел. от 4.5%- структура 15,4 20,1 20,3 19,3 17,4 16,6 16,3 15,0 14,4 13,9 12,5
ОБЩ ДОХОД   2017 Общ доход, средногодишен, лв. 5586 1655 2825 3443 3980 4512 5098 5824 6733 8126 13656
Средномесечно (лева) 465,5 138 235 287 332 376 425 485 561 677 1138
Индекси  на ОД , 2017 спрямо 2016, в %

 

108,1 106,9 107,4 105,7 106,4 107,3 107,7 107,9 107,5 107,5 110,9

Поскъпване на природен газ:

  • От 1 януари 2018 75 %
  • От 1 април 2018 82 %
  • От 1 юли 2018 81%,  кумулативно за периода 19.3%

Поскъпване на електрически ток от 1 юли 2018:

  • Средно с 2.03%
  • ЧЕЗ – с 1.75%
  • EVN – с 82%
  • Енерго Про – с 2.78%

Поскъпване на централно парно отопление от 1 юли 2018:

  • Средно със 7.33%
  • София – със 7.46%
  • Пловдив – с 0.94%
  • Плевен – с 15.19%
  • Бургас – със 17.12%
  • Варна – с 4.89%
  • Велико Търново – с 2.89%
  • Враца – с 5.42%
  • Разград – със 7.45%

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук