Скандалът с чалга-певицата, посегнала на творчеството на Никола Вапцаров, се разрази след 24 май, видя Информационна агенция „Дейли Прес“.
Но темата за посредствените текстове в музикалното развлечение остава. Защото там поезията не просто отсъства, а е заменена от примитивна реч, насечена в ритъм. Посредственият резултат се поднася и изживява като тотален хит. Привидно обществото се е примирило с недоразуменията, но се оказва, че не е съвсем така.
Анкета със студенти в центъра на София преобръща представите, че младите хора са безкритични към качеството на заобикалящата ги музика, родена от съвремието.
Телевизионната репортерка Елица Кънчева (дъщеря на Лили Вучкова и бившия шеф на „Забавна музика” в БНТ – Любен Кънчев) излезе на улицата и попита минувачи пред Софийския университет кои текстове смятат за най-абсурдни. И кои за добри. Първият посочен анти-пример бе„Антилопа” на Тита.
„Да е живо и здраво момичето, харесва ми като певица, има данни, но втория-третия стих… за дисплея и панела… само за себе си говори това…”, казва с ирония Аня Ганева.
На случаен принцип е спрян и Стилиян Ангелов, който отсича: „На Гери-Никол текстовете са абсурдни. Много хора ги харесват, но на мен лично не. Особено за яката дупара”. „На Константин Трендафилов – не си спомням как се казваше, пееше се за кекс и как снощи го е правил, и всичко е точно”, това е примерът в кавички от Борис Илиев.
Ето и мнението на Денислав Станишев:
„Всички текстове на Криско са абсурдни, защото се пее за най-пошлите неща в съвремието на българското общество. С чалга текстовете са на горе долу на едно ниво. Имаше там нещо за кътници–мътници… Проблемът е, че гледат да римуват, и пеят пълни глупости. Целта на една рап песен е не да римуваш нещо, а да предложиш нещо смислено”.
Гергана Михайлова: „Направих си труда да чуя новото популярно парче на Слави Трифонов и на Криско. Бях потресена и от текста, и от музика. Не знам къде бдят институциите. Къде са институциите всъщност и защо не реагират? Имаше „ще те убия”, което за мен си е заплаха”. В класацията „за” на същите млади хора не присъстват заглавия от съвременната популярна музика. Като добри текстове те цитират „Бяла тишина” от репертоара на Георги Минчев, „Бягство” на дует „Авеню” (защото: „в днешните песни няма такава емоция”), „Клетва” на „Щурците” (много смислен текст, сега за абитуриентите е много подходяща”), „Спасение” и „Елмаз и стъкло” на „Б.Т.Р.”, (имат собствен поетически текст, баладична емоционалност, общ културен контекст, в който се списват, смислен и значещ”).
Анкетата бе излъчена точно на 24 май по БНТ. Цитираме я, за да остане и на печатен носител, а не просто да отлети в ефира. В нея студентите изтъкват още, че песните в българския поп и рок са пример за социална лирика, която не се среща в новата музика.