Долнопробна лъжа по адрес на депутата Делян Пеевски скалъпиха група от подбрани говорители на олигархията, представящи се за „независими анализатори“ пред чужда медия.
В белгийския вестник „Либр Белжик“ бе публикуван поредният очерк, посветен на България по повод поемането на председателството на ЕС от 1 януари тази година. Оригиналното заглавие на анализа е „Как България, която поема председателството на ЕС, нарушава свободата на печата“ и за негов автор е посочена Мария Удреску. Никак не са оригинални обаче източниците, които е ползвала авторката – хора, представящи се за журналисти, но тежко обвързани помежду си чрез зависимостите си от една определена олигархична групировка. Нито е спазен международният стандарт за журналистическа етика да се потърси позицията на засегната страна, нито дори правилото за позоваване на независими източници. Поради тази причина и изискването за проверка на фактите е погазено, тъй като
източникът на анализа е един и същ – слуги на българската олигархия.
На пръв поглед твърденията в публикацията звучат шокиращо. Дори самото заглавие е брутално – нарушаване на свободата на печата. Внимателен прочит обаче показва, че „Либр Белжик“ повтаря едно към едно всички опорни точки, които фабриката за фалшиви новини, създадена от олигарха Иво Прокопиев и неговата група „Капитал“, както и присъдружните им сайтове, също финансирани от съмнителни бизнесмени, непрестанно тръбят по адрес на Делян Пеевски. Очевидната лъжа колко вестника има нашият издател и твърдението, че имал собствена телевизия и най вече долнопробната манипулация, че притежава 80 от фирмите, разпространяващи печатни издания у нас. Всеки от т. нар. източници на твърденията е наясно, че това са пълни лъжи, но авторката си измива ръцете, цитирайки техните твърдения. Особено нагло лицемерие представлява твърдението на бившата говорителка на Иван Костов Стояна Георгиева, че: „парите на европейския данъкоплатец дават власт на Пеевски и на олигарсите“. Не само че това е пълна клевета, тъй като нито един от вестниците на Делян Пеевски – „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, както и интернет медията Агенция Монитор, никога не са участвали в проекти, свързани с европейско финансиране. Твърдението просто е безочливо, тъй като именно Агенция Монитор публикува проверка в системите на Агенцията за обществени поръчки и Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България, която показа, че кръгът „Капитал“ и
присъдружните му олигархични издания са прибрали 740 422 лева от ЕС.
Тази сума е само за предния програмен период – 2007-2014 г., и дори не влизат средствата, които са взели по друго перо – обществени поръчки за разпространение на съобщения и обявления на държавни институции. Те са на стойност 448 560 лева.
За капак на всичко, за да са още по-гнусни инсинуациите, без никаква логическа връзка в материала са описани случаите на нападения над журналисти у нас през последната година, че даже сред тях са наместени и запорите, които Комисията по конфискация наложи на олигарха Иво Прокопиев, който когато му се държи сметка за лъжите, публикувани в медиите му, се представя за бизнесмен и инвеститор, а когато далаверите му бъдат подхванати от държавните органи, започва да се осъзнава като издател и журналист.
Източниците на фалшивата новина никак не са изненадващи.
Оплаквания за натиска срещу Прокопиев прави неговият съдружник Теодор Захов. Той е представен като председател на Съюза на издателите, но е пропуснат фактът, че в този съюз членуват единствено и само медии на Прокопиев и техни присъдружни издания. Стояна Георгиева е представена като главен редактор на „Медиапул“ – „малка, но все така влиятелна медия“, за която обаче липсва подробността, че сайтът й е хостван от сървър на фирма на Прокопиев.
Шефката на Асоциацията на европейските журналисти Ирина Недева пък с лека ръка замесва факти към очевидни неистини и уж е представител на НПО, но не се споменава, че в друго НПО, в което участва, е партньор със самия Прокопиев. „Българският дипломат и журналист, един от основателите на първия опозиционен вестник в страната“, който би трябвало също да е достоверен източник, се оказва неуспелият кандидат-депутат от „Дай, България“ Стефан Тафров. Това е същата партия, за която според стенограмите АРГО-гейт Иво Прокопиев казва, че е готов да подпомага „с целия си наличен ресурс“, но иска да остане в сянка.
Изпипаната схема за пране на фалшиви новини през чуждестранна медия пък този път е направо претупана. Не за пръв път марионетки на олигархичната шайка, част от която е Прокопиев, са успявали да пробият в чужди медии и там да пръснат опорните точки на своите господари. После по стар обичай медиите на същите тези олигарси да препечатат у нас публикуваната в чужбина новина, която обаче е издиктувана от България. Самите медии от фабриката за фалшиви новини стартираха нова дисциплина от началото на тази година, като ожесточено препечатват всеки възможен негативен материал за България по повод европредседателството и целят да създадат пропаганден фон колко отчайваща е ситуацията у нас. Във въпросната публикация обаче са използвани за източници, работещи в „Дневник“ и „Капитал“, а също и „Медиапул“, и затова за разпространител у нас е избран непряко свързан с материала сайт „Клуб Зет“ на олигарха Огнян Донев. Той заедно с Прокопиев и другите им побратими, израснали под крилото на Иван Костов, Сашо Дончев и Цветан Василев издържат фабриката за фалшиви новини.
Такива хора като тях
страдат от раздвоение на личността
тъй като са забравили, че още от 1997-г. насам именно върху Прокопиев се изсипа златен дъжд благодарение на тогавашния премиер Костов. После при правителството на Царя пак същия розовобуз олигарх се облажваше от държавата чрез вицепремиера Лидия Шулева, а при ГЕРБ имаше гръб във властта благодарение на министрите Симеон Дянков и Трайчо Трайков, с когото имат общо обвинение за сделката с акциите на ЕВН, както и Христо Иванов, на когото Прокопиев в последствие дори поръча да му направи собствена партия. Покрай последните проблеми, които Прокопиев си имаше с Комисията по конфискация, стана ясно, че е звънял лично на премиера Бойко Борисов, за да иска помощ и за пръв път не е получил протекции от държавната власт. Поради тази причина сега Прокопиев и себеподобните му имат за цел България да бъде разрушена отвътре и омаскарена отвън. Защото техният олигархичен модел може да съществува само и единствено чрез тактиката на пленената държава.
Сянката на разградския бос раздава морал с ортак на Мина Костова
Сянката на Иво Прокопиев – това е най-точното определение за съдружника на разградския олигарх в „Икономедия“ Теодор Захов. Истината е, че в продължение на години Захов, който в материала обяснява как в България свободата на словото се мачкала, а всъщност е дясна ръка на Прокопиев във фабриката за фалшиви новини, стоеше упорито в сенките. Наложи му се да излезе оттам, когато облаците над Прокопиев се сгъстиха и той бе принуден да избяга от многомилионните си борчове у нас час в Сингапур. Така Захов първо му стана съдружник в „Икономедия“ на мястото на спасилия се набързо Филип Харманджиев, а след това пое и официозните функции на председател на Съюза на издателите в България (СИБ). Малкият, но изключително важен детайл е, че и малко след времето, в което той оглави съюза, от сдружението се бяха разграничили и съответно прекратили членството си всички медии извън тези, свързани с Прокопиев и олигархичните му приятели Сашо Дончев и Огнян Донев. Така в момента Съюзът на издателите реално играе ролята на таран на фабриката за фалшиви новини навън, а когато не сипе дезинформации пред чужди медии или международни организации, обслужва интересите на менторите си Прокопиев, Дончев и Донев с декларации в тяхна полза. За да бъде абсурдът пълен, Захов освен председател на сдружението, обслужващо интересите на фабриката, е член и на НПО, което „раздава присъди“ по етичния кодекс на въпросния съюз. Макар кодексът да не е признат от никой друг освен от медиите в СИБ, които пък бидейки основни брънки в машината за клевети на задкулисието, нарушават всички възможни етични правила в професията, членовете на въпросното НПО досега не са направили публично достояние нито едно решение, осъждащо поведението на тези издания. За сметка на това раздават без право морални присъди върху издания, които нито признават СИБ заради връзките му със задкулисието, нито т.нар. Етичен кодекс на съюза. Доколко пък изобщо членовете на НПО-то, уж отговарящо за спазването на кодекса, имат право да се изказват на тема свобода на словото, говори фактът, че сред тях е съдружник на дъщерята на Иван Костов Мина Костова. Костова и въпросният човек – Асен Величков, държат заедно дружеството „Терра виталия“. Както стана печално известно, другата фирма на щерката на Командира – „Анторна“, бе щедро финансирана от КТБ чрез златни договори за консултантски услуги. Контрактите и съответно парите са минали през едно от дружествата кредитополучатели, през които бе източен трезорът.