След 45 години комунизъм и 29 години демокрация е времето за реформи в културата

0
1967

Българската култура е в криза. Българската култура е в изолация. Това заяви по време на пресконференция Асен Асенов, мениджър в областта на културата.

Той заедно с културолога проф. Александър Кьосев и издателя Манол Пейков обявиха създаването на Движение „Реформи в културата“. Движението вече има своите виртуални и реални последователи във Фейсбук. Социалната мрежа е мястото, където за пръв път са споделени тези 12-точки за реформи. Общността е създадена на 24 май и има над 500 последователи, сред които авторитети и известни личности в културата.

Целта на движението е най-накрая България да има своя визия и най-малкото национална стратегия за развитие на културата.

Защо? Издателят Манол Пейков припомни думите на Уинстън Чърчил. Когато във временна на война предложили, че най-лесно е да се вземат парите от културата – Чърчил отговорил: Тогава какво защитаваме?

От изолацията на българската култура страда публиката. Капсулацията според Асенов е до такава степен, че в нито един столичен театър няма достъп до международно съдържание.

За сравнение в Любляна, където има четири театъра – публиката има достъп до международно съдържание.

Така парите в културата, освен че са малко, се управляват и лошо в наследената от комунизма система от културни институции.

Много са известните българи, чието име се свързва с България, но за да са това, което са, зад тях стоят други държави. Асенов даде пример с някои от тях като Тео Ушев, който спечели номинация за „Оскар“ за филма си „Сляпата Вайша“ от името на Канада, а не от името на България.

Констатацията на Проф. Кьосев в този аспект, е че страната ни губи ежегодно таланти именно заради липсата на условия и подкрепа. Читалищата не изпълняват своята мисия на културни институции. Библиотеките, особено училищните, са в окаяно състояние. А, за да има елитен спорт, е нужно да има условия за масов.

Така въпреки, че това е петото правителство, което се ангажира с драфт на стратегия за развитие на българската култура – такава все още няма.

Затова от Движение „Реформи в културата“ са се амбицирали да напишат такава и да лобират за нея, като първо изготвят анализ в различните културни направления. 12-те точки за реформи в културата, които се споделят в социалната мрежа ще бъдат оформени и като петиция, която всеки ще може да подпише, защото е нужен граждански натиск. Преамбюлът на документа изхожда от културата като конституционно право на всеки.

Сред приоритетите във визията за тази промяна са: подкрепа на ключови културни институции, които се явяват „банки“ на национален културен капитал, грижа за творческия потенциал на творци и художествени обединения, грижа за равноправния достъп до култура и до творчество на всички български граждани, присъствие и достъп на българска култура в най-малките населени места, информираност за световни културни процеси и явления, достъп до най-съвременни европейски и световни културни съдържания.

Принципната програма се състои от тези 12 точки:

  1. Дългосрочна национална стратегия за развитие на културата;
  2. Справедливо финансиране според приноса на културните индустрии; Гъвкави модели и инструменти за финансиране;
  3. Реформа в библиотечното, музейното и читалищното дело;
  4. Устойчиви и подкрепящи политики към българската книга и четенето;
  5. Подкрепа за културната периодика;
  6. Културни формати в обществените медии;
  7. Равноправна конкуренция и борба за иновации между всички гилдии и творци;
  8. Подкрепа на съвременното изкуство;
  9. Подкрепа на алтернативната сцена и на младежките култури, на културните инициативи на самите граждани, на културните инициативи на сдруженията;
  10. Ревизия на опазването на културното наследство – около, което има корекционни схеми и имитации;
  11. Развитие на културните компетенции на младите хора – така ще бъде постигнат истински пазар на културни продукти, който в момента е подменен от своя медиен двойник. За нас това е особено важно – тази обвързаност на културните и образователните политики
  12. Необходими са политики, които да доведат до прекратяване на изолацията на българската култура и подкрепа на международно културно сътрудничество и обмен. Представяне на международно културно съдържание в България; Представяне на българско културно съдържание равноправно в света и в Европа. Поставяне на важни български събития в календарите на европейското и световно изкуство.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук