Над два милиона и половина приходи са донесли за 2017 г. българските обекти в списъка на световното материално културно наследство на ЮНЕСКО. Цифрите, разбира се, са донякъде относителни, тъй като централизирана информация за това няма нито в Министерството на културата, нито в Министерството на туризма. Някои от музеите, отговарящи за съответните паметници, пазят данните като конфиденциални. Другаде обектите от този списък се посещават „в пакет“ с други в съседство, но извън листата на организацията към ООН за образование, наука и култура. На трети места пък, като Старинния Несебър и комплекса на Рилския манастир, приходите от културен туризъм се съчетават с тези от други видове туризъм.
Българските обекти, включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, засега са седем – Казанлъшката тракийска гробница, Боянската църква, Ивановските скални църкви край Русе, Мадарският конник край Шумен, Стария град в Несебър, Рилският манастир и тракийската гробница в с. Свещари, а в списъка с природното наследство на света са 3 – Национален парк Пирин, природен резерват Сребърна и старите вековни букови гори на Карпатите и други региони в Европа (съвместно с други европейски държави). За сравнение – Италия и Гърция, европейските страни, непосредствено след които за наша гордост се нареждаме по броя на запазените културно-исторически паметници, са вкарали общо съответно 44 и 17 обекта в тези списъци. Гръцките забележителности обаче са вписани там далеч по-късно от родните. Ние сме съизмерими с белгийците, които в сърцето на Европа са регистрирали също 10 феномена в регистъра.
ЮНЕСКО не е финансираща организация, така че България не получава нищо от нея за поддръжка и технически иновации на обектите. По-скоро е обратното – тя трябва да инвестира, за да ги запази в такъв вид, че да отговарят на световните критерии, свидетелства опитът на попадналите в листите. Но пък не става дума и само за престиж: тези обекти по принцип се очаква да генерират голям туристически поток и съответно значителна възвращаемост на вложените средства. В чужбина има агенции, които организират турове специално към тях. Важно е обаче и как ще ги популяризираме, което е въпрос на национална политика.
Казанлъшката тракийска гробница е сред първите наши забележителности, приети в списъка – през 1979 г. Всъщност там посетителите влизат в „дубликат“ на паметника, който може да бъде разгледан във всеки ден през годината. Още през 1973-1974 г. от екип, ръководен от арх. Младен Панчев, е изградено копие в мащаб 1:1 за туристите, за да се съхрани оригиналът. За 2017-а над 41 000 души (над 24 хиляди българи и почти 17 хиляди чужденци) са се отбили в него, генерирайки приход от повече от 165 000 лв. при средна цена на билета 4 лв. (стандартният е 6 лв., но има различни отстъпки и пакетни билети). Сумите се реинвестират в обекта. Все повече любознателни от азиатските страни – Япония, Китай, Тайван, имат интерес към гробницата, констатирал е Момчил Маринов – директорът на местния исторически музей „Искра“, който стопанисва старината. Музеят е изпълнил проект за дигитализиране на основни експонати от тракийската епоха, а преди 4 години бе подновено изцяло експозиционното пространство в копието на тракийската гробница.
Паметникът от ІV-ІІІ в пр. Хр. е единственият от този вид в целия свят. Но в оригиналната гробница се влиза само и единствено от специалисти. Казанлъшката тракийска гробница е своеобразна „ракета носител“ за вписването на Долината на тракийските владетели в листата на ЮНЕСКО, обяснява той. През 2016 г. Долината на тракийските владетели бе вписана в Индикативната листа (на чакащи одобрение обекти) на ЮНЕСКО, уточнява зам.-директорът Радослав Петков. Статутът на зоната, в която се намира паметникът, не позволява извършването на никакви дейности, които биха могли да застрашат състоянието му.
Що се отнася до тракийската гробница в с. Свещари (в списъка от 1985 г.), там посетителите влизат в оригинала от първата половина на ІІІ в.пр. Хр. – царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Около 15 000 души са я посетили през 2017 г. – с 4-5% повече от предходната, инкасирайки по груби сметки близо 100 000 лв. при цена на стандартния билет 10 лв. и 50% намаление за учащи и пенсионери. „Звучи малко нескромно, но това е един от най-добре поддържаните български паметници в списъка на ЮНЕСКО. Тъй като предоставяме за достъп оригинал, спазва се определен ограничителен режим-заедно могат да влязат максимум 8 души плюс екскурзовод за 15 минути, всяка седмица осигуряваме 48 часа профилактика, а от зимния сезон от декември до март обектът не работи“, посочи за „Монитор“ Боряна Матева, директор на Историческия музей в Исперих, който се грижи за гробницата в Свещари. Разходите са солидни: само електроенергията зиме струва 3000 лв. месечно, 10 души обслужват обекта, но той успява да се самофинансира, изтъква тя.
Приблизителните приходи от входни такси за Ивановските средновековни скални църкви от ХІІІ в. са в размер на 50 000 лв., като през 2017 г. са ги посетили повече от 14 400 души, над 6000 от които чужденци, казва Силвия Костадинова от Регионалния исторически музей в Русе. В момента чака одобрение проект по програма „Трансгранично сътрудничество“ за изграждането на посетителски център. За обекта, който е в листата на ЮНЕСКО от 1979-а, се прави периодичен доклад, който отразява състоянието му.
Боянската църква под разпореждането на Националния исторически музей през 2017-а е посетена от 75 700 души – с над 20 000 повече от предходната, което се обяснява с по-добра реклама и увеличен брой на нискотарифните туристически полети, изтъква експертът Мариана Трифонова. Обектът е любим на испанци и италианци. И сегашният директор доц. Бони Петрунова, и бившият проф. Божидар Димитров заявиха, че приходите от него са търговска тайна. Но при цени на билетите (индивидуални и комбинирани) 10, 12, 14 лв. (има и намаления по 1 и 2 лв.), вероятно те се движат между 500 и 750 хиляди. Сумите за поддръжка, реставрация и т.н. варират в зависимост от нуждите, като се отделят от общия бюджет на НИМ, който отговаря общо за 4 филиала. Божидар Димитров обясни, че е правил последно реставрация изцяло с дарения на стойност близо 200 000 лв. .
Националният историко-археологически резерват Мадара е събрал в едно богата история, разнообразие от археологически паметници, красива природа и уникален скален релеф – Мадарския конник.
Скалният барелеф Мадарският конник, който се стопанисва от Регионалния исторически музей – Шумен, през 2016 г. е бил посетен от 62 607 туристи, а през 2017 г. – от 65 696, с над 3000 повече. Около една трета от приходите, които паметникът носи от културно-исторически туризъм, се реинвестират в поддръжката му, обясни директорът на музея Даниел Руменов. Държавна субсидия те не получават. Цената на билетите там е 5 лв., 2 лв. за пенсионери и учащи, но има и категории, които имат право на безплатен достъп. Ако по презумпция приемем, че средната платена сума за вход е 3 лв., приходите не би трябвало да са по-малко от 197 000 – 200 000 лв.
Около 500 000 лв. приходи тази година е осъществил музеят в Стария град на Несебър, който администрира 8 обекта и експозиции от целия комплекс, фигуриращ в списъка на ЮНЕСКО. Иначе няма как да се определи колко от курортистите, дошли там за почивка, са минали през старинната част на града и къде колко са похарчили. В музея „Старинен Несебър“ през 2017-а, която се отчита като добра година, са се разписали близо 125 000 посетители, 90% от които чужденци, разкрива директорът Петя Кияшкина. Комбинираният билет там струва 25 лв., индивидуалните са по 6, 3 и т.н. – разработена е богата система от намаления. Стария Несебър е обект на ежегоден мониторинг от ЮНЕСКО, но тревогата за отпадането му от списъка е пресилена. Той дори не е обявен за „паметник в риск“ и не може автоматично да бъде изваден от там, а и общината взема мерки ситуацията да се подобри, коментира Кияшкина.
Приходите от музейната експозиция в комплекса на Рилския манастир миналата година са 451 000 лв., осигурени от 79 000 туристи, които спрямо 2016-а са се увеличили с близо 17 000, изтъкна директорката на музея към обителта Живка Мантаркова. За последната година е получена и държавна субсидия в размер на 200 000 лв.
Включването на културен паметник или природна забележителност в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО се извършва по строго определена процедура. Първата стъпка е заявление от страна на съответната държава, че иска даден паметник да бъде включен в регистъра. Тогава той се вписва в т.нар. „индикативна листа“. Към министъра на културата функционира Работна група за актуализиране на тази индикативна листа за България. В момента в нея от 1984 г. чакат античният град Никополис ад Иструм, Бачковският манастир, късноантичната гробница в Силистра, пещерата Магура с рисунки от бронзовата ера, Мелник с Роженски манастир, две неолитни селища до Стара Загора, Побитите камъни, Белоградчишките скали, а от 2004 г. – Стария Пловдив, тракийската гробница със стенописи край с. Александрово и др.
Искането за вписване като световно наследство може да се прави само за недвижими културни ценности със статут „национално значение“, включени в Индикативната листа за културно и природно наследство на България най-малко една година преди представяне на кандидатурата, обясняват от Министерството на културата. Такова искане до министъра може да отправя всяко физическо или юридическо, също и общините.
След като държавата насочи към ЮНЕСКО заявлението, трябва да се подготви пълна документация за паметника, която описва не само кога е открит и какво представлява, но и подробна информация за всички видове реставрационни и консервационни работи, които са извършвани върху него, правния му статут и т.н. по много прецизни правила. Кандидатурите са изготвяни от Националния институт за паметниците на културата (сега Национален институт за недвижимо културно наследство). Документацията се разглежда на сесиите на Комитета за световно наследство, който преценява дали предложението за включване да бъде одобрено.
Критериите са строго определени. Те са различни за културните и за природните забележителности, има специфични критерии и за градовете-историческите паметници. Основният критерии е паметникът да бъде с универсална стойност за цялото човечество, да е пример за творчески гений или уникална културна традиция и др.
Процедурата продължава 2 години и стартира от 1 февруари на първата година. До май на следващата година номинираните обекти се оценяват. След още бюрократични стъпки решение за включване на предложените обекти в Списъка на световното културно и природно наследство взима Комитетът за световно наследство на годишната си сесия през юни-юли.
Последното вписване на обект на културното наследство от нашата територия в регистъра на световното е направено през вече далечната 1985 г. Голяма заслуга за включването на родни паметници в листата има известният археолог Магдалина Станчева, която дълги години е била представител на България в Комитета за световно наследство.
Проф. Николай Овчаров: Проблемите са повече от ползите
Дали един обект е паметник на ЮНЕСКО или не – това не решава неговата туристическа същност. Това е мнението на проф. Николай Овчаров, който с екипа си вече 18-а година разработва тракийския скален град Перперикон в Родопите, превръщайки го в най-печелившото общинско предприятие с над 200 000 посетители годишно. Историкът обяснява, че няма желание да кандидатстват за ЮНЕСКО, макар че ако пожелаят от община Кърджали, на чиято територия се намира тази историческа забележителност, стъпки в тази посока биха могли да се направят. „ЮНЕСКО в момента, особено след напускането на САЩ и Израел, няма достатъчно финансиране. Там имаш повече проблеми, отколкото ползи. Имахме български директор на ЮНЕСКО и не получихме нищо за двата му мандата – не само Перперикон, всички. Нито един обект не е влязъл в листата на ЮНЕСКО за тия години. И не смятам, че да се тръгне по цялата тая бюрократична линия е най-важното в момента“, коментира Овчаров.
Според него може би само Мадарският конник и Боянската църква имат добра посещаемост, но и тя в никакъв случай не е сравнима с тази на Перперикон. Така че присъствието в регистрите на ЮНЕСКО е по-скоро въпрос на престиж.
Нематериалното наследство на България
Българските обекти, включени в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството, са хорът на Бистришките баби (2008), нестинарството (2009), традицията на производство на чипровските килими (2014), обичаят „Сурва“ от Пернишко (2015), фолклорният фестивал в Копривщица (категория „Добри практики“, 2016), както и най-новите в групата – мартеницата (колективна номинация на България, Румъния, Македония, Молдова) и българските читалища като институция, предаваща от стари на млади културните традиции в обществото (категория „Добри практики“), които бяха утвърдени с 2 дни разлика в началото на декември 2017 г. В индикативната листа ред чакат високото многогласно пеене от Долен и Сатовча, както и двугласовото пеене от Неделино. Уникалното мъжко ледено хоро на Богоявление в Калофер все още не е там, макар че пратеници на ЮНЕСКО преди дни заявиха на място, че отдавна е трябвало да влезе в списъка. Първо за това обаче трябва да се произнесе МК, а международната процедура трае 3 години.
