Пак е Коледа! Украсяваме елхи, редим празнични трапези, събираме се с най-близките си. И изведнъж сякаш се преобразяваме – ставаме по-добри, по-всеотдайни, по-усмихнати. Отваряме сърцата си за хората, участваме в благотворителни акции, готови сме да помагаме.
Толкова е хубаво на Коледа! Но защо точно тогава сякаш се събуждаме от зимен сън, за да погледнем на света с добри очи?! Сякаш излизаме от черупките си и виждаме любовта.
Дали това не е истинското чудо на Коледа? Тази всеобхващаща любов, която сме готови да даряваме безкористно. И която ни липсва в другото време на годината.
На Коледа поглеждаме на хората около нас със сърцата си, не с портмонетата си, с егоизма си… Ако успеем да спрем злобата, ще заживеем по-добре. Показват го дните около Коледа.
На Коледа стават чудеса. Чудо е самото раждане на Христос, което празнуваме сега.
Стават чудеса, да. Но само, ако станем по-добри и ако вярваме – едни в Бог, други в себе си, трети в доброто, четвърти в Дядо Коледа или Дядо Мраз. Кой както иска и както му стигат силите. Важното е да вярваме!