Един репортаж, излъчен по телевизията и касаещ заплащане на такса за амбулаторен преглед на дете в спешно отделение, повдигна отново въпроса за това какво заплаща пациентът, когато посети спешното отделение на болница.
За да бъдат предотвратени конфликти в спешните отделения занапред, е важно да се поясни какво е спешно състояние, кога пациентът заплаща за оказаната му медицинска помощ и в кои случаи му се полага безплатна такава, пише medicalnews.
Спешно състояние-как се определя?
Дефиницията за спешно състояние се съдържа в МС „Спешна медицина“. Преценката дали едно състояние е спешно е изцяло медицинска, т.е лекарите преценяват дали състоянието е спешно като прилагат обективните критерии на тази дефиниция към конкретното състояние на пациента.
Спешно състояние е всяка остра или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, изразяваща се в нововъзникнало или в промяна на съществуващо заболяване, увреждане или друго състояние или обстоятелство, а също и усложнение при родилка, застрашаващо здравето и живота на майката и плода, с достатъчна по сила тежест, което може да доведе до смърт или до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизненозначими органи и системи, в това число критични нарушения в жизненоважните функции, загуба на функция на орган или на част от тялото, временна или постоянна инвалидизация, ако не се предприемат незабавни медицински действия, целящи физиологична стабилност и/или ефективно дефинитивно лечение на пациента.
Болката в ухото е симптом, а не заболяване. В конкретния случай няма никакви обективни данни пациентът да се е намирал в животозастрашаващо състояние, което може да доведе до смърт или тежки и необратими увреждания на органа или инвалидизация.
Притеснението на родителите не е критерий за спешност, макар да е напълно разбираемо и обяснимо във всяка ситуация, в която детето е болно, чувства болка или някакъв дискомфорт. В същото време обаче спешните отделения са място за хора в състояния, отговарящи на горните критерии и които наистина следва да получат адекватно, незабавно лечение, за да не изгубят живота си или да не получат трайно увреждане.
За пояснение: спешни случаи не са конюктивитите, хремата, наличието на кърлеж, температурата (освен в някои случаи), натъртвания, чуждо тяло в окото. При всички положения е ясно, че пациентът не може да прецени винаги дали състоянието му е спешно или не, но в съответствие с преценката на лекаря и крайният извод за състоянието му, ще заплати оказаната му помощ или тя ще бъде безплатна.
Какво (не) се заплаща в болниците?
В болниците не се заплаща оказаната спешна медицинска помощ до хоспитализацията без значение от осигурителния статус на пациента. Ако спешният пациент бъде хоспитализиран, той ще заплати оказаната му болнична помощ само ако не е осигурен, на основание чл. 109 от Закона за здравното осигуряване. Осигурените пациенти не заплащат лечението по клинична пътека или амбулаторна/клинична процедура, по която са били хоспитализирани.
Болниците не оказват извънболнична медицинска помощ по договор с РЗОК. Те не могат и нямат право да сключват договори с НЗОК за оказване на този вид помощ и ненапразно тя е наречена ИЗВЪНболнична.
Ето защо, ако пациентите получат такава помощ в болница, то те дължат заплащане за същата. Ако лекарят прецени, че пациентът не отговаря на критериите за спешност, няма основание да му окаже безплатна медицинска помощ. Ако го направи, тя няма да бъде заплатена нито от РЗОК, нито от МЗ по реда на Методиката за субсидиране на лечебни заведения. Първична или специализирана извънболнична медицинска помощ се оказва само от ОПЛ (общопрактитуващи лекари) или специалисти от извънболничната помощ.
В Наредбата за осъществяване на достъп до медицинска помощ изрично се посочва, че „лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал. 1, за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба.“
Болниците нямат сключен договор за оказване на ИЗВЪНболнична медицинска помощ, защото НЯМА клинична пътека, клинична процедура или амбулаторна процедура, по която да се сключи такъв договор. Следователно, имат право да изискват плащане във всички случаи, когато не е налице спешно състояние и когато пациентът не е хоспитализиран.
Къде можем да бъдем прегледани след работното време на личния лекар, ако имаме притеснения за здравето си?
Националният рамков договор предвижда задължение за изпълнителите на извънболнична помощ да осигуряват достъп до медицинска помощ извън обявения си работен график по един от следните начини:
чрез дежурен кабинет на груповата практика за ПИМП, в която е съучредител; чрез дежурен кабинет, организиран на функционален принцип на базата на сключен договор с други лечебни заведения и утвърден от лечебните заведения график за осигуряване на дейността на кабинета;
по договор с най-близко разположеното лечебно заведение за болнична помощ, което е разкрило дежурен кабинет или разкрит филиали за спешна медицинска помощ;
индивидуално чрез 24-часово осигуряване на консултации по телефона, осъществяване на необходимите дейности в амбулаторията или в дома на пациента по преценка на ОПЛ;
Подчертавам, че лечебните заведения, с които ОПЛ може да сключи договор трябва да се намират на отстояние не повече от 35 км от месторазположението на практиката на ОПЛ (относимо за всеки един от адресите на практиката едновременно).
От посочените права (и задължения) се ползват всички пациенти, като никъде в закона не е предвидено, че неспешен преглед на дете (или пенсионер, инвалид и т.н) в спешно отделение не се заплаща. Подобни изключения няма, което е обяснимо.
Спешните отделения имат важна функция в системата на здравеопазването и е наша (на всички ни) отговорност да се съобразяваме с това, защото следващият път може някой от нас да се нуждае от спешна помощ, която няма да получим своевременно, защото спешният екип ще е ангажиран да вади трън от петата на някой притеснен пациент посреднощ. Нека бъдем отговорни както към своето, така и към здравето на всички нас. И да не забравяме, че в някои държави повикването на линейка от неспешен пациент струва много повече от 30 лева.