Тези дни попаднах на една статия, написана от соросоиди, за това „какво щеше да бъде, ако беше останал социализмът“. Тя, разбира се, е иронизираща, пише че нямало да има свободен Интернет, а компютрите щели да са калпави и т.н.
Но нека аз ви кажа какво щеше да бъде, на база на истински факти, а не на инструкции, спуснати от финансиращата фондация.
Ако социализмът беше останал и бе продължена политиката на др.Тодор Живков, днес щяхме да сме нещо от типа на… Южна Корея.
Да, сигурно ви звучи шокиращо, но е точно така.
Политиката на Живков много приличи на политиката на правителствата на Южна Корея. Погледнете в историята на 70-те и 80-те, и ще видите, че тази държава изобщо не е демокрация, няма висок стандарт, дори е малко по-зле от България. Има ограничения в пътуванията (стреля се по границите), управляват я диктатори, има протекционистична политика и пр.
Онова, което тръгна да прави Тодор Живков през 80-те, е същото, което направиха в Южна Корея. Но там успяха да го направят, а тук „демократите“ победите и разсипаха държавата.
Идеята на Живков е да изгради хибирд между социализъм и капитализъм като освободи малкия бизнес, а остави големите корпорации държавни.
Т.е. това, което е днес Южна Корея. Има 2-3 гиганта, които формално са частни, но реално са под държавен контрол. Надолу малкият бизнес е освободен. Въпросните гиганти работят като „помпа“ за валута от чужбина, а бизнесът надолу разпределя приходите по методите на дребното предприемачество и добре платената работна сила.
Южнокорейският модел е доста сходен и с модела на социализъм на Тито в Югославия. Дребен бизнес – свободен, нагоре е Партията.
В момента подобни схеми се осъществяват във Виетнам и Куба, и бъдете сигурни, че до 10 години ще им дишаме прахта.
Най-успешният пример за подобен модел е Китай, който очевидно ще превземе икономически света. Ние сме малки за подобни цели, но в относителен план бихме могли да го постигнем.
Та какво щеше да бъде в България, ако беше останал социализмът?
Да, щяхме да ползваме компютър „Правец“. Точно както корейците си ползват техни компютри. Но щеше да е доста по-качествен, точно както се вдигна качеството и на „жълтата техника“. Припомням, че думата „жълта“ като нарицателно за некачествена, дойде точно от корейско-тайванското самообучаване на индустрия.
Да, щяхме да имаме качествен Интернет. И нямаше да е ограничен. Точно както в Корея има. Та дори в Китай има свободен Интернет. Ограничени са основно сайтове, свързани със събитията на площад „Тянанмън“. Дори те могат да се достъпват през „проксита“.
Да, щяхме да караме ЗАПАДНИ автомобили. Но нови, а не стари като сега. Защото щяхме да имаме пари да си ги купим. Вероятно щяхме и да произвеждаме свои коли. Както Южна Корея произвежда.
Със сигурност нямаше да имаме 2 милиона емигранти, с всички демографски последици.
Нека уточним и какво НЯМАШЕ да се случи.
Нямаше да има паразитна класа от реститути. Реституцията е едно от най-големите малоумия на прехода. Тя не създава предприемачи и бизнесмени, а създава рентиери. Освен това, тя е основната причина за банкрута на много предприятия, които не бяха приватизирани пазарно (срещу пари), защото се чаката делата за реституция да минат. После предприятията фалираха и ги раздадоха без пари – срещу бонове, компенсаторки, РМД-та. Преди това обаче за много от тях имаше ПАЗАРЕН интерес – да ги купят срещу пари.
Със сигурност нямаше да има паразитни чуждестранни инвестиции. Да, в Южна Корея повече чужди инвестиции са нежелани. Защото инвестиция, която усвоява вътрешния ти пазар е чист грабеж. Ние обожествихме всякакви инвесиции и в момента сме се превърнати в дойни крави на западните корпорации. В Южна Корея чужди инвестиции може само в бизнеси за износ. Т.е. които ще носят пари. Същото е и в Китай.
Със сигурност нямаше да им многобройните паразитни НПО. Да, няма ги. А Корея воюва със Сорос, който се опита през 80-те да срине икономиките за цяла Азия. В Корея се спасиха след патриотичен призив народът да си продаде златото на държавата, за да се гарантира валутата вон. И успяха.
Със сигурност нямаше да я има партийно-политическата вакханалия и това превръщане на държавата в слуга на олигарсите.
Нямаше да ги има позорните концесии с 2% такса за държавата.
Нямаше да има безплатни американски бази. Щяха да си плащат за всичко.
Нямаше да изчезне Българската армия. Южна Корея има страховита армия. При това без държавата да банкрутира от това.
И със сигурност нямаше да има псевдо-демократични медии, които преди се хранеха от това, че собствениците им станаха едри приватизатори, а сега се хранят от грантове на Сорос.
Ето това е истината за социализма, който загубихме. Той ни изведе до 28 място в света. Реформите на Тато от 80-те щяха да ни качат още по-нагоре. По-нагоре, а не по-надолу…
Ако не повярвахте на тази статия, влезте в Гугъл и напишете „south korea economic history“. Мисля, че поне английски знаете. Сорос не наема слуги, които не знаят английски…
Добри Божилов
13.02.2018