Пари при пари отиват!
Помните ли тази житейска мъдрост, която сте чували от дядо и баба, от мама и татко, от колегите, от приятелите, от…
Човек има чувството, че целият български народ някак си примиренчески изрича тези думи, но от телевизионния екран се опитват да го направят оптимист – „Ти си роден за милионер, бе, тичай за билетче!“. И успяват.
Българинът тайно вярва, че срещу 3 или 5 лева си купува 1 000 000!
Пари при пари не отиват! А само при бедни!
Нещо такова се оказва напоследък в България с това търкане на билетчета. Или поне ни се внушава. Не, просто само бедните купуват и търкат билетчета!
Бедното момче се завръща с гръм и трясък, шеговито обяви радостта си в личния си Фейсбук профил най-новият шуменски милионер Юскан Салиев. Той стана собственик на голямата сума след като си купи билет „Златните пирамиди за милиони“ на стойност 5 лева от Националната лотария през месец септември.
От 6 години Юскан работи като работник поддръжка в МБАЛ-Шумен и до ден-днешен е там.
Мъж продава килими в село Кирково, а в края на работния ден купува билетче от близката бензиностанция. Тръгва да се прибира в Кърджали с най-скъпото картонче в джоба си – 500 000 лева!
Ден преди Коледа кърджалиецът е може би най-щастливият човек край Арда. Жена, деца, дребен бизнес, работи, но вечно няма пари. Живее в „махалата”, а вече има билет за измъкването от там. 500 000 лева влизат в джоба на поредния сиромах, дал и последните си пари, залагайки на щастието…
Отруден мъж застава пред будка за алкохол и цигари. Върнал се е от пазар, а доходът от сергията е заминал за дневния порцион за него и съпругата му. И той с последните си пари купува билетче от лотарията.
Търка го с монета назаем и остава втрещен. И тук печалбата е 6-цифрена. С опакото на ръката почиства картонената „виза” към щастието, издухва с уста малките стърготинки от изчегъртеното покритие. Половин милион лева го очакват под формата на цифри и букви в шареното картонче. Иска от продавачката мобилния й телефон, за да позвъни в София и да съобщи за печалбата. Свършил е и последните си пари, няма и за ваучер.
Заложи и последните си пари
„Хляб, сирене, кренвирши и… едно билетче за 3 лева”, може да се чуе във всеки магазин в България, предлагащ картончета от лотарията. Хиляди нашенци всеки ден се „отчитат” в името на надеждата за по-добър живот. По 500 българи средно на ден дават своето във всяка будка за продажба на лотарийни билети във всеки един от областните градове. Оборотите са в стотици хиляди, а огромните печалби са рядкост. Това разкриват продавачи в специализирани павилиони за продажба на цигари, вестници, алкохол и… „мечти за охолство”.
„Стотици на ден си купуват билети за търкане. Обикновено печалбите са минимални-от 3 до 20 лева, рядко сумата е 100 лева. Конкретно при мен не са се падали огромни печалби”, коментира служител в една от оборотните будки в централната част на Шумен. По думите й, средно на ден около 500 души купуват поне по едно билетче на късмета, при цени от 2 до 20 лева.
„Шумните реклами за спечелили хиляди и дори милиони левове в различни места в страната явно предизвикват масовото търсене на късмета. Хора купуват билетчета на път към работа, на връщане също. Имало е случаи клиенти да оставят по 100 лева за билети”, на свой ред отбелязва друга продавачка.
Лотарията на сиромасите
Ако в игралните зали влизат комарджии, чието състояние може да се определи като болестно, то контингентът на билетчетата е най-масовият, съставен от средностатистическия сиромах в държавата на работещите бедни. „Хляб и зрелища” отстъпва на „Продавай мечти”. Мега рекламната кампания на лотарията буквално е завзела най-гледаемото време на всички водещи телевизии. Късметлиите се натрапват всячески от екрана до изцяло обземане на съзнанието по модела „Как той може, а аз не”.
Генетично заложената алчност у хората, с прекрасно предадените приказки за сбъдването на мечтите, гарнирани с ухилените физиономии на спечелилите е в основата на генерираните огромни печалби от хазартния бизнес у нас. Всъщност, най-интересното е, че за компанията, завладяла пазара и прегазила дори държавната лотария, размерът на приходите е тема табу. Строго пазена тайна, както печелившите билети.
„Всеки ден купувам по два билета-за мен и жена ми. Ритуалът е един и същ всеки ден преди работа. Кафе от автомата и картончета от будката. Докато изпушим по една цигара и вече знаем печелим ли или не”, казва 43-годишен мъж. Максималната печалба, която е взел е 500 лева. Играе редовно от година. Близо 2 200 лева, прахосани за 12 месеца за билетчета. Максимална печалба-500 лева.
„Имала съм клиенти, които са похарчвали по 50 лева за билети. Търкат и купуват пак. Това не са хора с възможности. Взели са заплатите и пробват късмета си. Работят за по 500-600 лева на месец. Споделят ми, че е мерак. Надежда, че там в купчината се крие онова билетче, което ще промени живота им. Избират ги по няколко минути”, разказва продавачка в „будка за мечти”.
Билетчето – подарък и за семейни празници
Картончетата на надеждата са се превърнали и в дарове за близки. Подаряват се за семейни празници, имени дни, Коледа, Байрам. Винаги с неизменното пожелание „Ето, онзи ден спечелих три лева ама дано вие да имате късмет, на вас съм ги нарекла”. „Майка ми замени плетените вълнени чорапи с билетчета от лотарията за Нова година. Дава дори и на внучето, което на четири години и хабер си няма какво да прави с шареното картонче”, казва 35-годишен мъж. Споделя, че правилото в живота му е „Няма лесни пари и аз не вярвам в тях”.
Малко математика
За да се спечели големият джакпот от Националната лотария трябва да се изтеглят 1 700 000 билета при 3 млн. тираж от една серия, което е неоправдан риск и води до неосъзнато пристрастяване с минимални шансове за печалба. Това изчисляват младежи от Родопите по време на изнесено обучение на тема „Как да се предпазим от капаните на хазарта”. По време на събитието участниците се запознават с видовете хазартна зависимост и въздействието им върху организма на подрастващите…
Шшт, тихо, беззъбият народ търка картончета с надежди!
В едно шарено картонче е заложена цялата мъка на един постоянно прецакван народ, който е обременен от собствената си народопсихология. Той може да понесе всичко на плещите си, без дори да вдигне глава. Дори без звук. Защото можело „да стане и по-зле”. И в мълчаливото си битие той чака. Какво? Поредният месия, спасител, който да го измъкне от блатото на собственото му чувство за нищожност.
Поради същата тази причина той е готов да даде и последните си пари не за децата, не за дома, а за един блян, в който голямото щастие пада от небесата под формата на огромен чек, а всички останали му завиждат на зеещата, с около десет останали здрави зъба, безформена усмивка.
Това е образът на човека, който е забравил да се бори или просто никога не го е правил. Той чака. Него го прее… цакват всеки ден, но той чака. Търка ли търка билетчета и е убеден, че като похарчи половината си „имане” за тях, то ще стане несметно богат. „Хляб и зрелища” вече не съществуват, останаха „Смачкани от живота муцуни с чекове в ръце”.
Новини: Всички лекари напускат болницата в град…
Реклама: Това е новият милионер в България, стругарят…
Прогнозата за времето: Чака ни дъжд, обявени са кодове…
Реклама: А Пенка спечели 500 000 лева от…
Извънредни новини: Потоп, загинали и безследно изчезнали след чакания дъжд…
„Извънредна” реклама: Кажи ни какво ще си купиш с 1 милион лева…
Е, това е. Вирусната инфекция за сиромасите, която струва от 3 до 20 лева. Мълчанието е гарантирано. Шшт, тихо, беззъбият народ търка билетчета, дорде изличи и собствената си надежда.