Кръгла маса за учредяването на Клъстер за “Свободно слово, медии и журналистика“ се проведе в хотел „Анел“ в столицата. Срещата бе почетена и от специални пратеници от няколко посолства у нас – на Русия, Германия, Финландия и Чехия.
Интерес към събитието проявиха журналисти от някои от най-големите национални медии, сред които вестниците „Капитал“, „Дневник“, „Банкеръ“ и „Телеграф“; телевизиите „Евроком“, BiT и „България 24“; Българското национално радио, агенция „Франс Прес“, СЕМ.
Двама от инициаторите Кристиян Коев и Даниел Бузов собственик на сайта „BuLNews“, посочиха важни проблеми, които имат българските журналисти и собственици на медии. Като основен проблем бе посочен начина им на финансиране от държавата чрез държавни пари от еврофондове и реклама на държавни институции.
Клъстерът си поставя за цел даспомага и малки медии да имат достъп и създаване на европроеткти, с които да се финансират, както да помага с безплатни юридически консултации на журналисти, имащи проблеми, заради дейността си, пише Афера. В клъстера могат да влязат не само журналисти и собственици или управители на медии. Това е сдружение, което се бори за свободата на словото у нас. В него могат да се включат също така фирми, физически лица от различни сфери, граждански организации и въобще всеки, който е съпричастен към каузата.
По време на дебата беобсъдено как да се определя една медия за легитимна, ако няма яснота и рамка за собствеността и регистър, в който да фигурира. Заявено бе, че свободата на словото е в пряка зависимост от плурализма на медиите и тяхното подпомагане, а нуждата за създаване на подобен вид организация е да бъде посредник между гилдията с нейните проблеми и нужди и държавните институции.
Инициаторите на форума категорично зоявиха, че нямат нищо общо и странят от корпоративните войни, които се водят напоследък в държавата. Сред основните приоритети на клъстера, бе посочено да бъде дефинирано самото понятие „медия“, катотрябва да има разграничение между истинските журналисти и тези, които ежедневно бълват всякаква информация.
В основата на инициативата освен адвокатска, счетоводна, рекламна фирми, са и сайтовете: „АЛАРМА“, „Български журнал“, „МИГnews“ , „BuLNews“ „НАКРАТКО“.
„За да се промени нещо трябва да не идентифицираме само проблемите, а да се предприемат конкретни юридически издържани предложения“, каза водещият кръглата маса, както и председател на клъстера Кристиян Коев. Регионалните медии бяха представени от информационния лидер на южното ни Черноморие – сайтът „Флагман“. Собственикът на сайта“Флагман“ Катя Касабова повдигна въпроса дали хората знаят какво е да се поддържа медия с 12 човека и 30 уникални статии ежедневно, как се финансира подобна медия и колко е трудно да се оцелее, което отново повдигна въпроса за финансирането на медиите. Тя сподели, че се водят дела с нейната медия, с което се повдигна въпроса и за натиска върху свободните медии, като бе посочено, че Веселина Томова от „АФЕРА“ има същият проблем, който се дискутира от участниците и единодушно всички обявиха, че трябва да й се помогне.
Участниците бяха единодушни, че свободните медии се репресират както от държавни институции, така и от престъпни организации.
Обсъдето бе и че е наложително да се сложи рамка на това кое е „фалшива новина“, тъй като тя често идва не само от медиите, но и от институциите, и дали анализ или прогноза са „фалшиви новини“, както и налагането от властта на понятие „фалшиви новини“ за изричане на истината за управлението на същата тази власт.
Кристиян Коев сподели, че е изумен от страха и зависимостта на много собственици на медии и журналисти, които са се обадили да питат кой друг ще присъства на форума, дали ще има камери, за да не бъдат заснети и заявенотожелание да присъстват, но „нали знаеш…“ Именно заради тези страхове, които подхранват настоящата ситуация на журналисти и медии в България,страната ни е на 109-то място по свобода на словото и медиите в света.
След месец учредителите на медийния клъстер ще организират нова среща. Този път на нея ще бъдат поканени членове на комисии в парламента, с които да бъдат обсъдени същите въпроси и ще бъдат отправени конкретни предложения за промени в законодателството, с които да се гарантира свободата на словото.