Това са последните думи на алпиниста Боян Петров, а после върхът го погълна!
Дни наред, вече повече от седмица, цяла България се моли за живота на Боян Петров. Алпинистът, който не само покорява върховете, но се бори най-вече със самия себе си. Човек, който на два пъти успя да надвие рака и всичките си страхове.
За боеца Боян Петров се е говорило, говори се и ще се говори много. Години наред. Без значение дали ще се върне от “джуджето” Шиша Пангма, или то ще остане вечния му дом. Горещо се молим да го видим отново и ще го правим, докато има и лъч надежда!
Днес обаче мрежата се взриви за пореден път и то не от чужди, а от думите на самия алпинист. Мненията и коментарите са много – колкото хора, толкова и позиции. Вие сами се опитайте да чуете гласа на Боян, докато ги е изричал. А мислите ще запазите за себе си…
“Не ми се тръгва. Не ми се заминава. Тук всичко е разцъфнало, толкова топло и хубаво. А там ще бъде студено”, това са последните думи на Петров към сестра му Александра Петрова.
Тя го попитала защо тогава отива към Шиша Пангма, а отговорът бил: “Ами няма как иначе, нали такава е мисията?!”…
Това са думите, които Александра чула за последен път от любимия си брат. А преди да отлети за експедицията, Боян Петров признава още нещо. Той с усмивка на уста коментира, че сам не може да повярва, че всичко му е наред.
“Добре съм, дори се чувствам отлично. Всичките ми проблеми се решиха и вече няма за какво да се тревожа. В чудесна форма съм, всичко е прекрасно. Даже се чудя може ли да е реално това?! И какво ли ми готви съдбата, с какво може да ме изненада оттук нататък”, пита сякаш сам себе си Боян преди да излети.
Мненията по форумите са разнообразни. Едни не виждат нищо особено в думите на алпиниста, а други вярват, че са били съдбовни. Смятат, че са знаци, които той не е успял да разчете правилно.
А вероятно е точно обратното и той знае много повече от всички нас. Защото нещото, което винаги е твърдял е, че: “Душите никога не умират. Те винаги се прераждат!”…
Каква е истината, тепърва може би ще разберем. Най-важното обаче е едно – да се поклоним пред Човека с главно “Ч” и да се молим за завръщането му.