Като едно демократично общество сме длъжни да дадем повече обществена подкрепа на Комисията до досиетата. Само когато историята бъде прочетена и осмислена, ние ще можем да изпълним своя политически и обществен ангажимент. През годините за Комисията много се говореше, но малко бяха действията. Изникна дори въпросът дали някои от данните не са били заличени. Това заяви председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и председател на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, който днес откри кръглата маса „Комисия по досиетата – настояще и бъдеще“. Форумът се провежда в Зала „Изток“ на Народното събрание, а негови организатори са Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и фондация “Конрад Аденауер”. Гост-лектори на кръглата маса са ръководителят на Бюрото на фондация “Конрад Аденауер” за България Торстен Гайслер, юристът и университетски преподавател Веселин Вучков, председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, Екатерина Бончева от Комисията, проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България и журналистът Юлияна Методиева.
„Днес в обществото има противоречиви мнения по темата за Комисията по досиетата. Дори имаше определени политически сили, които предложиха тя да се закрие. Тази Комисия обаче е нужна. Тя ще помогне цялата истина за периода преди 1989 г. да излезе наяве. За целта обаче трябва да бъдат разгледани и анализирани всички информационни масиви“, посочи Цветан Цветанов. Той отбеляза, че още при създаването на Комисията 1 000 000 единици от архива на МВР са били предадени. „Макар и да минаха 29 години от идването на демокрацията, ние все още говорим за досиета. Това роди въпроса доколко работата на Комисията е изпълнена със съдържание“, посочи Цветанов и уточни, че днешният дебат е нужен, за да се очертаем как ще изглежда бъдещето на бюрото. „Дължим го на обществото“, категоричен бе председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
По думите му е нужен дебат дали обхватът на Комисията трябва да се разшири. Цветанов коментира, че теми като фалитът на банковия сектор през 1996-1997 г. са се превърнали в табу. Според него е редно да се запитаме дали отговорните за тази криза нямат общо с ДС. Той благодари на фондация „Конрад Аденауер“ за тяхната подкрепа през годините. „В Германия тази комисия получи обществена и политическа подкрепа и резултатите не закъсняха. Споделеният опит през години бе безценен за нас“, подчерта Цветан Цветанов.
Днес се занимаваме с осмислянето на комунистическите тайни служби. Комунистическият режим се крепи благодарение на своя репресивен апарат. Типичният немски перфекционизъм и мнителност помогнаха архивите с досиетата на бившите агенти да не се унищожат. Това каза на свой ред ръководителят на Бюрото на фондация “Конрад Аденауер” за България Торстен Гайслер. Той отбеляза, че много хора не са искали досиетата да се отварят, защото са взривоопасни. „Те могат да покажат, че някои от най-близките ни хора имат агентурно минало. Струва ли си рискът обаче никога да не разберем кои са хората, които години наред са ни лъгали? Не. Затова решението да се разкрият досиетата е правилно“, категоричен бе Гайслер и благодари на Цветан Цветанов и на Комисията по досиетата за активната им дейност за съхраняването на историческата памет.
„Радостен съм, че днес, точно 11 след създаването на Комисията по досиетата, имам възможността да направя отчет“, сподели председателят на Комисията Евтим Костадинов, който прочете доклад за дейността на службата в периода 2007 – 2017 г. Той препоръча да бъде осигурено допълнително спокойствие и време на хората, които се занимават с анализирането на данните, да си свършат качествено работата. „Изоставаме от западните страни в този показател и наше задължение е да направим всичко възможно да ги догоним“, обясни Костадинов.
„Общественото мислене може да се промени само чрез знание. Ние сме още жертви на едно много добре организирано невежество за комунизма, на един мит. Той може да бъде много лесно и ефективно разбит с конкретни знания“, бяха думите на проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България. Тя сподели задоволството си от промяната в учебния план и коментира, че политическата воля е ключова за справянето със съвременната комунистическа пропаганда.