Повишаването на тона и изострянето на схватката между президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов, които наблюдаваме през последните дни, имат дълбоки корени. Тук не става дума само за обикновено съперничество, каквото по естествен път се заражда между политици с различни визии.
Всъщност в много отношения Борисов и Радев са сходни като имидж, като политически продукт
И двамата са генерали, символизират „силната ръка“; това са политици с патриотични, умерено консервативни ценности, които говорят на езика на „обикновения човек“ и т.н. В леко ироничен план конкуренцията между Радев и Борисов доста прилича на класическия сблъсък между „Кока-Кола“ и „Пепси“. И в двата случая става дума за тъмночервени, с лек кафяв оттенък, газирани и сладки напитки. Рецептите за изготвянето и на двете, в които се таи техният зашеметяващ пазарен успех, са грижливо пазена търговска тайна.
Анализът за електоралната подкрепа на ГЕРБ показва, че близо половината от избирателите на партията на Борисов одобряват президента. Радев има възможност да „ловува“ в полетата на премиерската партия и дори да разшири електоралното си влияние там. Така че тук става дума освен за всичко друго и за ревност. Борисов няма как да не се противопостави на опитите да бъде „откъснато живо месо“ от електоралното тяло на партията му. Радев за разлика от Борисов е дебютант в политиката. Липсата на опит е най-голямата му слабост, но също и най-привлекателното му „биографично качество“. Летецът не е опетнен от дългото пребиваване в коридорите на властта. По данни от декември 2017 г. президентът получава одобрението на близо 60% от българите, министър-председателят – на 33% (обичайно е президент да получава по-голямо одобрение от премиер).
Сериалът „Борисов“ тече 3-ти сезон; неговата харизма няма как да не започне да избледнява; обратното – новакът Радев е в подем. Вярно е, разбира се, че президентът няма собствена партия. Засега. Значителният електорален капитал, който Радев трупа и има всички шансове да увеличи, може да послужи на БСП. Той вече работи в нейна полза. Самата БСП навлиза все по-агресивно в популистката националистическа ниша – позицията на Столетницата към Истанбулската конвенция е симптоматичен пример. Но популярността на Радев може да бъде използвана и за самостоятелен политически проект. Такъв проект обаче трудно би могъл да се реализира успешно.
Конфликтът по линията „а ти имаш ли вземане-даване с Пеевски?“
Следва от електоралните профили на двамата държавни мъже. Медийният магнат Делян Пеевски е фигура, за която има крайно негативни оценки в обществото. Пеевски преди всичко е ключова фигура в етническата партия ДПС. И двамата – и Радев, и Борисов, се опитват да „пришият“ Пеевски на другия.
Причината е повече от очевидна. Всеки, който си партнира с Пеевски и ДПС, няма как да претендира, че е автентичен патриот, поборник за българщината и пр. Ако се отклоня за момент от политическата коректност, бих казал, че образът на Пеевски прилича на мустакатата мома, за която всеки член на компанията бърза да каже на другите, че „никога, ама съвсем никога“ не е излизал с нея, не я е канил на срещи и пр.
Вярно е, че Радев получи електорална подкрепа и от ДПС, както посочи Борисов. Но тази подкрепа не беше решаваща за това авиаторът да кацне на „Дондуков“ 2. От своя страна министър-председателят Борисов работи много добре и с ДПС, и конкретно с медийния магнат Пеевски. Спомняме си медийния комфорт, който осигуряваше империята на Пеевски на кабинета „Борисов“ 1. Едва след като депутатът от ДПС и партията на Борисов развалиха достлука, медийният чадър падна. Тогава „чорапът започна да се разплита“ и започнаха и проблемите за ГЕРБ. Но в момента, през третия мандат на Борисов, „дъждобранът“ действа с пълна сила. Пеевски не само закриля ГЕРБ от техните опоненти чрез вестниците си, но охотно дава трибуна за изява на най-пламенните и верни Матросовци на най-голямата управляваща партия. Депутатите на ГЕРБ чудесно си партнират с тези на ДПС – подкрепата им за закона на Пеевски, Цонев и Хамид срещу т.нар. вторично разграбване на КТБ (Законът за банковата несъстоятелност) е съвсем пресен, много показателен пример. Ако държавният глава е последователен в критичната оценка, която по същество направи на Делян Пеевски, той трябва да наложи вето на въпросния закон. Последният нескрито защитава интересите на магната и депутат от ДПС.
Няколко думи и по отношение на вчерашните реплики на министър-председателя и призива му към Радев да го даде на прокуратурата, ако има данни за връзките му (на Борисов) с Пеевски. Трябва да се прави разграничение между нарушения на закона и състав на престъпления, от една страна, и политическа отговорност, от друга. Няма акт в България, нито в Наказателния кодекс, нито другаде, който да забранява на една партия да работи с ДПС.
Само че политическата отговорност
за такива „орташки взаимоотношения“ е огромна
тежи като воденичен камък, защото имиджът на движението на г-н Ахмед Доган е доста особен. Всяка политическа партия, включително тази на г-н Борисов, се стреми да се дистанцира от него. Друг е въпросът дали връзката между ГЕРБ и ДПС е само платонична (и в рамките на закона) или е била консумирана – т.е. протекла е и продължава да се осъществява и с извършването на престъпения. Ако има данни за това, тук безспорно трябва да се произнесат специализираните органи.
При всяко положение обаче схватката между президент и премиер ще продължи с още по-голям и разгорещен размах.