„Страшно беше, ужас….Като Второ пришествие, все едно Ниагарския водопад се изля отгоре ни. Молехме се и се кръстихме да оцелеем. Какво стана, откъде дойде тази вода- не разбрахме. Около нашето село няма нито язовири, нито реки. Сякаш Господ ни наказа с това страшно бедствие“, разказа през сълзи бай Димитър от Черни Връх, което е сред най-пострадалите села. Домът му е само на метри от вилната зона, която бе буквално отнесена от унищожителни приливни вълни. Разминал се с малко наводнение и голям стрес. Вчера беше събрал близки и приятели да почерпи на именния си ден за здраве и най-вече, че се е оцелял от потопа. В селската кръчма на чашка се бяха събрали предимно пенсионерите, които не помнят подобно бедствие и един през друг разказваха за кошмарната нощ. „Поне пет къщи отнесе водната стихия от вилната зона – няма ги, тухла не е останала от тях. И на бившия кмет на селото къщата я няма – добре, че никой не живееше в нея“, разказа негова братовчедка, която вчера обикаляше мястото и не можеше да повярва, че домът им го няма.
Четири кошмарни часа преживял Павел Александров който работи като пазач, в нощта на потопа бил на работа във фургона си, където пазел складирани соларни батерии. „Към 23.30 часа усетих, че нещо става и се обадих на жена ми да не излиза никъде и да не слиза на първия етаж. Към 2.30 вече стана страшно, виждам вода отвсякъде, тече като река и започна да повдига фургона. За малко да го отнесе, а вътре пълно с вода до кръста ми. Обадих се няколко пъти на 112, всеки път казваха, че идва помощ, но никой не идва. Накрая си признаха, че водата е заляла пътищата и никой не може да стигне до долната част на селото“, разказа през сълзи за преживения ужас Павел. Чак на другия ден по светло негов приятел пристигнал с трактор и го измъкнал от капана. Докато пазачът стоял заклещен във фургона и мокър до кости, съпругата му треперела в дома им, който е близо до къщите, отнесени от стихията. „Цяла нощ не мигнахме, съседите ми звъняха няколко пъти да кажат, че Бай Димитър и леля Стоянка се давят. Аз звънях осем пъти на 112, казах им че няма да ги заварят живи, но техниката пристигна чак към 6 часа сутринта.
Стоянка цяла нощ е викала за помощ, комшийката я чула и ми каза. И аз я чух последно да вика към 4 часа. После се чу нещо като гръм, като трясък и повече не се обади. Сигурно тогава е паднала къщата“, разказа жената.
Тялото на 65-годишната Стоянка още не е открито. Втори ден спасителни екипи и доброволци от селото преравят дерета и канали, но без резултат. Изчезналата в потопа жена има три дъщери. Двете живеят в Бургас и вчера организираха акция за издирването на майка им. Сестра им, която живее в Англия се завърна вчера заради трагедията, сполетяла родителите им. Дъщерите призоваха във фейсбук всичките си приятели да помогнат при издирването на майка им. Близо 20 доброволци се включиха в акцията и ровеха в над половин метър тиня. Съпругът на Стоянка- Димитър, който е прикован на легло след инсулт се спаси като по чудо. Водата го отнесла заедно с леглото му, а кревата се заклещил в порутените сгради до рухналия им дом. 67-годишният мъж е в болница, в кома и с опасност за живота.
В зловещата нощ, в съседното село Полски Извор се удави 70-годишният Димитър. Възрастният мъж буквално е бил отнесен от потопа, без никой да разбере. Съседът му Живко Великов е оцелял като по чудо, след като вълната заляла целия първи етаж, където той живеел. 45-годишният мъж е инвалид и почти неподвижен. Спял в леглото си, когато приливната вълна ударила и го съборила на земята. Сестра му Мима, била на втория етаж, но не разбрала какво се случва. Едва сутринта, когато се събудила, видяла потопа и хукнала по стълбите да го спасява, без дори да знае дали е още жив. „Едва успях да отворя вратата на първия етаж, защото беше затисната от водата. Когато влязох, вътре беше всичко наводнено, леглото отнесено в другия край на стаята, а под него на пода беше брат ми в безпомощно състояние във водата по нощница и халат. Опитах сама да го измъкна, но не можах. Хукнах по улицата да търся помощ от съседите“, разказва сестрата, която още не може да се отърси от шока. Неколцина комшии се отзовали на помощ, но отново не успели да изнесат Живко. „Опитвахме да вдигнем леглото, защото беше под ъгъл, а той заклещен под него като в капан, обаче не успяхме. Не знаехме изобщо дали е жив. Обадихме се на кмета Иван Георгиев и той дойде с пожарникари. Чак тогава те успяха да го извадят. Беше целия мокър, премръзнал и вкочанен. Чудо е че е оцелял в този потоп и то паднал на пода във водата, сякаш Господ му е помогнал“, разказаха комшиите.
В момента мъжът е в болница и вече се възстановява, но близките се тревожат, че е получил голяма психическа травма, защото не си спомнял почти нищо от трагичната нощ.
Една от жертвите на бедствието е била покосена от масиран инфаркт, а не от удавяне, разкриха разследващи. 80-годишната баба Донка от с. Равнец, която бе открита мъртва в двора на къщата си в сряда не е удавена, категорични са медиците. Жената е починала, докато се опитвала да напусне наводнения си дом, бягайки панически посред нощ. „Ето тука я намериха баба Донка. Нещо страшно е преживяла горката в последните си минути. Бягала е, за да се спаси, и вероятно от големия стрес е получила инфаркт. Издъхнала е на място, а после водата я е заляла“, разказаха потресени комшиите.
Жестокият потоп отне живота и на 87-годишната Иванка Райкова от село Ливада. Възрастната жена била трудно подвижна и живеела сама. „Открихме я на следващата сутрин удавена до вратата на стаята. Сигурно е спяла горкичката. Голяма трагедия ни сполетя“, каза кметът на с. Ливада Ангел Радев.
Той е приютил в кметството две жени на 54 и 68 години, чиито къщи са буквално разрушени. От домовете им са останали само стените. Водата е отнесла леглата, домакинските уреди и дрехите им. Те нямар роднини при които да се приютят и вероятно ще изкарат зимата в кметството.
Втори живот живее 58 годишният Николай Стойков от село Ливада
Той и съпругата му обитавали първия етаж, а синът му живеел на втория над тях. В черната нощ, съпругата на Николай заминала и той останал сам. Събудил се посред нощ, точно когато приливната вълна ударила селото и видял, че къщата се пълни с вода. Опитал да излезе, но не можел да отвори вратата, притисната от водата. Николай започнал да крещи за помощ и извадил късмет, че синът му го чул от втория етаж. Той също се оказал безсилен да измъкне баща си сам и повикал съседи на помощ. Неколцина от комшиите веднага пристигнали и се качили на втория етаж. „Долу беше като море, не можехме отникъде да отворим, а водата се покачваше застрашително. Звъняхме на 112, но си дадохме сметка, че те не могат да преплуват и да стигнат до нас. Николай се давеше, а ние не можехме нищо да направим“, разказаха съседите. Тогава на някого хрумнала идеята да разбият плочата между първия и втория етаж и да го измъкнат през тавана. Грабнали чукове и тесли и започнали да трошат бетона. Разбивали близо час, докато направят достатъчно голям отвор, а пред това време Николай стоял прав и не мърдал. Само чакал, дали ще успеят навреме да прокопаят отвор в тавана. „Спасихме го на косъм, водата беше стигнала до устата му и вече едва дишаше на сантиметър над нея“, разказаха очевидци.
/монитор