Нямаше някакви гафове, но въпросът е какво постигнахме по време на председателството. Това коментира по време на пресконференция доц. Георги Кючуков – съветник по въпросите на външната политика и здравеопазването в партия АБВ.
„Интеграцията на Западните Балкани е много важна за България“, посочи Кючуков. По думите му фокусът е много добро постижение за председателството ни, но за България е важен още един субприоритет – въпросът за Черноморското сътрудничество.
„Този въпрос важен не само за нас, важен е за ЕС, за страните от региона„, коментира доц. Кючуков. В страните от Черноморското сътрудничество участват, освен България и Румъния и Гърция.
Доц. Кючуков изтъкна, че страните от Западните Балкани дори не фигурират в Декларацията от София от 17 май. По думите му те, дори не са наричани страни от Западните Балкани, а само партньори.
„Това отчасти се коригира със Срещата на Върха на ЕС, когато се даде някаква макар и далечна перспектива за Македония и Албания“, посочи още той.
По думите му освен точно определения приоритет, нашето председателство има и една тактическа грешка и визира как ненужно наши представители обикалят столиците на Западните Балкани.
„Лобирането трябваше да стане в столиците на Западна Европа – Франция, Холандия, Дания„, коментира доц. Кючуков, визирайки страните, които са скептични по въпроса с разширяването на ЕС. „Самото повдигане на въпроса за Западните Балкани един успех за нашата страна“, допълни той.
Румен Петков коментира, че ЕК и Съвета на ЕС системно избягват стартирането на дискусията за бъдещето на Европа от гледна точка на Брекзит и натрупването във времето проблеми.
Като голям пропуск Петков оцени пропусната възможност по време на председателството за развитие на Дунавската стратегия. „България, Австрия, Румъния са три дунавски държави. Дунавската стратегия можеше да придобие реална плът“, коментира Петков.
Председателят на АБВ разкритикува и политиката, свързана с миграцията и по-конкретно факта, че се търсят извънобщностни решения. Обявеното от Германия намерение да търси двустранни споразумения, Петков оцени като демонстрация на неспособността да се формира обща политика.