Днес излезе последният доклад на „Pепортери без граници“, посветен на свободата на словото. И в него, България достойно се е сринала с две места надолу. И вече от 109-то сме на 111-то място. Затова гордо може да кажем, че България се нарежда на най-ниско място сред всички страни членки на Европейския Съюз. Но не само това – вече сме и под всички останали страни от Западните Балкани. Македония, една държава пред разпад, е преди нас. Честито!
Нека видим кои други велики демокрации са преди нас. Самоа. Гана. Намибия. Нигер. Киргистан. Мозамбик. Либия. Боливия…
И си мисля: Кой го е срам от това? Ето, аз например се срамувам. А пък имам честта да работя със свободни хора и от 25 години насам да изразявам свободно мнението си, независимо на каква цена. А кой друг се срамува? Този, който е подчинен? Този, който се съобразява? Този, който слуша? Този, който слугува…? Той срамува ли се?
Срамът е много полезно чувство. Той е морален стожер. Но аз не исках да чета морал. Нямам това право. Не се чувствам нито ментор, нито по-специален от другите хора в публичното пространство. Но се чувствам свободен. А цената на всяка една демокрация и целта на всяка една демокрация е точно тази – хората да се чувстват свободни.
И, между другото, знам къде са журналистите – те са на изхода на София и броят колите на софиянците, които напускат столицата по празниците. Големи празници – няма що.
Слави Трифонов, Фейсбук