Да има ясни правила и институционална рамка за действие при събития, които могат да бъдат определени като кризи, поиска Пламен Димитров, председател на УС на Дружеството на психолозите в България пред БНР.
Повод за интервюто с него е начина на отразяване на катастрофата край Вакарел в петък, 13 април.
Телефонни номера за информация на МВР – 02 / 982 51 54 и 0889 944 260
По думите му трябва да е ясно кой има достъп до тези места и как се отразява това в медийните програми. Стандартът да е за регулация на подобни събития – катастрофи, терористични атаки, промишлени или природни бедствия. Има европейски стандарти, които България би трябвало да прилага. Изоставането трябва да бъде преодоляно възможно най-бързо, смята психологът.
„Необходима е много бърза система за известяване на всички страни, които могат да бъдат въвлечени в спасителни и помощни операции. Тези места трябва така да бъдат овладени от властите, че достъп до тях да имат само хората, които реално помагат. Приоритет трябва да е човекът, а не новината и политическият привкус на интерпретацията по-късно“, заяви Пламен Димитров.
С хората, участвали в даден инцидент, се работи дълго след това. Много от преживелите го развиват класическо постстресово разстройство и се налага не само моментна, кризисна интервенция, каза председателят на Дружеството на психолозите в България.
„Обикновено хората започват да развиват тези постстресови и постстресови травматични реакции в един по дълъг период – седмици, месеци след това. Наблюдавали сме го и при хора, които са с изключително висок капацитет за справяне, каквито са професионалните групи – на лекарите или на полицаите“, обясни Димитров.
Той обясни, че тези състояния се развиват постфактум, не в моменталната първична реакция, която обикновено е тази адреналинова помпа, която ни пази чисто биологически и физиологично и дава ресурс за първично самостоятелно справяне.
След това обаче, когато се върнеш назад, когато трябва да възстановяваш раните, когато вече има период на успокоение, всички тези спомени нахлуват като мощни картини, като невъзможност да се поддържа нормалния живот, като едно постоянно връщане на сцените – образно и ситуативно.Практически тази травма продължава да работи, каза психологът.
Той смята, че е необходимо обучение на репортерите и на специалистите по медийна среда по съществуващите стандарти и добри практики. Според анализа му след тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“ в петък, 13 април има „вторично виктимизиране на слушателите и зрителите“.
„Когато една такава новина се поднася, тя събужда огромно напрежение, отключва стари травми и много често трябва много внимателно да се представи, като отразяването се приближи до конкретните факти и възможностите за подкрепа, а не тази визуализирана форма на вторичен медиен терор“, обясни Димитров.
Според него непрекъснато ставаме свидетели как катастрофични събития се отразяват по начин, който усилва техния травматичен ефект и хората стават двукратни жертви – веднъж от факта, от реалността на събитието, вторият път от начина, по който то се повтаря и натрапва в тяхното съзнание.
Психологът даде пример със САЩ, където 58% от американците се чувстват медийно застрашени, или иначе казано преживяват т.нар. медиен стрес от начина, по който се отразяват и селектират новини. Това е много сериозен социално-психологически проблем, тъй като касае гигантска маса от хора. Психолозите апелират да се направят подобни специализирани проучвания и у нас и са категорични, че медиите натрапват вторично болката и травмата от събитието.
Проблемът за психическите травми се неглижира включително и от медицинската система у нас. Качеството на човешкия живот и състоянието на хората невинаги са приоритет, въпреки че говорим за европейско развитие и европейски модели на мислене и действие, обобщи председателят на Дружеството на психолозите в България Пламен Димитров.