Заев и Ципрас подписаха за Македония, КНСБ хвали Бисер Петков, Росен Плевнелиев и Деси Банова се венчаха…

0
2910
epa06815125 Greek Prime Minister Alexis Tsipras (R) and FYROM Prime Minister Zoran Zaev (L) make statements during a signing ceremony in the village of Psarades, Florina, Greece, 17 June 2018. The foreign ministers of Greece and the Former Yugoslav Republic of Macedonia (FYROM), Nikos Kotzias and Nikola Dimitrov, and the UN Secretary General's Special Envoy for the name dispute signed a historic agreement on 17 June 2018 for resolving the decades-long issue during a lakeside signing ceremony in Prespes, where the borders of Greece, FYROM and Albania meet. EPA/NIKOS ARVANITIDIS

Подписването на споразумението за името на Македония е водеща тема за вестниците в понеделник.

„Гърция и Македония официално сложиха края на 27-годишния си спор за името Споразумението между Македония и Гърция, което сложи край на 27-годишния спор за името, беше подписано в Нивици/Псарадeс от гръцката страна на Преспанското езеро, съобщиха световните агенции. Подписите си под документа сложиха външните министри на Македония и Гърция Никола Димитров и Никос Коциас заедно с посредника на ООН Матю Нимиц. Като час за подписването беше посочен 10.30, но официалната церемония се забави с повече от час. След подписването делегациите се насочиха към другата, македонската, страна на Преспанското езеро за официална среща и работен обяд. Това ще е първото посещение на гръцки премиер в Македония от почти десетилетие. Споразумението предвижда Македония отсега нататък да носи името Република Северна Македония. На церемонията по подписването присъстваха също министър-председателите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас, правителствени служители и представители на международната общност. Сред тях бяха еврокомисарят за разширяването Йоханес Хан и върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини. Споразумението с Гърция е озаглавено „Окончателно споразумение за разрешаване на различията, описани в резолюции 817 и 845 на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на Временното споразумение от 1995 г. и за установяване на стратегическо партньорство между страните“… „Тръгнахме и стигнахме до решение, нека ни донесе късмет“, каза премиерът Заев, цитиран от агенция МИА. Ципрас пък заяви, че е любител на балканската музика и договорът бележи нова фаза. „Дойде време отново да пишем щастливи песни на Балканите, а днес се прави първата смела крачка в тази насока… Една такава нова песен започнахме да пишем тук. Нашата цел е тази песен да се пее много векове и от много бъдещи поколения, на нашия и на вашия език, във вашата и в нашата страна, от нашия и вашия народ.“ Специалният пратеник на ООН по въпросите за името на Македония Матю Нимиц каза, че Атина и Скопие са му направили „голям подарък“ за рождения ден, който е днес (вчера – б.р.). В продължение на над две десетилетия Нимиц беше посредник в спора. Той се пошегува, че днешното събитие било достатъчна радост за него и поискал от семейството си да не му подарява нищо друго. Външните министри на Гърция и Македония – Никос Коциас и Никола Димитров, изиграха ключова роля в преговорите, подновени в края на миналата и началото на тази година след дълъг застой. Преди няколко седмици те прехвърлиха диалога в ръцете на Заев и Ципрас, които взеха окончателното решение и обявиха тази седмица, че новото име на Македония, приемливо и за двете страни, е Република Северна Македония. Според Заев събитието ще изпрати сигнал за „европейско поведение и маниери в период, когато Балканите ръководят заедно с ЕС“. Той вероятно има предвид факта, че България е ротационен председател на Съвета на министрите на Европейския съюз до края на този месец…“ – в. „Дневник“.

„Премиерът Бойко Борисов поздрави колегите си Алексис Ципрас (Гърция) и Зоран Заев (Македония) за договора за името на Македония, който бе подписан днес. Той го определя като „храбра и важна крачка“. „Договорът за спора за името отваря пътя на Република Македония към ЕС и НАТО. България винаги е подкрепяла нашата съседка по този път. Най-важното сега е гражданите на всички страни на Балканите да разберат, че този договор не води до териториални претенции или бъдещи проблеми, а напротив – ще ни помогне да живеем заедно по-добре“, написа Борисов във фейсбук. „Времето ще покаже, че усилията са си стрували. Надявам се до края на месеца Съветът на ЕС в рамките на Българското председателство да отвори вратата за преговори, а през юли нашата съседка да получи зелена светлина за НАТО. Днешният ден е добър и за България – никой не може да е проспериращ и щастлив, ако съседите му не са“, написа външният министър Екатерина Захариева във фейсбук.“ – в. „24 часа“.

„Ек. Захариева: Време е за просперитет на Балканите
Искам отново да поздравя двамата премиери (на Гърция и Македония) и двамата външни министри. Това е много добър ден за Балканите и нашата страна също. Време е за приятелство и просперитет в нашия регион. Такава оценка даде вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева по скайп по Канал 3 за договора за името между Македония и Гърция.
„С приключването на този спор, това ще даде възможност за преговори за членство на Република Македония в ЕС. Надявам се македонският парламент да ратифицира този договор тази седмица. След това гръцкият министър ще информира председателя на Европейския съвет, че Гърция няма нищо против Македония да започне преговори за членство“, поясни външният министър.
„Не случайно моят призив в Република Македония беше – наистина няма време. Този спор продължава 29 години и не виждам какво добро за Република Македония е донесло това безконечно отлагане на въпроса“, подчерта Екатерина Захариева.
„На 26 юни ще има дебат на тема разширяване – това е датата, на която ще се дебатира въпроса в нашето европредседателство“, поясни тя.
За готвения втори вот на недоверие на опозицията срещу управлението Екатерина Захариева каза: „Опозицията искаше да организира вот в началото на председателството, сега иска в края му – тя може да критикува, да използва своите възможности. Но договорът между България и Македония договор отпуши целия регион и показа, че когато има храброст, смелост, добронамереност, можем и на Балканите да решаваме проблемите си“, заяви Екатерина Захариева.“ – в. „Стандарт“.

„Почти 70% от гърците не одобряват подписания днес договор за името на Македония, сочат данните от проучване на общественото мнение, цитирано от електронното издание „Прототема“ и агенция „Фокус“. 68,3% от анкетираните не искат думата „Македония“ да присъства под каквато и да е форма в името на северната им съседка. От анкетата става ясно, че в Северна Гърция подкрепата за управляващата партия СИРИЗА се е сринала под 10%. Увеличава се преднината на основната опозиционна партия „Нова Демокрация“ пред СИРИЗА – от 10,3% през март, вече е нараснала до 14,3%. Около 50% от участниците в допитването искат предсрочни избори. Допитването е направено в началото на седмицата.“ – в. „Сега“.

„Председателите на Македонската академия на науките и изкуствата и на Българската академия на науките Таки Фити и Юлиан Ревалски ще информират днес в Охрид за подписания вчера договор за сътрудничество, предаде агенция МИА, цитирана от БТА. Става въпрос за Платформа за сътрудничество на академиите и помощ при реализирането на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Македония и България, поясниха от МАНУ.“ – в. „24 часа“.

Вестниците поместват и ретроспекции за политическото развитие на България и Европа.

„Изборната победа на НДСВ и Симеон Сакскобургготски през 2001 г. беше удар по усилията за промяна на България и превръщането й в модерна европейска държава, като и до днес развитието ни остава недостатъчно бързо. Това коментира в интервю за „120 минути“ на Би Ти Ви бившият лидер на БЗНС Анастасия Мозер. Поражението отпреди 17 години е голямото й разочарование в българската политика: „На хоризонта се появи г-н Сакскобургготски и прекъсна тези промени, които станаха по време на обединението на Големите демократични сили“. Тя оценява Иван Костов като „един много добър и деен политик“, който обаче „не беше особено добър при избора на хората около себе си и това стана причина за много и негови разочарования“. „Съжалявам, че се прекъсна този подем, който беше започнал, защото струва ми се, че България щеше да бъде много различна страна, ако бяхме спечелили тогава изборите“, коментира Мозер. За нея Ахмед Доган „има своята много успешна политика и той така успя да подреди нещата около себе си“…“ – в. „Сега“.

„Според Мозер са безпочвени критиките към Бойко Борисов за това, че поставя прекалено голям акцент върху инфраструктурата: „Аз навремето винаги казвах на колегите от БСП или БКП: След като всичко беше толкова евтино навремето, защо не направихте магистралите до Бургас или до Варна, защо не изчистихте въздуха от тези вредни вещества?“. Критиката й към премиера е за липсата на сговорчивост, заради която сега е партньор с „Патриотите“, които „може би не са съвсем най-лошото, но не са също така и най-сродното за ГЕРБ“. Мозер, която се завърна в българската политика през 1991 г. след дългогодишно изгнание в САЩ, сравнява Доналд Тръмп с Ричард Никсън: „Страшна истерична кампания срещу него има, която разбира се, не е напълно достойна. Той се поддава на тези неща, защото по някой път говори неща, които после променя непрестанно. Той понякога е непредвидим, което не е толкова лошо“. Според нея проблемът е, че Тръмп е „хукнал“ да подобрява отношенията със Северна Корея без въобще да повдига въпроса за мизерията и неспазването на човешките права в комунистическата страна: „А Вие знаете, че всичките промени в Източна Европа започнаха от там“ – в. „Труд“.

„Когато приключва разрушителната Втора световна война, мнозина са вярвали, че започналата в разрушена Европа реконструкция ще отвори пътя и на модернизацията на общества, които не са успели да предотвратят световната война. Шестдесетте години на ХХ век са станали емблематични за тази промяна. От една страна, надежди за обновление и по-добър, по-свободен, по-благоденстващ живот, от друга страна – общества, които по същество остават също толкова консервативни, забранителни, ограничителни, колкото и преди Втората световна война. Напрежението между очакванията на едно многобройно поколение на родените веднага след 1945 г. и обществените порядки на едно в много случаи патриархално общество, ще изригне в края на това бурно десетилетие. Бунтът е срещу порядки от различен характер, които обаче са разбирани от младите като ограничение за свободите, индивидуални или колективни, иначе прокламирани като официална норма от всички тогавашни власти. Париж: „Забранено е да се забранява“ През март 1968 г. студентите от университета в Нантер (Париж) се разбунтуват заради реда в общежитията, разделящи момчетата от момичетата, но и да поискат освобождаването на арестуваните студенти, участвали в демонстрацията два дни по-рано срещу войната във Виетнам… Прага: „Вън окупаторите!“ От другата страна на „желязната завеса“ нещата изглеждат различни, защото бунтът на младите там, проявил се със студентските протести в Полша през март 1968 и по-късно в Пражката пролет, изглежда като логична съпротива срещу една тоталитарна власт. На Запад дълго време никой не прави опит да свърже ставащото по едно и също време от двете страни на световното разделение. Днес разбираме нещата иначе – и от двете страни на желязната завеса се проявяват очакванията и надеждите на следвоенното поколение, което, всяко в своите обществени условия, иска повече свободи. В Полша студентите протестират срещу присъдите на техните колеги Адам Михник и Хенрик Шлайфер, защото в интервю за западната преса са изразили несъгласие с разгонването на студентска демонстрация във връзка със свалянето от сцената на пиеса на Мицкевич. В Чехословакия, студентите първоначално се мобилизират в подкрепа на предприетата либерализация на режима от комунистическия лидер Александър Дубчек, известна като програма за „социализъм с човешко лице“. След военната интервенция на Варшавския договор, младежкия бунт е срещу окупацията, но приема формата на ненасилствена съпротива, подобна на посланието на движенията на Запад. Прага, също както и Париж, е изпъстрена с графити. На един от тях четем: „Каин и Авел също бяха братя“ или „Игнорирайте окупаторите“. На друг: „Ленине, събуди се, че Брежнев се побърка!“. Емблематична фигура на тази съпротива е студентът Ян Палах, самозапалил се на Вацлавския площад през януари 1969 г., за да накара гражданите да не се отчайват и да не приемат новата ситуация. Актът му, последван и от двама други, остава акт на отчаяние пред невъзможността да се постигне истинска промяна. В цитирания по-горе документален филм неговият брат, Иржи Палах, споделя: „Хората, които бяха ентусиазирани в началото, изпаднаха в някаква апатия, казвайки, че вече няма на какво да се надяват. Ян несъмнено искаше да ентусиазира гражданите и да уязви правителството. Затова предприе едно толкова крайно действие.“ На гибелта на Ян Палах няма журналисти, името му обаче постепенно се превръща в символ на младежкия бунт за свобода и равноправие. Символ и на набиращата сила идея за ненасилието, която ще бележи нежните революции“ от 1989 г. Какво представлява 1968-ма? Ален Кривин обобщава: Това е движение, което продължава след старото работническо движение, на металурзите, на миньорите, с традиционните символи и традиционни форми на борба, като барикадите. От друга страна, това е нещото, което днес наричаме ново социално движение. Не само с искания срещу капиталистическата експлоатация. То е срещу всички форми на подтисничество и отчуждение – за жилищата, за имигрантите, за хомоссексуалистите, за жените, това е новото социално движение. И 1968-ма е по средата. Днес нови консерватори се опитват да си разчистят сметките с наследството на 1968-ма, с идеите за общество на свободи за индивидите и малцинствата, на толерантност и уважение към различията, на равенство в различията, на съпротива срещу превръщането на всичко в стока и ориентацията на всяка човешка дейност към печалба. Изглежда 1968-ма все още не е съвсем завършила.“ – в. „Дневник“.

Вестниците продължават да следят темата за децата с увреждания и ситуацията около социалния министър Бисер Петков.

„Майките на деца с увреждания настояват за електронна здравна карта Ние настояваме за електронна здравна карта, чиято липса също е причина да има много нереални ТЕЛК-ове. Това каза пред БНР Вера Иванова, председател на Конфедерацията за защита правата на децата и един от организаторите на протестите на майките на деца с увреждания. Тя добави още, че министър Бисер Петков е първият, който проявява воля и разбиране към проблемите на майките на деца с увреждани. „Не го гоним по улиците, както се е случвало с предишните министри. Той сам идва при нас. Той е наясно с нещата, но трябва политическа воля. Без политическа воля ние доникъде не можем да стигнем. Основната ни борба е средствата да отиват по предназначение. Моето дете е на 23 години и за него промяната е в пет лева повишение на социалната му пенсия. Тук не става въпрос само за пари, но с тези 145 лева никой не може да оцелее. Държавата по никакъв начин не ни помага за отглеждането на деца с увреждания. Няма място, което децата с тежки гръбначни увреждания да посещават. Ако на мен ми се наложи да вляза в болница за два дни, аз няма къде да оставя детето си. Искаме елементарни неща“, каза Иванова. „Хората с увреждания не могат да си намерят работни места, работодателите ги отбягват, водени от присъщия им егоизъм да не се ангажират с хора с проблеми“, коментира пък лидерът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. „Всички те искат да работят и огромна част от тях могат да работят, но нямат възможността да го направят. Може би работодателите трябва да бъдат насърчени по някакъв начин може би през данъчно облекчение, само че българската фискална система не остава кой знае какви пространства за това“, допълни той. „Няма да намерите един човек в България, който да каже, че е добра системата за грижа за хората с увреждания, защото от много време тя не е променяна“, смята бившият социален министър Ивайло Калфин. Според него трябва да се промени концепцията на системата. Хората с увреждания „на практика получават една присъда от ТЕЛК, която ги праща у дома. Трябва да се въведе нещо, което го има в Световната здравна организация и което оценява какво би могъл да работи човек със съответното увреждане. Цялата система работи около това тези хора да са полезни и да се социализират членовете на семействата им, да не са обречени да седят вкъщи и така нататък“, каза още Калфин пред БНР.“ – в. „Сега“.

„КНСБ хвали социалния министър Бисер Петков е един от най-добре подготвените министри в кабинета и не е политически ангажиран. Това заяви Пламен Димитров от КНСБ пред БНТ. По думите му реформите в сферата не се правят на площада. „Втора година се подготвя закон, който урежда фазата на изплащане на втория стълб на частните пенсионни фондове. Изключително тежък въпрос, по който се работи активно от години и мога да кажа, че Бисер Петков е един от малкото специалисти в тази област“, посочи лидерът на КНСБ. Според събеседника му в студиото лидерът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов има около 80 хиляди души с увреждания, които се нуждаят от чужда помощ. „Когато започваш да уреждаш проблема на парче, ще сбъркаш. Има около 80 хиляди души с увреждания, които се нуждаят от чужда помощ. Тук се предлага решение на 10 хиляди от тях“, смята специалистът по повод готвените промени и Закона за личната помощ. И според двамата законопроектът за личната грижа, предложен от майките на децата с увреждания, не може да реши проблема напълно.“ – в. „Стандарт“.

В. „24 часа“ съобщава за сватбата на експрезидента Росен Плевнелиев и Деси Банова:
„След скромния граждански ритуал и венчавката в най-тесен кръг в София за сватбата младоженците избраха дома си Президентът на републиката (2012-2017) Росен Плевнелиев се врече днес във вечна вярност на най-красивата жена, която допреди няколко месеца обявяваше кога ще има слънце над България. А избраницата му, която след 3 месеца ще го дари със син, се казва вече Десислава Банова-Плевнелиева. Може би понеже тя винаги знае в аванс прогнозата за времето, най-специалният ден бе слънчев и воалът на чудесната рокля на ослепителната булка остана сух. Заваля чак след края на вълнуващите ритуали. По обяд Деси и Росен вече бяха семейство Плевнелиеви по законодателството на държавата. Те се подписаха в столична ритуална зала в изключително тесен кръг. Свидетели станаха единствено децата им – неговите синове Асен и Павел и нейната дъщеря Йоанна, тъщата на президента Лили и кумовете, които са близки приятели и на двамата. След като си обещаха да са заедно, докато смъртта ги раздели, младото семейство се отправи към столичен храм, където се врече и пред Бога. Младоженецът и невестата с корони пиха вино от обща чаша – чашата на спасението, обиколиха три пъти в кръг около аналоя и получиха Божията благодат, която ги претвори в „една плът“, и така станаха, по думите на ап. Павел „домашна Църква“. Макар че за Плевнелиев този брак е трети, а за Банова-Плевнелиева – първи (с бащата на дъщеря си, с когото се раздели дълго преди да пламне любовта ѝ с топполитика, тя е живеела на семейни начала), президентът се вълнуваше не по-малко от избраницата си. Булката Деси Банова бе като излязла от приказките – ефирна, нежна и красива в стилната си рокля с шлейф и с бродиран воал, който не покриваше свободно падащите ѝ на вълни коси, в които пък имаше цветя в багри, различни от белите и кремави рози в букета. Младоженецът бе с папийонка. Президентът Плевнелиев нееднократно е заявявал пред близките си приятели, че Деси е прекрасна – не само като красива жена, а преди всичко като Душа и Човек с главни букви. След венчавката семейство Плевнелиеви се прибраха да празнуват у дома си в столичен комплекс от затворен тип – там, където живеят и където се готвят да посрещнат наследника си в средата на септември. Противно на писанията в жълтите медии сватбата не бе пищна и младоженците не се къпаха във вана, пълна с шампанско. Тържеството бе в същия състав – само децата, кумовете и тъщата. Майката на Деси е човекът, който първи усеща, че между двамата има любов. Тя е с дъщеря си на връчването на наградите на фондация „Стоян Камбарев“ на 24 април 2017 г. Тогава Деси разговаря с бъдещия си съпруг и отстрани се вижда, че на двамата им е приятно един с друг. След есемеси и разговори по телефона двамата уговарят едно августовско кафе в къщата на Плевнелиев на Атон. След това любовта се развива с шеметна бързина…“ – в. „24 часа“.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук