Ако нещата продължават да се развиват по начина, по който вървят в момента, след 10 години в България няма да се отглеждат ябълки. Ще си хапваме полски, защото няма да има родно производство. Това казва за БТА Красимир Кумчев, аграрен консултант и фермер.
В подкрепа на заключението си посочи, че през последните 5-6 години по-малките производители са започнали да изкореняват насажденията си, а големите и хората, които разбират от ябълково производство, са спрели да инвестират в ябълкови насаждения. Като пример посочи и собственото си дружество, което от около 7 години инвестира в други трайни насаждения – череши, сливи, но не и в ябълки. Единствените, които в момента инвестират в ябълкови насаждения са хора, които не разбират от това производство, но имат финансов ресурс, твърди той. Да правиш ябълкови насаждения в обеми от около 1000 дка е самоубийство, подчертава Кумчев от позицията на фермер, отглеждал 14 000 дка ябълки. По думите му обаче част от тези градини вече са на тезгяха за продан, добавя Кумчев. На тази база Красимир Кумчев прогнозира, че след около 10-15 години вакуумът ще е пълен. И обяснява, че масово насажденията, които са в активно плододаване, са на възраст между 10 и 15 години и обективно след десетина години по естествен начин ще излязат от обръщение и трябва да бъдат изкоренени. Предполагам, добавя той, че управляващите тогава, които и да се те, ще вземат мерки, но ще бъде късно. Защото по думите на фермера няма да ги има специалистите, няма да ги има и работниците-резачи, защото при ябълката, заедно с растителната защита, резитбата е най-важната операция.
Тя е много специфична и изисква много познания и опит и един добър резач в момента на резитбата от физиологичното състояние на овошката може да прецени какъв ще бъде добивът следващата година, както и да го контролира дори. Като една от причините за ябълковия апокалипсис Красимир Кумчев посочи държавните субсидии за плодовете, които са по схема и са стотина лева на декар. Тази сума като я разделиш на 3 000 кг, един хубав среден добив, се получава три стотинки за килограм, което по думите му не представляват никакъв икономически стимул, нито пък може да провокира интереса на фермерите да създават ябълкови насаждения. В същото време, по информация от медиите, миналата година поляците са получавали по 30 евроцента/кг от ЕС заради руското ембарго и още толкова като национално доплащане, каза Кумчев. Това е 1,20 лв/кг, което е 40 пъти повече в сравнение у нас или, твърди фермерът, поляците получават толкова за една година, колкото един фермер у нас за един цял живот. По думите му тази година се е случило същото със земеделските стопани, които отглеждат праскови. Гърция, Италия и Испания си уредиха евросубсидия заради руското ембарго, поради което нашите преработватели спряха да изкупуват български праскови и почнаха да внасят по-евтини от Гърция, поясни Кумчев. Казва се, че на практика нямаме износ за Русия, което е вярно – ние не можем да задоволим вътрешния си пазар, но руското ембарго ни бие индиректно чрез Полша с ябълките, а чрез Гърция с прасковите.
Българският фермер би се гордял с Министерството на земеделието, ако успее да създаде еднаква конкурентна среда с останалите играчи от Европейския съюз и тогава, твърди Кумчев, ще проличи кой е добър и кой не. Дори и да си добър – как ще устоиш на някой който получава субсидия за една година толкова, колкото ти за 40, коментира той и даде още един пример – миналата година у нас тиквата е получила 200 лв. субсидия, а ябълката – 100 лева. Българската ябълка на вътрешния пазар през годините свършваше до Нова година, но тази е слаба и ще я има до 15-20 ноември. В момента във всички търговски вериги 40 на сто от ябълката вече е внос от Гърция и Италия, както и от Нова Зеландия. На практика това означава, че качествената българска ябълка се изкупува на 100 процента за прясна консумация. Извън това остават ябълките, които отиват за преработка. При нормални години 20-25 на сто от цялата реколта отива за преработка, чиято цена е 10 пъти по-ниска от тази, която е за прясна консумация. Двата български сорта – Айвания и Карастоянка, със страхотни вкусови качества, вече са излезли от производство. От другите, които не са български, най-разпространени у нас си остават класическите сортове – Златна превъзходна, Червена превъзходна и Грени. Красимир Кумчев очаква даването на гласност на този предстоящ проблем да стигне до някого, който мисли логично.
Моята тревога е, че когато хората които разбират от ябълково производство не инвестират в нови насаждения, а по-дребните изкореняват – по естествен път в един момент вакуумът ще бъде налице и на практика ще се срине цялото ябълково производство. Отделно има несигурност в средата и никой няма да се престраши да вложи огромни средства в това – четири години отглеждаш без плододаване! Преди 30 години само в землището на село Трилистник са се произвеждали между 25 и 30 хиляди тона ябълки, а в момента това е националното ни производство, сочи Кумчев. Ябълката има експортна насоченост, а вътрешното потребление в момента е 4-5 пъти по-голямо от производството и сме далеч да задоволим собствените си нужди, камо ли да мислим за износ. А това е култура, която наричаме „Царицата на плодовете“, защото е с целогодишна консумация в цял свят, но пък изисква и царско обслужване. Преди около 30-40 години на територията на Пловдивска област са се отглеждали 138 различни култури в една година, което означава, че в едно и също време нещо се сее и нещо се прибира. На територия от 6 000 кв.км. Надали има такова нещо някъде по земното кълбо. Уникални климатични условия. Би трябвало това да ни е като емблема на държавата, а за областта – да не говорим. Ако премахнат субсидиите, за 5-6 години ще залеем Европа с качествена храна, категоричен е Кумчев и цитира служител на една от големите търговски вериги у нас, според който в Лондон български земеделски продукт струва 7 паунда, а холандския – 1 паунд и нашият се купува.