Почетоха две години от смъртта на Трифон Иванов

В деня на втората годишнина от смъртта на легендарният футболен национал Трифон Иванов, футболен клуб „Етър” почете паметта му като показа фланелките, с които приживе той е играл през годините. Бялата, с която защитава цветовете на България и участва в лудото американско лято на 1994 г. и виолетовата, с която играе за любимия си „Етър”.

Освен това на траурния кът на входа на стадион „Ивайло“ беше разпънато и фенско шалче с надпис „Трифон Иванов. Завинаги един от нас”. До портрета на железния защитник бяха поставени три червени карамфила, символ на неговият запазен №3, а под тях имаше горящо кандило. За разлика от миналата година, когато на първата годишнина от смъртта му беше открита паметна плоча на входа на стадиона в Търново, тази година нямаше организирани мероприятия.

В своя профил в социалната мрежа Фейсбук, дъщерята на Трифон Иванов, Галина публикува некролог от семейството и написа: „Две години по-късно, останаха мечтите да се срещнем някога някъде отново, Тате!”.

Роднините, близките и приятелите на футболиста почетоха паметта му с панихида на гроба, върху които разпръснаха свежи цветя. От името на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново пък беше поднесен огромен венец.

Във фейсбук стотици хора също отдадоха почитта си към железният защитник: „Велик човек с голямо сърце. Поклон пред паметта на един велик българин.” „Капитане, ти завинаги ще останеш в сърцата ни”, „Легендите не умират”, „Истински човек и един голям българин”, „Сърцат спортист, идол на много хора”, бяха само малка част от думите, написани в памет на Туньо.

Трифон Иванов почина на 13 февруари 2016 г. сутринта в дома на приятелката си Валя в търновското село Самоводене. Половин година преди това, през лятото на 2017 г. той претърпя инфаркт, но лекарите успяха да го спасят. Футболистът се вслуша в съветите им и спря цигарите и започна диета за отслабване. Увиу оказа се твърде късно. Вторият инфаркт се оказа фатален. Туньо, както го знаят всички футболни фенове у нас, е роден на 27 юли 1965 г. и според спецовете е най-добрият централен защитник в историята на българския футбол. Избран е в Идеалният отбор на България за всички времена. Своята кариера започва в „Етър” Велико Търново през 1983 г. Минава прец ЦСКА, „Бетис”, двата виенски гранда „Рапид” и „Аустрия” , „Нюшател Ксамакс”, „Флоридсдорфер”. В кариерата си той има 353 изиграни официални мача и 45 гола. Доста рядко срещано от един центрлен защитник. Прекратява състезателната си кариера на 36 години през 2001 г. За българския национален отбор има 76 мача и 6 гола. След като окачва бутонките той се пробва в петролния бизнес, но търпи неусех. От 1 юли 2014 г. до смъртта си е председател на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново.

/монитор