Роденият в крайдунавския град Видин екс-барман, пишман-историк и „магистър-глобалист“ Христо Блажев, който понастоящем заема синекурна длъжност в едно от най-лакомите издателства на пазара – „Сиела“, от доста време насам се опитва да дава тон на читателските настроения в страната. Понякога бившето момче за всичко на издателство „Изток-Запад“, което ежегодно можеше да бъде видяно препотено да мъкне кашони с книги по панаирите на книгата в НДК, в нахалството си стига дотам, че чистосърдечно заявява пред своите апологети, кротко пасящи в списваната от него фейсбук-групичка „Какво четеш?“, че ако нещо не е препоръчано от него, то е смотано, нелитературно и изобщо, ама изобщо не става за четене.
С други думи, „книгите в България – това съм Аз!“, както би възкликнал френският Крал-Слънце, познат ни от учебниците по история. Как обаче се стигна дотам, че едно не твърде грамотно момче, което се обявяваше за „читател №1“ благодарение на претендиращия за елитарност свой блог „Книголандия“, се превърна в „Издателят-Слънце“?
В общи линии всички, запознати с литературния прийом „rags to riches“, или, иначе казано, „от парцалеса към принцеса“ (сигурно си спомняте култовата „Приказка за стълбата“, която все едно е писана за Блажев и кръжеца около него), може би си мислят, че подобни метаморфози са характерни само за приказките. Видинската Пепеляшка обаче прояви завидно дебелоочие и къде с упоритост, къде с обикновена наглост наистина успя да пробие в издателския „бизнес“. Първоначално блогърчето Блажев в продължение на месеци и години драскаше в блога си хвалебствени слова за внимателно подбрани книги (между другото, похват, широко използван и от доста други блогъри – и най-вече блогърки – в последно време. Някои от тях, благодарение на „литературните“ си качества, също бяха привикани на дворцови позиции, като известната с потресаващия си „вкус“ Темз Арабаджиева, но това е тема на друга статия…). Усилията на Ицо не останаха незабелязани и му бе подадена ръка – от уважаваното издателство „Изток-Запад“.
Там той не успя да се запомни с нищо, освен с количеството пот, което проливаше по време на Пролетните и Коледните базари на книгата в Националния дворец на културата, докато пренасяше ръчни колички с печатната продукция на работодателите си. Очевидно обаче шефовете на „Изток-Запад“ бързо са прозрели недотам алтруистичните амбиции на видинското „светило“, тъй като не му бе предложен пост на зам.-главен редактор, главен отговорник по закупуване на тоалетната хартия за офиса или някаква подобна титла, която да съответства на болезнения му кариеризъм. Ицко, обиден от факта, че не му обърнаха подобаващо внимание, се отцепи заедно с креатурата си Благой Иванов и тръгна да прави собствено издателство – „Дежа бук“. Даже успя да издаде няколко книжлета със съмнителни литературни достойнства, но очевидно паричките, спестени от мъкнене на кашони, посвършиха, затова една прекрасна сутрин другарят Блажев с посипана с пепел глава почукал на вратата на мастодонта „Сиела“…
Оттук започва истинската мъка за книгоиздаването в България. Другарите от „Сиела“, чиито безгранични финанси под сурдинка се свързват с кого ли не – със Сорос, с „Мултигруп“ и Илия Павлов, с „генералското движение“ на Никола Николов, на Иво Прокопиев и т.н., бързо схванали потенциала на неуспелия видински волейболист. Амбициите на „издателството“ да завладеят тотално пазара по начин, който би накарал и най-върлия монополист от гнилите капиталистически страни да се черви от срам, и амбициите на Христо да смаже под ботуша си всички инакомислещи, както и хората, които навремето осмивали жалките му напъни да словоблудства, се преплели по перфектния симбиотичен начин. Ицето наскоро дори стана заместник-главен редактор, а запознатите с бранша коментират, че най-вероятно това далеч няма да е последната му спирка. „Имайки предвид вродената му наглост и безочие, в скоро време нищо чудно да посегне и към стола на бащицата Карабашлиев, който, увлечен в дращене на графоманщини от рода на последния си аборт („Хавра“), е посвалил гарда откъм вътреофисни интриги“, споделиха хора, близки до „Сиела“, пожелали (напълно разбираемо) анонимност.
Великолепните манипулативни способности на Христо са достойни за уважение и най-вероятно един ден за тях ще бъде написана книга. Самият факт, че видинска посредственост, която сама си признава: „Не станах спортист, щото трябваше да влагам много усилия, виж, книгите са друга работа…“, успява доста умело да манипулира общественото мнение посредством Интернет-недосегаемостта си, е уникален по рода си. От времето на Хитлер насам няма случай на човек, който да е успявал да събере под опърпаното си крилце толкова много миньони и да канализира успешно енергията им за „горила-маркетингови“ нужди в масоноподобната си групичка „Какво четеш?“ в социалната мрежа Фейсбук. Замахът, с който Ицето цензурира мненията там, е епохален. Всяка критика към издадена от него или господарите му книга е изкореняван из основи с бързина, която би накарала и чичко Сталин да пусне скъперническа мъжка сълза. Всеки опит за ревю на нещо „небогоугодно“ също се трие, а „нарушителите“ се блокират или се докладват на администраторите на Мрежата като „спамъри“ – нищо, че помията, с която Блажев залива „белите си робини“ в групата, е в пъти повече…
В момента Блажев успешно (поне според него) се вживява в ролята на „сив кардинал“ вътре в издателството. Той например бе човекът, който стои зад провалилия се с трясък „проект“ на „Сиела“ – жалкото подобие на българско фентъзи, наречено „Софийски магьосници“. За незапознатите ще кажем, че това е тъничко романче, бъкащо от редакторски и коректорски грешки, както и от нагло преписани от „Хари Потър“, „Патрули“-те на Лукяненко и дори от някои съвременни български автори сюжетни линии. Блажев и вярната му кохорта от платени блогъри и книжни активисти си съдраха гърлата да реват, че това било, видите ли, книжното събитие на 2017 година. Само дето обявените продажби в размер на 3000 бройки (за сравнение, дори Стивън Кинг едва продава 1000-1500 в страната ни в наши дни…) реално се оказаха около 350, според нашите източници от книжните борси. Ицко опищя юрталъка, че пиратите се били подиграли с труда на Мартинчо Колев (въпросният преписвач), но справка в големите торент-сайтове и платформи за споделяне на книги показва, че „великият“ роман на „Сиела“ е изтеглен на аванта едва стотина пъти (пак за сравнение – последните романи на Стивън Кинг са теглени над 2000 пъти)… Във фейсбук се ширят мнения, че видинският мегаломан е живото доказателство, че българинът все още не е достатъчно тъп – дори с масираната рекламна кампания, щедро финансирана от Карабашлиев и компания, „Софийски магьосници“ се оказа въздух под налягане и това ясно си личи по реакциите на читателите.
След като с кански мъки проумя, че разбира от ужаси и фентъзи толкова, колкото Красимир Премянов от фигурно пързаляне, Христо в последно време се е насочил към трилърите, прошепват под сурдинка негови „фенове“, които следят излагациите му в Интернет. Кой ще е поредният автор, който Светилото от Северозапада ще се опита да ни натрапи, още не ни е известно, но съдейки по „успеха“ на предходните лансирани от него бездария, най-вероятно съдбата им ще е същата като на опитите му да издава фантастика и хорър, категорични са специалисти.
Каква ще е реакцията на господарите на Блажев относно провалите му, можем само да гадаем. Според хора, близки до него, Ицето едва ли ще сдаде фронта толкова лесно. Той продължава и с напъните си да се прави на издател, нищо, че мъртвороденото му отроче „Дежа бук“ вече е импринт на „Сиела“ (другояче казано, се вля в редиците на всемогъщата соросоидна платформа и на практика е неин апендикс – безсмислен придатък, който се прави на „алтернативен“ и „инди“ въпреки ужасяващо слабия си, очевидно диктуван от „бащиците“ подбор на заглавия).
Катастрофалният провал на Блажев като „гейм мастър“ е още по-показателен, ако вземем предвид, че слабите тиражи на „препоръчваните“ от него книги не могат да бъдат спасени дори от игричките на „Сиела“ – нещо, срещу което издателите и книжарите в България масово роптаят. Всеизвестна е практиката на „издателството-октопод“ да организира шумно рекламирани в публичното пространство „промоции“ с отстъпки до 50%. Това масово води до препълване на разпрострелите из страната се като метастази фирмени книжарници от хора, бленуващи за аванта под каквато и да било форма. Читателите обаче не се замислят, че въпросната „отстъпка“ всъщност е нормалната търговска отстъпка, която се дава на разпространител. Нека поясним. Издателството „X“ дава на „Сиела“ да разпространява книгата „Y“ в своите книжарници, срещу което предоставя търговска отстъпка от 40%-60%. С други думи, ако купувачът плаща (грубо казано) корична цена от 10 лева, в касата на издателството постъпват 4 лева, останалото отива в джобчето на Блажев и компания. Самото издателство „Сиела“ не плаща на себе си отстъпка, разбира се, понеже книжарниците са техни, което на практика означава, че през 90% от времето книгите им са на ненужно раздути цени. Когато видят, че даден продук започне да се залежава по рафтовете (пресният пример освен графоманията на Мартинчо е другото недоразумение – „Щъркелите и планината“ на Мирослав Пенков, оказала се неграмотно написан провал), соросоидите обявяват „промоция“ и отикват прашасалата стока на реалната ѝ цена. Това освен останалите издателства, които са принудени да се борят с нелоялната конкуренция, удря по джоба и на книгоразпространителите, които пазаруват книги от „Сиела“ с по-малки отстъпки и след това си ги бият по главата, тъй като всички се юрват на жестоките намаления във все повече заприличващите на битпазар книжарници на монополиста.
Именно по този начин – посредством комбинацията между видинско дебелоочие и сиелски пачки „с неустановен произход“ – в последно време се извършва истинско престъпление, а именно, промиване на мозъци и последваща пълна подмяна на читателския вкус, целенасочено заливане на пазара с псевдолитературни „произведения“, целящи оскотяването и онеграмотяването на цяла една нация, както и постепенното монополизиране на все по-оредяващия пазар на книги в България. Докога Блажев и компания ще продължават да се гаврят с литературата, знае само Господ. Както и онези, които им дават пари, разбира се.