Нови изисквания за хранителните стоки. Вече ще е описано колко точно месо има в колбасите. Вече ще знаем, че когато купуваме кренвирши, съдържанието на месо в тях ще е минимум 50%. Подобни ще се изискванията за наденица и други колбаси. В каймата, съдържанието на месо ще трябва да е поне 70- 80 процента.
За млечните продукти ще се запише, че се приготвят от поне 5 литра мляко. Все още не е решено дали ще има изисквания и за безалкохолни напитки, шоколади и други храни.
Новите правила са подготвени от Министерство на земеделието, а целта им е да се избегне двойният стандарт в храните. В Италия например, има изискване безалкохолните напитки да съдържат поне 12% плодов сок. Затова това там производителите го спазвали, а у нас същата напитка се предлага с 5% сок.
В момента в България има стандарт „Стара планина“ за храните, но той не е задължителен. Вероятно по тази причина премиерът Бойко Борисов не знае защо нашите храни са далеч по качество и съдържание от европейските. Проблемът е в нашата градинка, а не в Европа, Борисов.
По-качественото, обикновено означава и по-скъпо. И е много вероятно новите изисквания да се отразят и на цените. Но ще се отразят ли реално и на здравето ни? Всеки четвърти българин е с наднормено тегло. Според диетолози, една от причините е в некачествените храни, които консумираме. Ще се промени ли това положение с новите изисквания?
Проф. Донка Байкова заяви, че качествените храни, които са по рецептурен състав с натурални съставки, са по-скъпи.
„Тези пълнители са само придаващи обем, структура, вкус, различни технологични овкусители, оцветители, добавки и пълнители – те са само натоварващи с калории, без хранителна плътност и стойност. Натоварват ни с калории и от тях имаме редица здравословни проблеми. На първо място свръхтегло и затлъстяване, висококалорични с нищожна хранителна плътност. Това означава, че в единица калории има минимално съдържание на жизнено важни и есенциални хранителни вещества. Всичко това, уви, се съдържа в качествените и по-скъпи колбаси”, каза експертът.
„Ние разчитаме от този месен продукт да получим т.нар. хемово желязо, което директно влиза в кръвотворенето, в производството на хемоглобин в тялото на човека. Когато имахме национални епидемологични проучвания, питахме децата ядат ли месо. Те отговаряха „да, ям”, при това почти всеки ден. Какво месо? Кренвирши. Когато компютърът направеше анализ на състава на кренвиршите, се оказваше, че там има минимално количество месо, а децата имаха нисък хемоглобин. Което означава, че сме направили валидизиране на тази наша находка”, разказа проф. Байкова.
Въпреки това, някои от добавките в колбасите са нужни, обяснява експертът.
„Има технологични добавки, без които не може да има колбас. Именно Е250 натриев нитрид. Без него колбасът кафенее на третия ден. Оттук нататък се борим за намаляване до технологичен минимум на тези добавки. Убедена съм, че ще останат само някои, без които не може”, заяви тя.
Проф. Байкова обясни, че производителите произвеждат често по-некачествени продукти, защото много хора могат или желаят да си купят само такива, съобщи Нова тв.